Р Е
Ш Е Н
И Е-413
Гр.Горна
Оряховица – 10.11.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският районен съд в публично
заседание на 05.11.2020год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното
от съдията М.Карагьозова АНД № 555/
Производството е по жалба на Н.М.С.
против Наказателно постановление № 19-0268-001123 от 24.07.2019 г.на Началник
сектор към ОДМВР В.Търново,
РУ-Г.Оряховица -К.К..
С
горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение от 17.07.2019год., на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП на С. е наложена глоба от 500лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца. Констатирано е, че жалбоподателят на 17.07.19г., в
15,50ч. в гр.Г.Оряховица на кръстовище
на ул.”Пробуда” и ул.”Баба Тонка” управлявал лек автомобил “БМВ” с № ****, държава Франция, с което се сочи виновно да е нарушил законовата
разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като водачът управлявал МПС/отчислено от
службата по регистрация на МПС в Република Франция на 19.05.2017г./, което не
било регистрирано по надлежния ред, видно от СРМПС номер ******. Същото МПС не
било оборудвано с аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка, а
предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към
пътя била намалена/нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДвП/. Констатирано било и
нарушение по чл.186 ал.7 от ЗДвП, санкционирано с обжалваното наказателно
постановление
В
законоустановения срок се обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно
постановление.Моли да се отмени НП само в частта относно наложените санкции за
нарушения по чл.105 ал.1, чл.186 ал.7 и чл.140 ал.1 от ЗДВП.
В
хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция жалбоподателят се представлява. Поддържа се жалбата.
Ответникът по жалбата не заема становище и не се
представлява.
Горнооряховският районен съд, като
прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и
доказателствата по делото приема за установено следното:
На 17.07.19г., в 15,50ч. в гр.Г.Оряховица в района на кръстовище на
ул.”Пробуда” и ул.”Баба Тонка” жалбоподателят се придвижвал като управлявал лек
автомобил лек автомобил “БМВ” с № ****,
държава Франция. При извършена проверка от полицейски служител Пл.К. е
констатирано, че управляваното от С. МПС
е отчислено от службата по регистрация на МПС в Република Франция на
19.05.2017г., видно от СРМПС номер ******,
на който е записано „VENDU”.Същото
моторно превозно средство след справката, извършена от св.К., се установило, че
не е било представено за регистрация по надлежния ред в РБ. Видно от писмо с
дата 15.10.20г. МПС „БМВ” с рег.№ *****е пререгистрирано в сектор ПП В.Търново
едва на 12.12.19г./л.35/. Видно от приложения документ на л.38-39/рег.№
3282р-30599/ 06.12.2018г./, купувачът на автомобил не може да се движи извън
територията на Франция със сертификат за регистрация на ПС/талон/, на който е
написано „VENDU”/продаден/, като
горепосочените указания са във връзка с извършването на проверки при
преминаване през ГКПП. Купувачът следва да се снабди с временно удостоверение,
а автомобилът с табели „WW”, като не
може да се движи повече от 2 месеца с упоменатите табели/л.38/.Задължение на
водача е да прегледа документите на автомобила и без значение относно това кой
и законосъобразно ли е осъществил посочените отбелязвания, да съобрази своето
поведение с тях и с посоченото относно нормативните текстове на френското законодателство.
При така направените констатации бил съставен от св.К. АУАН /л.7 от делото/.
Актът бил подписан от жалбоподателя без
възражения. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП/л.6 от
делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По първото административнонаказателно
обвинение:
Съгласно
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата в редакцията й
към
момента на извършване на нарушението,
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление: Забранява се ограничаване на видимостта през
челното, задното и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя,
както и намаляване на прозрачността им.
По
делото се установява, че към инкриминираната дата предните странични стъкла на
управлявания от жалбоподателя
автомобил са затъмнени, с което се намалява видимостта им, но забраната на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата не е абсолютна, предвид разпоредбата на ал. 3 (нова - ДВ, бр. 101 от
2016 година, в сила от 21.01.2017 година, изм., бр. 9 от 2017 година, в сила от
26.01.2017 година), чийто текст гласи: Намаляване
прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите,
определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията
на обединените нации, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е
извършено от производителя или допълнително
с
поставяне на фолио. Единственото ограничение
е намалената
прозрачност да е в стойностите, посочени в Правилото, а според него, независимо от вида на стъклата
(обикновени, закалени, с пластмасово покритие, др.), общата светлопропускливост
на предните
стъкла и разположените на място,
необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. В
случая актосъставителят установява визуално, че предните странични стъкла на
процесния лек автомобил са затъмнени, а не
са представени доказателства от наказващия орган да са извършени съответни
измервания за степента на това затъмнение, за да се приеме, че е налице ограничаване на видимостта на водача до
степен над допустимата по закон.
Това налага обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му
част.
По петото административнонаказателно
обвинение:
Разгледана по същество, жалбата е
основателна и в тази й част.
С обжалваното наказателно
постановление жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил разпоредбата на
чл.186, ал.7 от ЗДвП. Според посочената разпоредба „издаден фиш, глобата по
който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се
смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на
публичния изпълнител“. Видно от съдържанието на разпоредбата същата
регламентира правомощие на администрацията, към която принадлежи органът, издал
фиша, а не задължение на лицето, на което е наложена глобата с фиш.
