Р Е Ш Е Н И Е
260086/16.2.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на
осемнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД № 862/2020
г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.Ж.С.
против П.Р.А., с която са предявени в условията на първоначално, обективно,
кумулативно съединение искове, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане ответникът да плати на ищеца 85,81 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди и 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се болки и страдания /физически и психически/, вследствие извършено
от ответника престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, вр. чл. 129, ал. 1 НК, за което
има постановено и влязло в сила Определение
от 02.03.2020 г., постановено по НОХД № 404/2020 г., по описа на РС Шумен, ведно
с искане за присъждане на законна лихва върху двете искови претенции от датата
на деянието – 15.06.2019 г. до окончателното плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
със съпругата
си живеят в апартамент в гр. Ш., на ***. Дълго време имали конфликти с техен съсед П. /ответника
по настоящия иск/, който живеел като наемател в таванските помещения към
сградата, където се намирало семейното им жилище. Причина за конфликтите бил
честата употреба на алкохол от ответника, вдигането на много шум, с което
пречел на живущите. Твърди се, че ищецът и съпругата му ходили при ответника с
молби да е по-тих, за да не смущава спокойствието на всички съседи. Случвало се
е дори, съпругата му да приготвя леглото на ответника за сън и да го слага да
спи, тъй като същият не бил адекватен да си легне сам. На 15.06.2019 г.
/задушница/ семейството на ищеца ходили до гробищния парк в Шумен. Малко, след
като се прибирали, от таванските помещения, където живеел ответникът, започнало
да се чува силен шум, който огласял жилищната сграда през целия следобед и
продължил и след 22.00 ч. Съпругата на ищеца го помолила да се качи при съседа,
за да поговори с него добронамерено и той да спре да вдига шум. Ищецът така и
направил. От своя страна обаче ответника реагирал на молбата изключително
агресивно, и нанесъл удари на ищеца в челюстта. Разбирайки за случилото се,
съпругата на ищеца позвънила на тел. 112 и повикала полицейските органи.
Полицаите се отзовали и отвели ответника. Ищецът първоначално не разбрал, че
челюстта му е счупена, до следващия ден, когато мястото по лицето му, където
бил ударен, се подуло и посиняло, като синините стигнали до гърдите. Тъй като
денят след нападението бил почивен, пострадалият не успял да посети зъболекар.
В понеделник отишъл на преглед и личният му зъболекар констатирал, че
нанесеното увреждане е за специалист по лицево-челюстна хирургия. На следващия
ден след преглед от специалист се установява, че челюстта му е счупена. В
следствие на удара от страна на ответника, получил счупване на долна челюст в
ляво, с разместване на фрагментите, което обусловило крайно затруднение на
дъвченето и говора за срок около 1,5-2 месеца. По съвет на специалистта бил
препратен към МБАЛ „Св. Марина“ – Варна, където бил настанен за болнично
лечение и му е извършена операция. Престоял три дни, който престой бил
съпътстван от силни болки в оперираната област. Налагало се да се храни със
сламка. Приемал болкоуспокояващи, за да спрат болезнените усещания и да може да
спи. Твърди, че и до момента изпитва затруднения и не е слагал зъбната си
протеза след изписването от болницата, а се храни преди всичко с кашести храни.
По мнение на наблюдаващите го лекари, се налагало да бъде извършена още една
операция на челюстта му, за да може отново да ползва зъбна протеза и да се
храни без болка. На 02.03.2020 г. в открито съдебно заседание по НОХД №
404/2020 г., състав на ШРС одобрил постигнатото, между страните в рамките на
досъдебното производство, споразумение, при което ответникът по настоящото
производство, се признава за виновен в извършването на умишлено престъпление по
смисъла на чл. 129, ал. 1 НК вр. чл. 129, ал. 2 НК - нанасяне на средна телесна
повреда на ищеца, и по-конкретно: счупване на лявата долна челюст, с което е
причинил крайно затруднение на дъвченето и говора му за срок около 1,5-2
месеца. На ответника било наложено наказание „пробация“ със пробационни мерки.
Твърди се, че в следствие на инцидента и към днешна дата ищецът не успял да се
излекува напълно. Увреждането му причинило силни физически болки, бил принуден
да приема обезболяващи медикаменти, било му причинено емоционално безпокойство
и продължително време се чувствал уплашен. Намира, че причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, следва да бъдат възмездени чрез
изплащане на справедлив размер на обезщетение, както и че му били причинени и
имуществени вреди в размер на 85.81 лева, изразяващи се в плащане на разходи за
ползвани медицински услуги и медикаменти, както слдва: 20.00 лв. - дентални
услуги за първоначален преглед; 25.00 лв. - панорамна снимка; 11.60 лв. - такса
престой в УМБАЛ Света Марина; 14.40 лв. - за вода за промивка Елудрил; 14.81
лв. - за медикаменти по рецепта от УМБАЛ Света Марина. Моли ответникът да бъде
осъден да му плати обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени
неимуществени вреди /болки, страдания и преживян стрес/ в резултат на причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в счупена долна лява челюст и затруднен
говор и дъвчене, както и обезщетение в размер на 85.81 лева, за претърпени
имуществени вреди - платени разходи за ползвани медицински услуги и
медикаменти, в следствие на извършено от ответника престъпление, за което бил
признат за виновен по НОХД № 404/2020 г., по описа на ШРС, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на извършване на деянието - 15.06.2019 г.. Претендира разноски.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок,
ответникът подава писмен отговор на исковата молба, като излага факти и
обстоятелства, от които може да се направи извод, че счита исковата молба за
допустима и частично основателна, по отношение за иска за имуществени вреди в размер на 85,81
лева и законната лихва върху тази сума. В тази връзка прави признание на иска. Оспорва
иска за неимуществените вреди, като счита предявеното
обезщетение за неоснователно и прекомерно по размер за сумата над 500
лв., като моли
съдът да се произнесете с решение, с което да уважи иска по основание, но да го
отхвърли за разликата над 500 лв. до пълния предявен размер и да присъди по
отношение на тях, обезщетение съответстващо на претърпените такива. В тази връзка прави
възражение за съпричиняване. Претендира
разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразените
становища.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав, прие за установено от
фактическа страна следното:
С отговора на исковата молба ответникът по делото не само прави признание на иска за
имуществени вреди в размер на 85,81 лева и за законната лихва върху тази сума, но
представя и Вносна бележка /л. 22/ от 17.07.2020 г. в полза на
ищеца за сумата 88.00 лв., с посочено основание: „имуществени вреди от
повреждане на 15.06.20199 г., по ГД № 862/2020 г., ШРС, главница 85.81 лв. +
лихва за забава”. От приетите по делото Медицинско направление /л. 9/, фактури,
рецепти и касови бонове към тях се установява, че на ищеца е било назначено и
проведено първоначално и последващо медикаментозно лечение, за което са
извършени разходи на обща стойност 85.81 лв. /Рецепта и касов бон /л. 10/ за
сумата 14.81 лв.; Касов бон за сумата 14.40; Касов бон за сумата 25 лв.; Касов
бон за сумата 11.60 лв.; Касов бон за сумата 20 лв.; Снимки – 2 бр..
От приетото по делото НОХД № 404/2020 г., по описа на
РС Шумен, се установява, че с одобрено на 02.03.2020 г. споразумение ответникът
е признат за виновен в това, че на 15.06.2019 г. в гр. Шумен, умишлено, е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долна челюст в ляво с разместване на фрагментите, което е обусловило крайно затруднение
на дъвченето и говора за срок около 1,5 – 2 месеца – престъпление по чл.
129, ал. 2 вр. чл. 129, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание “пробация”.
От представената Епикриза издадена от МБАЛ „Св.Марина“
ЕАД Варна /л. 8/ се установява, че в периода 18.06.2019 г. - 20.06.2019 г.,
ищецът е бил на лечение, с диагноза „Фрактури на лицевите и челюстните кости“.
На 19.06.2019 г. му е направена операция под
обща анестезия, като му е направен разрез на лигавицата вестибуларно над
фрактурната цепнатина.
Съгласно приетото и неоспорено от страните Заключение по допуснатата медицинска експертиза /л. 59/ се установява, че от инцидента на 15.06.2019 г. ищецът има косо счупване на тялото на долната челюст в ляво и хематом на шията. Фрактурата на долната челюст с разместване на фрагментите и липсата на голяма част от зъбите, не дава възможност за шиниране и стабилно обездвижване. На болния е направен серклаж на долната челюст, който след зарастване на фрактурата би трябвало да бъде свален, оздравителния период е около 2 – 2.5 месеца.
От показанията на свидетелката Х. С. съпруга на
ищеца и домоуправител на блока, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с
оглед евентуална заинтересованост от изхода на делото, доколкото отразяват преки и непосредствени впечатления
и кореспондират с останалия доказателствен материал, се установява, че
15.06.2019г. след 22 ч. от жилище - таванска стая над техния апартамент, с
наемател ответника, започнало да се чува силен шум, което не било за първи път.
След 22 ч. шумът не спрял и тя помолила съпруга си да им направи забележка.
Последният се качил до жилището на ответника, а тя от площадката чула гюрултия
и се обадила на тел. 112. След като съпругът и слязъл видяла, че от ухото му
тече кръв. Приятелката на ответника, свидетелката Зорница Атанасова, излязла и
я нарекла: „дърта курва, сега ще сляза да те утрепя“. Ответникът също излязъл и
започнал да й вика: „ти защо не дойде, ще ви убия и ще ви излежа.“ Пристигнала
полиция, а свидетелката и ищеца се прибират в жилището си. На следващия ден
ищецът посинял и се наложило да отидат до МБАЛ Шумен, откъдето препоръчали да
отиде на лечение във Варна, тъй като трябвало да му направят лицево-челюстна
операция. Твърди, че след извършената операция ищецът имал силни болки и тя му купила
аналгин. В периода на възстановяване, тъй като не можел да си сложи долната
челюст, докато не зараснат планките, ищецът се хранел трудно - с каши, пюрета и
пасирани храни. Преди травмата ищецът имал цяла протеза и по време на удара бил
с нея, но до тогава нямал проблем с храненето.
От показанията на свидетеля Г. Ж. – син на
ищеца, кредитирани,
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на
делото, непряк свидетел на инцидента, се установява, че завел баща си на
лечение в МБАЛ „Св. Марина“ – Варна. След инцидента ищецът бил физически и психически смазан, посинен, подут, наранен
и сринат. Твърди, че и двамата му родители били много стресирани и уплашени от
ситуацията. Ищецът имало голям оток, не можел да се храни и изпитвал силна
болка, което продължило 2-3 месеца. Било необходимо да му се направи втора
операция, но ищецът отказвал защото се страхувал. Към настоящият момент ищецът
се хранел нормално.
От показанията на свидетелката З. А. – близка позната
на ответника, пряк свидетел на инцидента
доколкото отразяват непосредствени впечатления,
чиито показания съдът кредитира, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед
евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че на 15.06.2019 г., ответникът, тя и нейн съсед, в
квартирата на ответника гледали китайски филм за бойни изкуства и се почерпели.
След 10 часа вечерта на вратата започнало да се хлопа и да се вика „отвори
вратата“. Бил хазаина, които блъскал с юмруци и крак, псувал и ругаел отвън. Свидетелката
отворила. Ищецът оказвал натиск върху вратата. След като отворила ищецът
започнал да я обижда, блъснал я по гърдите и тя паднала на земята, като се
ударила на печката или на пералнята. От натиска върху вратата пръст на ръката
на свидетелката се защипал и започнал да кърви. Развикала се. Тогава се намесил
ответникът, като избутал ищеца. Била зашеметена и не видяла ответникът да удря
ищеца, но чула, че последният извикал на жена си да извика полиция. Сблъсъкът с
ищеца се случил вътре в стаята, където ответникът живеел. От падането получила
цицина на главата и болки в кръста. След инцидента дошла полиция, но никой не
бил задържан. Не била чувала заплахи от двете страни.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателсва.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави
следните правни изводи.
Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, който виновно е причинил другиму. Основателността на
предявените искове по чл. 45 ЗЗД за присъждане обезщетение за вреди,
респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда от деликт, е
предпоставено от установяване елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, които са: наличие на деяние, което да е противоправно, да е
извършено виновно, както и да са причинени вреди в причинно – следствена връзка
с извършеното.
В настоящия случай, при наличието на влязъл в сила
съдебен акт, с което ответникът е признат за виновен в извършено престъпление и
му наложено наказание, фактът на деянието и неговото авторство,
противоправността му и виновността, са установени по силата на чл. 300 ГПК.
Съгласно тази разпоредба влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, т. е. относно наличието на тези от елементите на
деликтната отговорност. Употребеният от законодателят термин „присъда” следва
да бъде тълкуван разширително, като в неговото съдържание се включи, както и
уважения иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, при невъзможност да се възбуди или при
прекратяване на възбудено наказателно производство на посочените в текста основания
или когато деецът е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и му е наложено административно наказание, така и при постигнато
споразумение в наказателния процес, както е в процесния случай.
Предвид изложеното съдът намира, че тези елементи на
фактическия състав за търсене на деликтна отговорност са налице, поради което
предмет на изследване в настоящия процес са размера на вредите, претърпени от
ищеца, вследствие противоправното деяние на ответника и причинната връзка между
деянието и претендираните вреди. При произнасяне по тези въпроси съдът взе
предвид, че доколкото се претендират различни по вид вреди, то всяка от
отделните претенции, представлява самостоятелен иск, като неустановяването на
съответната твърдяна вреда или липсата на причинна връзка на същата с деянието
са основание за отхвърляне на съответният иск. Разграничението следва да е не
само между неимуществени и имуществени вреди, а и имуществените може да се
отнасят до пера с различен произход и основание. В процесния случай ищецът
претендира, както иск за имуществени вреди в размер на 85,81 лева – платени
разходи за ползвани медицински услуги и медикаменти, от които: 20.00 лв. -
дентални услуги за първоначален преглед; 25.00 лв. - панорамна снимка; 11.60
лв. - такса престой в УМБАЛ Света Марина; 14.40 лв. - за вода за промивка
Елудрил; 14.81 лв. - за медикаменти по рецепта от УМБАЛ Света Марина, така и иск за неимуществени вреди в размер на 10 000
лева - претърпени болки и страдания /физически и психически/.
Относно искът за имуществени вреди в размер на 85.81
лева ищецът е представил писмени доказателства, неоспорени от ответната страна,
за осъществени разходи, по своя характер имуществени, за медицински прегледи,
лечение и терапия при специалисти. От друга страна с отговора на исковата молба
са представени писмени доказателства за извършено на 17.07.2020 г. от ответника
плащане на сума в размер 88.00 лв., с посочено основание: имуществени вреди от
повреждане на 15.06.20199 г., по ГД № 862/2020 г., ШРС, главница 85.81 лв. +
лихва за забава. При наличието на тези доказателства съдът намира за
установено, че към датата на съдебното заседание ответникът е платил по банков
път дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди. Предвид извършеното
плащане в хода на процеса, като страните не спорят относно датата и размера му,
съдът намира предявеният иск за имуществени вреди като неоснователен, поради
погасяване и същият следва да бъде отхвърлен с аргумент от разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК.
Относно искът за неимуществени вреди в размер на 10
000 лева за претърпени, в резултат на непозволеното увреждане: физически болки
и страдания.
По общо правило неимуществени са тези вреди, които
засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия – т. е. когато
увреждането е на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси, когато
се накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
общуване на пострадалия. Неимуществените вреди могат да се изразяват в терзания
на личността - нравствени, емоционални, психически, психологически; болки и
страдания върху целостта на организма и здравето на увредения; накърнена чест,
достойнство, добро име в обществото; болки и страдания от причинена смърт на
близък, предизвикана от противоправните действия на други лица.
