Номер 88711.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 11.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Насуф Исмал
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Въззивно гражданско дело № 20203100501599
по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ГПК.
Образувано е по две жалби, както следва:
- жалба с вх. № 5305/04.03.2020 г., депозирана от С. П. В. , ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ №122, вх. А, ет. 7, ап. 32 – длъжник по изп. дело №
102 по описа за 2020 г. на ЧСИ Илиана Станчева, вписана в КЧСИ под рег. № 712, с район
на действие ОС-Варна, в която е обективирано искане за отмяна на действията по
принудително изпълнение, изразяващи се в налагане на запор върху вземанията на
длъжника за суми по банкова сметка с IBAN BG65STSA93000013083832, открита в „Банка
ДСК“ ЕАД, както и
- жалба с вх. № 6873/24.03.2020 г., подадена от Е. И. М. , ЕГН ********** и М. Г. М. ,
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Варна, кв. „Възраждане“, бл. 1, ап. 79 – трети за
изпълнителното производство лица – в която е обективирано искане за отмяна на запора,
наложен върху вземанията на длъжника Станислава Вълчева за суми по банкова сметка с
IBAN BG02UNCR96601432833719, открита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
В първата жалба, подадена от Станислава Вълчева, са изложени подробни доводи
досежно несеквестируемостта на доходите, получавани от длъжника по банкова сметка
открита в „Банка ДСК“ ЕАД, а именно – трудово възнаграждение и детски надбавки от
дирекция социално подпомагане. Жалбоподателят-длъжник сочи, че на 19.02.2020 г. е
получил призовка за доброволно изпълнение, с която е уведомен за процесния запор, чиято
отмяна иска. Поддържа, че размерът на нетното му трудово възнаграждение е 1009.80 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 446, ал. 2 от ГПК. Твърди, че има две деца, които
издържа. Навежда доводи за това, че по друго изпълнително дело е наложен вече запор
върху вземането му за трудово възнаграждение, като се правят съответните удръжки от
неговия работодател. Излага, че остатъкът от трудовото му възнаграждение, което получава
по банков път в „Банка ДСК“, е несеквестируем и следователно съдебният изпълнител
незаконосъобразно ги е запорирал. Моли се съдът да отмени процесния запор и да присъди
1
сторените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок насрещната страна – взискателят В. И. В. не е вземал
становище по наведените оплаквания.
Във втората жалба, депозирана от третите за изпълнителното производство лица –
Елена и Минко Маринови, се твърди, че същите са обезпечили задължението на длъжника
Станислава Вълчева, произтичащо от договора за ипотечен кредит от 23.11.2005 г., като са
учредили ипотека върху собствения си недвижим имот, за да гарантират точното
изпълнение на поетото договорно задължение. Твърдят, че от 2017 г. до настоящия момент
поради затрудненото финансово положение на кредитополучателя – Вълчева ипотечният
кредит се обслужва не от последната, а от тях, за да избегнат евентуалното принудително
изпълнение върху ипотекирания имот – собственост на жалбоподателите. Сочат, че през
м.февруари 2020 г. съдебният изпълнител е запорирал банковата сметка, по която
жалбоподателите Елена и Минко Маринови са обслужвали ипотечния кредит на длъжника,
като сумата, преведна с цел обслужване на ипотечния кредит, е послужила за погасяване на
дълга на длъжника по процесното изп. дело. Молят съда да постанови и осигури вноските за
погасяване на ипотечния кредит да бъдат използвани съгласно тяхната воля.
В законоустановения срок нито длъжниците, нито взискателят не са вземали
становище по подадената жалба.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е администрирал делото,
ведно с мотиви за неоснователност на първата жалба и недопустимост на втората.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК,
приема за установени следнита фактически положения:
На 03.02.2020 г. по молба на В. И. В. , ЕГН **********, действащ чрез адв. Х. С. е
образувано изп. дело № 102 по описа за 2020 г. на ЧСИ Илиана Станчева, вписана в КЧСИ
под рег. № 712, с район на действие ОС-Варна. Видно от приложените към молбата
изпълнителни титули – изпълнителен лист № 9002 от 25.11.2019 г., издаден по гр. д. №
16666/2017 г. по описа на РС-Варна и изпълнителен лист № 232 от 05.06.2019 г., издаден по
гр. д. № 1631/2016 г. по описа на ОС-Варна, Станислава Вълчева е осъдена да заплати на
Владимир Вълчев сумите както следва – 5400.00 лева, представляваща обезщетение за
периода от 25.04.2013 г. до 25.10.2017 г. за ползване без основание на собствените на
взискателя ¾ ид. ч. от подробно индивидуализирания в изпълнителния титул недвижим
имот, както и сумата в размер на 2445.38 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски. В молбата взискателят изрично е обективирал искане за налагане на запор върху
вземанията на длъжника за суми по банкови сметки.
Със запорно съобщение изх. № 2551/06.02.2020 г. е наложен запор върху вземанията
на длъжника за суми по банкови сметки, открити в „БАНКА ДСК“ ЕАД до размера на
общото задължение по изпълнителното дело, който към 06.02.2020 г. е 10 599.62 лева. Видно
от запорното съобщение съдебният изпълнител изрично е указал на третото задължено
лице-банката да не изпълнява запора досежно несеквестируемата част на доходите по чл.
446 от ГПК, ако са постъпили по банковата сметка на длъжника, но не по-рано от един
месец преди налагане на запора. Указано е още на банката, че запорът не поражда действие
и по отношение на помощите и обезщетенията по чл. 446а, ал. 1 от ГПК изцяло, както и
спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, детските надбавки,
социалните помощи и всякякъв друг вид несеквестируеми средства от социален характер.
2
С идентични указания са запорирани вземанията на длъжника за суми по банкови
сметки, открити в „Уникредит Булбанк“ АД и „Експресбанк“ АД, видно от запорни
съобщения с изх. № 2554/06.02.2020 г. и с изх. № 2553/06.02.2020 г.
От писмения отговор на „Банка ДСК“ ЕАД с вх. № 3769/18.02.2020 г. се установява,
че длъжникът има открита в банката спестовна сметка № 6593101 – BGN; запорът е наложен
по наличната сметка, като върху вземането на длъжника по посочената сметка няма други
претенции.
От отговорите, постъпили от „Експресбанк“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД се
установява, че длъжникът има разкрити сметки при двете банки и запорът е наложен, като
няма претенции от други лица върху същото вземане, няма наложени запори от други
съдебни изпълнители. В „Експресбанк“ АД към 11.02.2020 г. няма наличност за изпълнение
на запора, докато в „Уникредит Булбанк“ АД запорът е частично изпълнен.
На 19.02.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №
2545/06.02.2020 г., с което е доведено до знанието на същия за предприетите срещу него
действия по принудително изпълнение, включително и за наложените запори върху
неговите вземания за суми по банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит
Булбанк“ АД и „Експресбанк“ АД.
От представеното банково извлечение се установява, че на 18.02.2020 г. от
„Уникредит Булбанк“ АД по сметка на съдебния изпълнител в изпълнение на запора е
постъпила сумата в размер на 938.24 лева. На 27.02.2020 г. от „Експресбанк“ АД е
постъпила сумата в размер на 708.80 лева, а на 16.03.2020 г. – 90.22 лева.
От приложеното към първата жалба удостоверение с изх. № 8303-1/20.02.2020 г.,
издадено от ТД на НАП – гр. Варна се установява, че Станислава Вълчева получава бруто
месечно възнаграждение в размер на 1122.00 лева и нетно трудово възнаграждение в размер
на 1009.80 лева. Считано от 01.05.2016 г. в изпълнение на наложения запор върху вземането
на длъжника за трудово възнаграждение по изп. дело № 91 по описа за 2016 г. на ЧСИ
Надежда Денчева от трудовото възнаграждение на длъжника се удържа сумата в размер на
87.00 лева /включително и от сумите за допълнително възнаграждение за постигнати
резултати/.
От приложеното към жалбата извлечение от банковата сметка на длъжника е видно,
че същият получава трудово си възнаграждение по сметка, открита в „Експресбанк“ АД,
като размерът на същото е различен – за месец февруари 2020 г. – 1322.80 лева; за м. януари
2020 г. – 1533.61 лева, за м.декември 2019 г. – 962.80 лева;
Видно от удостоверенията за раждане със сериен №№ 52105 и 87931 длъжникът има
две деца – Симеон Маринов и Ивайла Маринова.
От приложените към втората жалба писмени доказателства – договор за ипотечен
кредит № 4512/23.11.2005 г.; Анекс № 1 от 18.06.2010 г. към описания договор и извлечения
от банковата сметка на длъжника, открита в „Уникредит Булбанк“ АД – се установява, че
жалбоподателите по втората жалба са обезпечили чужд дълг – този на длъжника по
процесното изп. дело – като са учредили ипотека върху собствения им недвижим имот. За да
избегнат насочването на принудителното изпълнение върху ипотекирания недвижим имот,
от 16.04.2016 г. са започнали да погасяват дълга по ипотечния кредит чрез вноски в полза на
Станислава Вълчева по сметка, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, която впоследствие е
запорирана по процесното изп. дело.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбите:
Жалбата, подадена от Елена Маринова и Минко Маринов, в качеството им на трети
за изпълнителното дело лица, е процесуално недопустима и като такава следва да се остави
без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Съгласно чл.
435, ал. 4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само
когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата
не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на
запора или възбраната. В конкретния случай действието по принудително изпълнение, което
жалбоподателите атакуват, не попада в приложното поле на цитирания законов текст.