Следователно тази разпоредба поначало не може да бъде нарушена от лицето, на
което е наложена глоба с фиш.
Според действащото право
неплащането на наложена с фиш глоба за нарушение по ЗДвП в сроковете за
доброволно плащане е основание за налагане на принудителна административна
мярка, както и основание за започване на изпълнително производство за
принудително събиране на публичното вземане за наложената глоба. Законът не
предвижда налагането на глоба или друго административно наказание на водач,
който не изпълни задължението си да плати в срока за доброволно изпълнение наложена
му с фиш глоба за предходно нарушение по ЗДвП.
Предвид изложеното съдът приема,
че в процесния случай жалбоподателят е наказан за деяние, което не съдържа
признаците на предвидено в закона административно нарушение. Това налага
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и
в тази му част.
По последното
административнонаказателно обвинение:
Съгласно разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП- по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Редът за регистриране, отчет и пускане в движение
на МПС се определя с подзаконов нормативен акт. Предвидена е и санкция за
нарушение по цитирания законов текст с нормата на чл.175 ал.3 от ЗДвП: Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В конкретния
случай жалбоподателят е санкциониран съгласно чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Настоящата инстанция намира, че в случая
АУАН и НП притежават изискуемите от закона реквизити, спазена е формата за
тяхното съставяне и същите са годни да послужат за реализиране на
административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя, по
безспорен начин са доказани извършеното нарушение, нарушителят и неговата вина.
Съобразени са и разпоредбите на чл.34 ал.1 ЗАНН.
В обстоятелствената част на НП и АУАН
нарушението е описано съобразно изискванията на закона/чл.57 ал.1 т.5 и чл.42
т.4 от ЗАНН/ и от това описание безспорно за нарушителя е установено какво
нарушение му се вменява да е осъществил, като правилно са посочени и нарушените
разпоредби от ЗДвП.
Настоящата инстанция счита, че
нарушението не притежава признаците на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Липсват доказателства за това, че същото представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от същия вид. Отсъствието на
вредни последици от деянието, с оглед характера на същото, е без значение за
горната преценка. При доказано извършване на
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното
деяние не представлява маловажен случай
на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва
да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи
обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната
действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по
делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на
обществена опасност. Следва да се посочи, че нарушението, за извършването на
което е санкциониран жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен вредоносен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на
процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност. При изследването на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца съдът приема, че те не са по-ниски в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Отчете се и
значението на обстоятелството, че деянието е извършено при най-тежката форма на
вината – пряк умисъл, при формирано съзнание за неизбежното увреждане на
защитаваните обществени отношения. По тези съображения съдът приема, че
нарушението разкрива степен на обществена опасност, типична за този вид деяния,
поради което то не представлява маловажен случай. Жалбоподателят обаче не е системен нарушител
на нормите по ЗДвП, видно от справката/л.8-9 от делото/, поради което правилно
наказанието лишаване от право да
се управлява МПС е ориентирано към минимума.
Деянието е съставомерно и наказуемо на основание
чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда две административни
наказания при условията на кумулативност – глоба и лишаване от право да се
управлява МПС. По отношение наказанието
за адм.нарушение, санкционирано съгл. нормата на чл.175 ал.3 пр.1 от същия
закон е наложено наказание 500лв.глоба и 6 мес. лишаване от право да се
управлява МПС. Относително определената санкция по чл.175 ал.3 към момента на
нарушението е лишаване от право за
управляване на МПС за срок от 6м. до 12 мес., както и кумулативно предвиденото
наказание глоба в относителни граници от 200 до 500 лв. Санкцията, наложена на
нарушителя с обжалваното наказателно постановление е лишаване от посоченото право
да управлява МПС за срок от 6 месеца/тоест минимума/, а наложеното наказание
глоба е в максималния размер от 500лв., вместо минималния от 200лв., така,
както е процедирано при определяне на първото наказание. В този смисъл и
предвид гореизложеното, наказанието глоба също следва да бъде намалено до минимума размер от 200 лева.
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление
№ 19-0268-001123 от 24.07.2019 г.на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ-Г.Оряховица -К.К., в ЧАСТТА, с която на Н.М.С., на основание чл. 185 от
Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 105 ал. 1 от същия закон ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Отменя Наказателно
постановление № 19-0268-001123 от 24.07.2019 г.на Началник сектор към ОДМВР
В.Търново, РУ-Г.Оряховица -К.К., в
ЧАСТТА, с която на Н.М.С., на основание
чл. 185 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 186 ал. 7 от същия закон ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0268-001123 от 24.07.2019 г.на Началник
сектор към ОДМВР В.Търново,
РУ-Г.Оряховица -К.К., като НАМАЛЯВА наложеното по реда на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказание глоба от 500лв. на 200лв./двеста лева/ за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а
наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС в размер от 6 месеца остава непроменено.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0268-001123 от
24.07.2019 г.на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ-Г.Оряховица -К.К., в останалата му част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн. срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: