Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Плевен, 20.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен – втори състав, в открито
съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело
№ 777/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Ц.Н.Н. с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв.В.А. от САК, със служебен адрес ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-4332-03966/24.06.2021
год., издадена от полицейски инспектор
към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца.
С жалбата се навеждат доводи, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като задължителна предпоставка за налагане на ПАМ е
наличието на управление на МПС, т.е. лицето, спрямо което се налага, да има
качеството „водач“. Твърди се, че в конкретния случай, към момента на
твърдяното нарушение, жалбоподателят Ц.Н. не е управлявал автомобила, тоест той
е нямал качеството водач на моторно превозно средство, което само по себе си
изключва приложението на твърдения състав на нарушение. Към момента на
съставяне на АУАН, въпросният автомобил е бил спрял и заключен на улицата,
където живее жалбоподателят със семейството си. Излагат се съображения, че сигналът
до служителите на СДВР е бил подаден от съпругата на жалбоподателя, която го е
сторила в състояние на афект, породено от словесен конфликт с жалбоподателя. Твърди
се, че конфликтната ситуация между двамата се развила непосредствено в
квартала, където семейството живее, а същият е бил породен от това, че Ц.Н. е
изпил по-голямо количество алкохол от обикновено и се сочи, че при появата на
служителите на СДВР, отдел „Пътна полиция“, Ц.Н. се е намирал в близкия
хранителен магазин, където са го и заварили проверяващите служители. Ето защо
се излагат доводи, че Ц.Н. по никакъв
начин не е осъществил от обективна или субективна страна състава на нарушение
по чл. 171, т. 2а. б. „Б“ от ЗДвП, тъй като личният му автомобил е бил в покой,
а той е бил извън него, т.е. не е осъществявал управление на МПС. След като
служителите на отдел „Пътна полиция“ приканили Ц.Н. да даде обяснения за
подадения срещу него сигнал, той им обяснил за породилата се конфликтна
ситуация, като, без да вземат предвид всички обективно съществуващи пречки за
установяване на административно нарушение, полицейските служители приканили Ц.Н.
да даде проба на алкотест за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
му. Жалбоподателят дал кръвна проба, но се излагат твърдения, че химическата експертиза № 3972 е опорочена, с грешен час, изготвена след 02:30 през нощта на
23.06.2021г., което е в нарушение на Наредба № 30 за установяване употребата на
алкохол и упойващи средства от водачи на МПС. Поради неустановяване качеството
на водач на Н. се изразява становище, че при издаването на обжалваната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка е допуснато съществено
процесуално нарушение, а именно на чл. 35 от АПК, според която разпоредба при
издаване на административния акт, органът следва да изясни всички относими факти.
Такива не са били изяснени, а самата заповед автоматично пренася констатациите,
залегнали в АУАН, без да се посочват каквито и да било доказателства, които
свидетелстват за нарушението на жалбоподателя.
В жалбата се излагат твърдения, че заповедта за ПАМ не
е мотивирана, включително и по отношение
на срока на действие на мярката. Липсват мотиви защо се предвижда прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, липсва каквато и да е аргументация
защо точно този срок цели превантивното действие на тази принудителна мярка. Твърди
се, че не е доказана и компетентността на административния орган - в
обжалваната Заповед е посочено, че Полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ – Р. Н. е упълномощен със Заповед № 513з-1618/26.02.2018., но не е
ясно дали в действителност има такава заповед, дали срокът на същата не е изтекъл,
както и кой е нейния издател. Твърди се още, че наложената мярка е значително по-тежка от
целите, които законът преследва. В този смисъл и лишаването от семейния
автомобил на Ц.Н. ощетява и цялото му семейство, което преживява единствено въз
основа на неговите трудови доходи. Излагат се съображения, че АУАН като част от
мотивите на заповедта, не кореспондира с
действителната фактическа обстановка и не е подкрепен с каквито и да било
доказателства. В заключение се сочи, че процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена при нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и е
направено искане същата да бъде отменена.Претендира се присъждане на деловодни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът- полицейски инспектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция“, в съдебно заседание не се е явява и не се представлява.
