РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20211110213057 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 състав, в открито
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: П.Д.
при секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 13057 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. П., ЕГН **********, с адрес: ***************, чрез
Адвокатско дружество „Вълков, Урдев и партньори“, срещу Наказателно постановление №
СО-33-В-21-04-118 от 16.08.2021 г., съставено от кмета на Столична община, с което на
жалбоподателя на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ във връзка с т. I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., поради това, че на 13.03.2021 г.,
около 11:50 часа, в гр. София, район „Оборище“, бул. „Ситняково“ № 48, в общите части
(коридор) на търговски обект МОЛ „Сердика“ не е изпълнил въведената
противоепидемична мярка със заповедта на министъра на здравеопазването на Република
България, тъй като не е имал поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, покриваща изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
противоречи на описаното в АУАН и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Вълков от САК, който поддържа изложеното в жалбата. Представя писмени бележки.
АНО – редовно призован, се представлява от юрк. К., която моли за потвърждаване на
наказателното постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
На 13.03.2021 г., след извършена проверка от служители на Столичния инспекторат при
Столична община за спазването на въведените противоепидемични мерки, е съставен АУАН
№ 21-04-118 на В. М. П., за това, че, като се е намирал в търговски обект – МОЛ „Сердика“,
1
не е изпълнил въведената със заповед на министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка – нямал правилно поставена защитна маска за лице, покриваща
носа и устата. В акта е отразено, че жалбоподателят е нарушил чл. 209а от ЗЗ.
Жалбоподателят се запознал на място със съдържанието на акта и го подписал с
възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел С. ИЛ. З. – актосъставител, както и въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – известие за
доставяне, Заповед № СОА21-РД15-10439/13.08.2021 г. на кмета на Столична община,
Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването със съответните
приложения, длъжностна характеристика, Заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г. на
кмета на Столична община, Заповед № СОА20-РД09-2661/22.10.2020 г. на кмета на
Столична община.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите са подробни,
последователни, логични и непротиворечиви. Писмените доказателства по делото спомагат
за проверка на гласните доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът ги
кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.
В производството съдът провери законността на обжалваното наказателно
постановление,а именно –приложението на процесуалния и материалния закон, независимо
от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Настоящият състав намери, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно и отпадане на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Издадената от министъра на здравеопазването на Република България Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г., въз основа на която е санкциониран жалбоподателят, има характер на
нормативен административен акт, независимо от посоченото в чл. 63, ал. 11 от Закона за
здравето, тъй като е налице колизия между нормата в Закона за здравето и норма в АПК,
който е акт с по-висок нормативен ранг. Доколкото въпросната заповед има многократно
действие за неопределен и неограничен брой адресати и доколкото разпоредбите имат
нормативен характер, този състав и константната съдебна практика приемат, че заповедта
представлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК, а не общ
административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Следователно Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването е следвало да бъде обнародвана в
Държавен вестник съгласно чл. 78, ал. 2 от АПК и чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ. Тъй
като не е била обнародвана, нормите не могат да послужат за попълване на разпоредбата
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която е бланкетна норма. Поради изложеното не е завършен
фактическият състав по приемането на този нормативен акт (заповедта), за да може той да се
превърне в задължителен за всички субекти на страната, като липсата на обнародването му
поражда като правна последица неприлагането на въпросния акт и е самостоятелно
основание за отмяна на процесното НП.
Независимо от анализа на обсъжданата заповед (дали е общ или нормативен
административен акт), настоящият съдебен състав намира, че са налице и други
предпоставки за отмяна на НП поради съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, в изпълнение на своите правомощия, съдът констатира, че съгласно
нормата на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ, нарушенията по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ се установяват с актове,
съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от
директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от
2
директорите на областните дирекции на МВР, или длъжностни лица, определени от
кметовете на общини. В настоящия случай актосъставителят заема длъжността „старши
инспектор“ в Столичния инспекторат при Столична община, тоест, за съставянето на АУАН
за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, следва да бъде упълномощен от кмета на Столична
община.
АНО не доказа, че актосъставитлят е упълномощено от кмета на Столична община лице
(тъй като приложените по делото Заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г. и Заповед №
СОА20-РД09-2661/22.10.2020 г. на кмета на Столична община са издадени повече от 7
месеца след издаването на процесния акт), което трайната съдебна практика приравнява на
некомпетентност на актосъставителя. Същото опорочава производството изначално, което
се явява основание за отмяна на обжалваното НП.
Наред с това съдът констатира, че съставеният АУАН не отговаря и на изискването на чл.
42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението е лаконично и не дава ясна
представа относно обстоятелствата, при които то е било извършено. Посоченото от
актосъставителя – че жалбоподателят не изпълнява заповед на министъра на
здравеопазването, без да бъде конкретизирано коя е тя, категорично нарушава правото му
защита, тъй като същият не може да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.
Следва да бъде отбелязано, че в АУАН е посочено, че жалбоподателят няма правилно
поставена маска, а в НП – че няма поставена маска. Двете деяния не могат да бъдат
отъждествени, тъй като с АУАН е вменено, че ж-лят П. е носел маска, но по неправилен
начин, а с НП – че въобще не е носил маска на лицето си. Същото е в противоречие с
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е самостоятелно основание
за отмяна на процесното НП.
Следва да се отбележи, че съставеният акт е за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, а едва с
НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във връзка с т. I, 7
от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването. Несъответствието в
правната квалификация на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което също е
довело до нарушаване на правото на защита на П. и води като последица отмяна на НП.
Допуснатите съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила
водят до извод за основателност на подадената жалба и обуславят отмяната на атакуваното
наказателно постановление, без да се обсъжда въпросът дали нарушителят е извършил
процесното нарушение.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който, обаче, освен, че е поискал присъждането им, не е доказал
извършването на такива, нито е посочил техния размер, поради което искането му следва да
се остави без уважение. Без уважение следва да се остави и искането на представителя на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като
наказателното постановление следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-33-В-21-04-118 от 16.08.2021 г., съставено от
кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона
за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във връзка с т. I, 7 от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на сторени по
делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
3
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4