№ 5897
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100510732 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. Н. Н. срещу неизгодната за нея част
от решение № 6087 от 08.06.2022 г., постановено по гр. д. № 68738/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 56 с-в. С обжалваната част от процесното решение районният съд е
осъдил Т. Н. Н. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 1922, 46 лева -
главница за доставена ТЕ за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.12.2021 г., сума от 25,65 лева, представляваща цената за услугата
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., сумата от 316,20 лева,
представляваща обезщетение за забава от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
осъдителна част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението в обжалваната част да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се присъждане на
сторените разноски пред първата и въззивната инстанция.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Третото лице - помагач не е взело становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
1
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на
договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този
период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и
доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Видно от представените по делото договор за продажба на недвижим имот от
07.05.1992г., нотариален акт № 80/1997г., удостоверение за наследници изх. № УН
11889/06.07.2017г. и копие от декларация по чл. 14 ЗМДТ Т. Н. Н. е собственик на
топлоснабдения недвижим имот.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между въззиваемия и
жалбоподателя съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те
влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Ето защо, неоснователни са
изложените във въззивната жалба доводи за недоказаност на облигационната връзка поради
липсата на сключен писмен договор. С публикуване от топлопреносното предприятие на
одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, договорът за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия и общите условия обвързват ответника. Тоест, се установява, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/
на топлинна енергия, при правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149
ЗЕ/. По силата на посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
2
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия, поради
което и тези изложени във въззивната жалба възражения са неоснователни.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза
пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се
установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово
разпределение. От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със
заключение „съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период
ОТ е било годно средство за техническо измерване. Ето защо, по делото е установено
реалното количество доставена ТЕ, поради което възраженията в тази връзка са
неоснователни.
Неоснователни са и изложените във въззивната жалба доводи, че искът е недоказан,
тъй като не са представени фактури. За възникване на задължение за плащане е достатъчно
ищецът да установи, че до имота реално е доставено твърдяното количество ТЕ, като на
вещото лице са били предоставени документи, въз основа на които е изготвило
заключението си. Нещо повече, въззивникът нито с отговора на исковата молба, нито в
3
проведеното съдебно заседание е направил искане за задължаване на другата страна да
представи фактури или други документи.
СТЕ е изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални знания в областта
на съответните науки, изпълнило е обективно и пълно поставените задачи, като не са налице
основания съдът да не даде вяра на същото и да не го ползва за разрешаване на правния
спор, предмет на делото. Ето защо и поддържаните с въззивната жалба в тази връзка доводи
са неоснователни.
Относно дължимата главница, правилно СРС е възприел заключението на вещото
лице по СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени
сметки и без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за
услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното
количество топлоенергия за процесния период и я е остойностило. Съгласно експертизата
размерът на главницата, без изравнявания и без просрочени или неплатени сметки, възлиза
на 4029.36 лв. Доколкото исковата претенция е насочена срещу ответника в качеството й на
наследник на Л.Л., а същата е притежавала ½ ид. ч. от имота, то отговорността на
жалбоподателката също следва да бъде ангажирана до ½.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределене самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По
силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното
предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите
към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при
публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат
на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
4
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
С оглед на изложеното, правилни са изводите на СРС, че се дължи главница за
дялово разпределение.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че не се дължи лихва върху
главницата за ТЕ, тъй като липсват доказателства за датата на публикуване на фактурите на
интернет страницата на продавача. Задълженията на ответника за заплащане на цена на
доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му,
поради което изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на задължението има
определен падеж, поради което на въззивника не се дължи покана. Цитираната от ответника
разпоредба от ОУ е в редакцията й от 2014г., но същата не е приложима към настоящия
казус. СРС е изчислил лихвата върху уважената част от главницата, поради което и
възраженията на въззивника, че е присъдил лихва в по – голям размер, са неоснователни.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват. Поради съвпадане изводите на
двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 6087 от 08.06.2022 г., постановено
по гр. д. № 68738/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 56 с-в.
ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Т.С.” ЕООД.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6