Административният съд, втори състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на
20.07.2021 год., а жалбата против нея е подадена на 02.08.2021 год. и е
заведена с вх.№27192 при адм.орган, поради което е подадена в срок, от надлежна страна-адресат на оспорената
заповед, имаща право и интерес от оспорване, пред надлежния съд по постоянен
адрес на жалбоподателя, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На 21 юни 2021 год., лицето Б.
Г. Г. е депозирала писмено сведение пред полицейски орган, в което е описала,
че на 21.06.2021 год. към 23,50 часа тя и нейният съпруг Ц.Н. са си тръгнали от
ресторант „Ракета ракия бар“, съпругът ѝ е бил употребил алкохол и се е
качил да шофира, като в автомобила са се возили с него Г. и двете дъщери на
семейството. Г. направила забележка на съпруга си, че управлява автомобила със 120 км./час по
„Цариградско шосе“, при което той спрял автомобила чрез рязко задействане на
спирачната уредба, изключил двигателя и взел ключа от колата. Не позволил на Г.
да закара децата в дома им, който се намирал наблизо и я ударил. В сведението Г. е посочила, че
въпреки нейните настоявания, съпругът ѝ Ц.Н. е управлявал автомобила след
като е употребил алкохол, което мотивирало Георгиева да подаде сигнал на
тел.112.
На л.15 от делото е приложена
докладна записка от полицейски служител К. С., от която е видно, че този
служител съвместно с полицейските служители Т. и П. около 00,00 часа са били изпратени от ОДЧ на местопроизшествието
във връзка със сигнал за семеен скандал в автомобил. При пристигане на място на
средата на пътното платно са установили спрял автомобил Пежо 407 с рег.№ ЕН
9892КК. До автомобила отвън е имало двама възрастни и две деца, чиято
самоличност е била установена. Полицейските служители снели данни от Георгиева,
която е съобщила, че съпругът ѝ Ц.Н. е пил в заведение, след което се
качил да ги вози и карал рисково по бул. „Цариградско шосе“, след което спрял
рязко на мястото на проверката и започнал да се кара със съпругата си. Н.
отказал да дава обяснения. Полицейските органи докладвали в ОДЧ и поискали
съдействие от КАТ. Н. силно лъхал на алкохол и видимо бил афектиран, като
постоянно повтарял, че всичко ще отрича. На място пристигнал екип на КАТ, който
взел отношение по случая.
Във връзка с горното по
отношение на Ц.Н. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 423086/22.06.2021 год. от
мл.автоконтрольор при СДВР, отдел ПП, в който е посочено, че на 22.06.2021 год.
в 23:50 часа в гр.София, ул. „Фредерик Жолио Кюри“ с посока на движение от бул.
„Цариградско шосе“ към ул.“Райко Алексиев“, лек автомобил Пежо 407 с рег.№ ЕН
9892КК лична собственост и 10 метра пред блок № 9 е спрял. Водачът управлява
под въздействието на алкохол, отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство Алко тест Дрегер
7510 с фабричен № 0134. Издаден талон за медицинско изследване № 080368 за
УМБАЛ „Св.Анна“. В АУАН е отразено, че последният е съставен по сведение на
свидетеля-очевидец Б. Г.. Вменено е нарушение на Н. на чл.174, ал.3, предлож.
първо. Н. е отказал да се запознае със
съдържанието на акта и да получи препис от него, като отказът е
удостоверен с подписа на един свидетел,
чиито данни са вписани.
Въз основа на съставения АУАН, с който е констатиран отказа на Н. да бъде проверен с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, е издадена приложената на л.10 от адм.дело № 7893/21 год. на АССГ Заповед № 1507/22.06.2021 год. , с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП на Н. временно е отнето свидетелството за управление на МПС.
Издаден е талон за изследване № 080368, с който е указано на Н. да се яви в УМБАЛ „Св.Анна“ София.
Видно от приложения протокол от химическо изследване, в изследваната кръвна проба, взета от Н., е установено наличие на алкохол в концентрация 1,86 промила.
Издадена е и оспорената в настоящото производство
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-4332-03966/24.06.2021
год., издадена от полицейски инспектор
към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.б
от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. За
да приложи ПАМ, органът е приел, че в гр.София, около 23,50 часа по ул.
„Фредерик Жолио Кюри“ от бул. „Цариградско шосе“ към ул. „Райко Алексиев“, Н.