В разглеждания случай от събраните по делото
доказателства се установява, че на 15.06.2019 г. в вследствие на престъпното
деяние, извършено от ответника, на ищеца са нанесени телесни увреждания
изразяващи се в косо счупване тялото на долната челюст в ляво и хематом на
шията. Фрактурата на долната челюст с разместване на фрагментите и липсата на
голяма част от зъбите, не е дала възможност за шиниране и стабилно
обездвижване. На ищеца е направен серклаж на долната челюст, който след
зарастване на фрактурата трябва да бъде свален. Оздравителния период е около 2
– 2.5 месеца, като за този период на ищеца е причинено затруднение
на дъвченето и говора. Предвид
установеното съдът намира, че в резултат на нанесен от ответника удар в областта
на главата на ищеца са му причинени болки и страдания, за посочения времеви
период. При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
предявеният иск за обезвреда е доказан в своето основание, поради което
претърпените неимуществени вреди, както физически, така и морални, подлежат на
обезщетение, в размер с оглед принципа на справедливостта, по смисъла на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в
пари, като разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за същите се
определя от съда по справедливост. Целта на обезщетението за неимуществени
вреди е не да се поправят вредите, а да възстанови психическото равновесие на
пострадалото лице - чрез обезщетяване за причинени неимуществени вреди
увредения получава парично удовлетворение, с които да компенсира отрицателните
и неприятни емоции. Следователно законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му
да е действителна и сериозна. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Установената
съдебна практика, включително чрез задължителните указания на ВС, дава
разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя
обезщетението за причинени неимуществени вреди. Такива критерии при телесните
увреждания, които следва да се вземат предвид при преценката за справедливо
обезщетение, могат да бъдат: характера и степента на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата при които е извършено; видът и
продължителността на търпените болки и страдания; възрастта на увредения;
прогнозата за развитие; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания; осакатявания; загрозявания и пр.. -
обстоятелства касаещи изключително естеството на увреждането и личността на
увреденото лице, а не са обстоятелства, касаещи личността на извършителя,
неговите мотиви, цели и други психически състояния, които са предмет на
наказателния процес при изследване на въпроса за вината му. Въпрос на
фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, е определянето
на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Унификация и уравновиловка е
невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне
размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания,
като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент
и пр. Легалният термин „по справедливост“ до голяма степен е изпълнен с морално
съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Ето защо при овъзмездяването е от значение и създадения от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните
ценности равенството в обществото намира най-чист израз. /в този смисъл е
тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция обективирана в ППВС №
4/68 г./
В процесния случай при определяне размера на
обезщетението за обезвреда следва да се вземе предвид, че от това престъпление
ищецът е претърпял болки, страдания и уплаха, които негативни влияния, след
надлежно лечение, са се редуцирали в рамкитe на няколко месеца. В периода на възстановяване, тъй като не можел да си
сложи долната челюст, докато не зараснат планките, ищецът се хранел трудно - с
каши, пюрета и пасирани храни. Вземайки предвид възрастта на ищеца към момента
на увреждането и последиците от увреждането в личностен план, ръководен от
установените по делото и посочени по - горе обективни обстоятелства, съдът
намери, че справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
е сумата от 6000 лева.
В тази връзка следва да се разгледа възражението на
ответника с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите.
Съобразно правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът „може“ да намали размера на
обезщетението, дължимо от деликвента. Тази законова възможност е с оглед
правомощието на правораздавателния орган да извърши подобно приспадане, но не е
длъжен да го стори. Следва да прецени конкретните условия, с какво и до каква
степен пострадалият сам е допринесъл за увреждането. Има ли данни за
съпричиняване, съдът е длъжен да ги обсъди и сам да приложи материалния закон -
чл. 51, ал. 2 ЗЗД и не е обвързан от изрично искане на делинквента. Правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се тълкува с определената от законодателя
отговорност на извършителя до действителните вреди, които са в пряка последица
с деянието му /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/. По общо правило вредата в частта, за която е
спомогнало и поведението на пострадалия, не е вреда, причинена пряко и
непосредствено от делинквента /с цялата условност на използвания термин,
доколкото и двете страни са станали причина за настъпване на вредата/. В тази
хипотеза деянията едновременно на делинквента и на увредения са в причинно -
следствена връзка с вредоносния резултат, при каето следващото се обезщетение
за увредения се намалява, защото сам той, независимо дали виновно или не, с
поведението си, е допринесъл до крайния резултат. Това разбиране следва да се
сподели, защото вредата в частта, за която е спомогнал и пострадалият, не е
вреда, причинена пряко от делинквента и последният не може да е отговорен за
повече от онова, което виновно е причинил. Това е така тъй като пострадалият не
може да търси обезщетение за онази част от увреждането, което сам си е
причинил. В по-старата практика на ВС е застъпвано становището, че за да се
приложи правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД поведението на пострадалия трябва да е
виновно и противоправно. В съвременното решение на въпроса, дали поведението на
пострадалия трябва да е виновно и противоправно, за да е налице съпричиняване,
е затвърдено разбирането, че от значение е обективното съпричиняване, а не дали
от своя страна пострадалият е имал виновно поведение, като в по-новата си
практика по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съставите на ВКС изоставят и разбирането за
необходимост от противоправност в поведението на пострадалия, допринесло до
крайния резултат. Дори в случаите, когато пострадалият е действал
противоправно, последното не е обуславящо за извода, че има съпричиняване.