Жалбоподателите не са активно легитимирани да обжалват законосъобразността на запора,
наложен върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки открити в „Уникредит
Булбанк“ АД.
Жалбата, депозирана от Станислава Вълчева, е подадена в срок. Изхожда от активно
легитимирано лице и е против акт на съдебен изпълнител, подлежащ на обжалване – арг. от
чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК. Налице е и правен интерес, поради което същата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на жалбата:
Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнение върху имущество, което
смята за несеквестируемо. В конркетния случай се обжалва запорът, наложен върху
вземанията на длъжника за суми, представляващи трудово възнаграждение и детски
надбавки, превеждани по банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. Видно от
данните по изп. дело, запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение
дължимо от работодателя не е наложен. Съдебният изпълнител е запорирал банковите
сметки на длъжника, т.е. приложение в настоящия казус намира новата разпоредба на чл.
446а от ГПК, която обаче следва да се тълкува систематично с чл. 446 от ГПК.
Процесният запор в „Банка ДСК“ ЕАД е наложен на 10.02.2020 г. – арг. от чл. 450, ал.
3 от ГПК. Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК,
както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Видно
от удостоверението, издадено от работодателя на длъжника, месечното трудово
възнаграждение на последния, определено след приспадане на дължимите данъци и
осигуровки, е в размер на 1009.80 лева, т.е. доходът на длъжника е относително
несеквестируем, доколкото от същия може да се правят удръжки в размер на ¼ или 252.45
лева, имайки предвид обстоятелството, че длъжникът има две деца, които издържа.
Несеквестируемият остатък от възнаграждението е в размер на 757.35 лева и върху него не
се допуска принудително изпълнение, включително и в случай, че се получава по банков
път, както е в конкретния казус.
Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те
представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на
минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка – арг. от чл. 446а, ал. 3 от
ГПК. Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като
съобщава на съдебния изпълнител в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 ГПК причините за
неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от
4
пенсия или възнаграждения за работа. В конкретния случай по делото нито са постъпили
суми от „Банка ДСК“ ЕАД, нито в отговора на „Банка ДСК“ ЕАД се съдържат данни за това
дали длъжникът получава трудовото си възнаграждение по откритата в банката сметка.
Единствено е посочено, че запорът е наложен по спестовната сметка на длъжника и няма
други претенции върху вземането на длъжника по посочената сметка. Липсват данни и за
причината за неизпълнение. Т.е. при така постъпилия отговор от банката, за съдебния
изпълнител е невъзможно да изпълни хипотезата на процесуалноправната норма,
обективирана в разпоредбата на чл. 446а, ал. 5 от ГПК и да посочи частта съгласно чл. 446
от ГПК, която следва да се преведе от банката по сметка на съдебния изпълнител, доколкото
същият е лишен от информацията досежно това дали длъжникът получава трудовото си
възнаграждение по банков път и то конкретно по сметка открита в „Банка ДСК“ ЕАД. Наред
с изложеното, по изп. дело липсват данни и за наведено пред съдебния изпълнител нарочно
възражение от длъжника за наличие на несеквестируем доход по процесната банкова сметка
в „Банка ДСК“ ЕАД с оглед наложен предходен запор върху вземането му за трудово
възнаграждение по друго изпълнително дело.
Отделно, съдебният изпълнител изрично в запорното съобщение е посочил, че
запорът не поражда действие касателно вземанията на длъжника, върху които изначално не
се допуска принудително изпълнение по силата на закон, каквито са и тези за детски
надбавки – арг. от чл. 444, т. 8 от ГПК вр. чл. 13 от Закона за семейни помощи за деца и чл.
14, ал. 2, т. 2 от Закона за социално подпомагане.
Действията на съдебния изпълнител не са в отклонение от цитираните законови
текстове, доколкото нито банката, нито длъжникът са довели до неговото знание за
наличието на несеквестируем доход по сметката открита в „Банка ДСК“ ЕАД, което
обуславя и неоснователността на жалбата.
Нещо повече доводите на длъжника за това, че си получава трудовото
възнаграждение и детските надбавки по сметка открита в „Банка ДСК“ ЕАД са
несъстоятелни. Видно от представеното банково извлечение, същият получава трудовото си
възнаграждение, включително и плащанията от дирекция социално подпомагане в друга
банка, а именно „Експресбанк“ АД. Това е в унисон и с приложеното към изп. дело
извлечение, от което също се установява, че паричните преводи по делото са постъпили
единствено от „Експресбанк“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 6873/24.04.2020 г., депозирана от Е.
И. М. , ЕГН ********** и М. Г. М. , ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Варна, кв.
„Възраждане“, бл. 1, ап. 79, КАТО
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1599 по описа за 2020 г. на ОС-Варна,
ГО в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 5305/04.03.2020 г., депозирана от С. П. В.
, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ №122, вх. А, ет. 7, ап. 32.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната част има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от съобщението.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6