като собственик управлява лек автомобил „Пежо“ с рег.№ ЕН 9892КК и пред блок 9
при извършената проверка водачът отказва да бъде проверен с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 № 0134, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, за което му е съставен АУАН на 22.06.2021 год. с бл.№ 423086. Лицето е
дало кръв с ПХЕ № 3972/23.06.2021 год. с резултат от кръвна проба 1,86 промила.
Видно от справка по делото на АССГ, автомобил Пежо 407
с рег.№ *******, чиято регистрация е прекратена, е собственост на жалбоподателя.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
този текст, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Издателят на оспорената заповед Р.Б.Н.е на длъжност полицейски инспектор
в отдел Пътна полиция при СДВР. Издателят на заповедта е оправомощен със Заповед № 513з-1618/26.02.2018
год. Последната е приложена на л.22 от делото на АССГ, издадена е от Директора
на СДВР и с нея са възложени правомощия за издаване на заповеди за прилагане на
ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.2а от ЗДвП на полицейските
органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Според
посочената в заповедта разпоредба от ЗМВР, това са държавни служители –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението,
какъвто не се спори, че е издателят на заповедта. От своя страна и видно от
мотивите на оправомощителната Заповед № 513з-1618/26.02.2018 год., тя е
издадена на основание Заповед № 8121з-1524/9.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, приложена на л. 23 от делото на АССГ. С тази последно
цитирана заповед министърът на вътрешните работи е определил областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по
смисъла на чл. 165, ал.
1 ЗДвП. Самата Заповед № 8121з-1524/9.12.2016 г. е подписана за
министъра от лице измежду посочените да
заместват министъра в приложената на л.24 Заповед № 8121з-1496/6.12.2016 год. Ирелевантно
за компетентността на делегиращият правата административен орган е персоналната
смяна на физическото лице, изпълнявало функциите на директор на СДВР.
При постановяването на заповедта са спазени
изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта констатираното
нарушение е описано словесно подробно, ясно и изчерпателно по начин, небудещ
съмнение относно нарушението, което е станало основание за прилагане на мярката.
Фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от
акта за нарушение, като са описани данните
и резултатите във връзка с издадения талон за кръвна проба и резултатите
от химическото изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта.
Установеното в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и съответства на
правната разпоредба на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. От друга страна, част от фактическите
констатации са изложени подробно и в съставения
АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт.
Цитирани в оспорената заповед са и всички подготвителни издаването на акта
документи-протокола от химическо изследване с резултатите от същото. Изложените
мотиви в заповедта сочат на основание по чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП, така, както е отразено в нея. Както заповедта, така и АУАН (на основание
чл.43, ал.2 от ЗАНН) са надлежно връчени на жалбоподателя при условията на
отказ. Концентрацията на алкохол в кръвта от 1,86 промила е установена по
надлежния ред - с кръвна проба, съобразно изискванията на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Кръвната проба е взета в
часовия интервал, посочен в издадения талон, посочено е в протокола на л.12, че
опаковката и състоянието на предоставените за изследване проби отговаря на изискванията на Наредбата,
изследването е извършено двукратно чрез метода газова хроматография с
пламъчно-йонизационен детектор и отчитане на калибрационна права. Описаното в
АУАН и в оспорената заповед деяние се явява съставомерно и е основание за
прилагане на ПАМ във всички случаи на управление на МПС с установена
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Процесната заповед е издадена в съответствие с
материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В
хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП може да се приложи
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, за срок от 6 месеца до една година. Волеизявлението за налагане на принудителна
административна мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава
по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за
издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП в
конкретния случай е установена по надлежния ред употреба на алкохол, която е
довела до наличие на концентрация от 1,86 промила.
На първо място следва да се посочи, че конкретните
факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с Акт за
административно нарушение № 423086/22.06.2021 год. и с Протокол от химическо изследване лаб.№ 3972/23.06.2021
год., и двата документа съставени от
компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН представлява и официален документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена
сила за извършените изявления и действия, поради което на основание 193, ал. 1,
изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. АУАН съставлява част от административната преписка. От своя
страна протоколът с резултатите от химическото изследване на пробата кръв,
дадена от жалбоподателя, също е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена по надлежния ред с
допустими и относими доказателствени средства и обвързва съда по задължителен
начин. В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните
по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 144 АПК от страна на жалбоподателя, включително и тази на АУАН и протокола.
Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1,
изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по
административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях
фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са
опровергани. Описаните в акта за установяване на административното нарушение
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно
отказа на водача да бъде изпробван с Алкотест Дрегер за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и описаните резултати от кръвната проба в
протокола от химическо изследване - 1,86 промила, сочещи на управлението от
водача на МПС след употреба на алкохол, установено по надлежния ред, съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на оспорената заповед.
От граматическото и логическо тълкуване на
разпоредбата на чл.171, т.2А, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално
правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството
собственик на МПС; да е управлявало собственото си МПС ; управлението на това
МПС да е след употреба на алкохол; алкохолната концентрация да е над 0,5 промила,
установена по надлежния ред. Не се спори и се установява от справка по делото на АССГ, че автомобил Пежо
407 с рег.№ ЕН 9892КК, чиято регистрация е прекратена, е собственост на
жалбоподателя, а и това обстоятелство не се оспорва от Н.. Основният спорен
момент в настоящото производство е дали Н. е имал качеството „водач“ на МПС. Според
настоящият съд отговорът на този въпрос е положителен. Действително, както е и видно от докладната записка,
приложена на л.15 от делото на АССГ, когато полицейските органи са отишли на
място, за да извършат проверка, те са заварили жалбоподателя извън автомобила,
който вече не е бил в движение. Обстоятелството, че до момента на спиране на
този пътен участък Н. е управлявал собственото си МПС и е имал качеството
водач, полицейските органи са установили след снемане на данни от Георгиева,
която е съобщила, че съпругът ѝ Ц.Н. е употребявал алкохол в заведение,
след което е управлявал автомобила, в който са пътували съпругата и децата му, карал
рисково по бул. „Цариградско шосе“ , спрял рязко на мястото, където е
осъществена проверката и започнал да се кара със съпругата си. В подкрепа на
тези изложени от полицейските органи данни в докладната записка е снетото
сведение от свидетеля-очевидец, подал сигнала до полицията от 21 юни 2021 год.,
а именно Б. Г. Г.- лице, което живее на съпружески начала с жалбоподателя и с
когото има две общи деца. Обстоятелствата,
изложени в това писмено сведение, снето в момента на проверката, са възприети и
непосредствено от проверяващите полицейски служители при разпита на
свидетеля-очевидец Георгиева. Те са обективирали същите в докладната записка, която
е годно доказателствено средство, установяващо обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал МПС непосредствено преди проверката, след като е
употребявал алкохол в питейно заведение. Следователно, последният е имал
качеството водач на МПС, при управлението на което е употребил алкохол и
употребата на алкохол е установена по надлежния ред - с химическа експертиза, установила
1,86 промила алкохол в кръвта на водача. Този способ за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта е регламентиран от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Установената алкохолна концентрация
според отразеното в акта за нарушение и в протокола за химическо изследване е
над 0,5 промила. Ето защо издалият заповедта административен орган е доказал по
несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които относимата
правна норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се
във временно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда.
В този смисъл мярката по чл. 171, т.2а, б.
"б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна
мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез
нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален
процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има
превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание
(арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).
Настоящият състав на съда намира, че е спазена и
процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. Съдът не констатира да
са допуснати нарушения на административнопроцесуалните
правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на
административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено
нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са
оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си
на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален
административен акт се явява законосъобразен и
правилен.
Оспореният административен акт съответства и на целта
на закона- осигуряване безопасността на
движението по пътищата и преустановяване
на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране
целта на конкретно приложената мярка - осуетяване възможността на дееца да
извърши други противоправни деяния. Мярката е приложена за минимално
предвидения от закона срок – шест месеца, поради което неизлагането на мотиви
във връзка с продължителността на срока на мярката не съставлява нарушение.
Такова би имало, ако мярката е приложена за по-дълъг от минимално предвидения
срок и органът не е обосновал тази продължителност чрез излагането на мотиви и приобщаване
на съответни доказателства.
Ето защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Н.Н. с ЕГН ********** ***, подадена чрез
адв.В.А. от САК, със служебен адрес ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-4332-03966/24.06.2021 год., издадена от
полицейски инспектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция“, с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Решението е окончателно, по аргумент от чл.172, ал.5,
изречение второ от ЗДП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/