Отговорността за непозволено увреждане има и санкционен характер, но основната
й цел е обезщетителна - пострадалият не се „санкционира“ за поведението си, за
да е нужно то да е виновно и противоправно.
В процесния случай по делото не са представени
доказателства ищецът да е допринесла за увреждането си. Събраните
доказателства /показанията на
свидетелката Зорница Атанасова/, че след 10 часа
вечерта на 15.06.2019 г. ищецът блъскал с юмруци и крак по вратата, псувал и
ругаел; оказал натиск върху вратата, при което пръст на ръката на свидетелката
се защипал и започнал да кърви; блъснал я по гърдите и тя паднала на земята,
като се ударила на печката или на пералнята, макар като действия да са
противоправни, по никакъв начин не са довели до вредоносния резултат.
Нанесените на ищеца телесни увреждания изразяващи се в косо счупване тялото на
долната челюст в ляво и хематом на шията, са пряка и непосредствена последица
единствено и само от деянието на ответника – удар в челюстта, поради
което дължимото се за него обезщетение от
ответника, не следва да бъде намалявано.
Относно претендираната лихва върху неимуществената
искова претенция. Настоящата инстанция съобрази, че съгласно разпоредбата на
чл. 86 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължат от деня на
забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при непозволеното
увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни, и се
дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, когато е
извършено увреждането, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо, върху
уважената част на неимущественият иск следва да бъде присъдена законната лихва,
считано от деня на причиненото увреждане, до окончателно плащане.
Относно разноските:
Двете страни са направили искане за присъждане на
разноски в производството, съответно на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Разноските, съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК, на ищеца /л. 67/
са в размер на 830 лв., а на ответника /л. 68/ са в размер на 600 лв.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът счита за неоснователно. Уговореното и
платено от ищеца възнаграждение е минималният размер съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и
осъществената от адвоката дейности съдът счита, че същото не се явява
прекомерно и не следва да бъде намалено. При този изход на спора, разноските на
ищеца следва да бъдат определени в размер на 500.82 лв. - съразмерно уважената част от исковете, а
разноските на ответника в размер на 237.96
лв. - съразмерно отхвърлената част на исковете. Предвид, че ищецът е освободен
от държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да плати в полза на Държавата по сметка на Районен съд
Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, дължащите се такива, на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК. Възнаграждението за вещо лице е в размер на 329.40
лв. Дължимата държавна такса, при иск за непозволено увреждане, е в размер 4 на
сто върху признатата за основателна цена на иска, но не по – малко от 50 лева.
В случая при 6 000 лева - неимуществени и 85.81 лв. - имуществени вреди,
дължимата такса възлиза на 290 лева. Също така следва да плати по сметка на РС
Шумен сумата от 329.40 лв. за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски
районен съд
Р
Е Ш И:
Осъжда П.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
на Г.Ж.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 6000 (шест хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
болки и страдания /физически и психически/, вследствие извършено от ответника
престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, вр. чл. 129, ал. 1 НК, за което има
постановено и влязло в сила определение от 02.03.2020 г., постановено по НОХД №
404/2020 г., по описа на РС Шумен, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата от деня на увреждането – 15.09.2019 г. до
окончателно плащане, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като отхвърля
за разликата до 10 000 лв., като неоснователен.
Отхвърля предявеният от Г.Ж.С., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, против П.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в размер на 85.81 (осемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие извършено от ответника престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, вр. чл.
129, ал. 1 НК, за което има постановено и влязло в сила определение от
02.03.2020 г., постановено по НОХД № 404/2020 г., по описа на РС Шумен, ведно
със законна лихва, считано от датата на увлеждането – 15.06.2019 г. до
окончателно плащане, поради погасяване в хода на процеса.
Осъжда П.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
на Г.Ж.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 500.82 (петстотин лева и
осемдесет и две стотинки) лева, разноски по делото представляваща адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Г.Ж.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да
плати на П.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 237.96 (двеста
тридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) лева, разноски по делото
представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Осъжда П.Р.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
в полза на Държавата по сметка на Районен съд Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата от 290 (двеста и деветдесет) лева – представляваща
дължима държавна такса и разноски върху уважените искове, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата 329.40 (триста двадесет
и девет лева и четиридесет стотинки) лева,
както и 5.00 лева /пет лева/ такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Шумен,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Районен съдия:......................