№ 7908
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110173060 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
11.07.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Христина Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №73060 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от АДР. АЛ. СП. чрез
адв.Х.П. от САК, срещу .... със седалище: гр....... №.... представлявана от ......, с която се иска
да се признае за установено недължимостта на сумата от 200 лв., представляваща глоба,
1
наложена с Наказателно постановление №305725/14.03.2017г., издадено от Зам.- кмет на ....
на основание чл.35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО, влязло в законна сила на 21.07.2017г.,
поради погасяването му по давност по реда на чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, по което е
образувано изпълнително дело пред ...... в КЧСИ, район на действие: СГС. Изложени са
твърдения за изтекла изпълнителска давност по смисъла на чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН в
полза на ищцата по делото. Направено е алтернативно искане да се признае нищожността на
горното наказателно постановление, поради неспазване на императивни материалноправни
норми при издаването му, което на основание чл.128, ал.1, т.1 от АПК, е прието с доклада по
делото за процесуално недопустимо. Иска се присъждането на разноски.
В законен срок не е подаден отговор на искова молба от ответната община.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Служебно е изискан препис на изп. д. №20208490404112 по описа на ...... в КЧСИ,
район на действие: СГС. Изпълнителното производство е образувано на 04.11.2020г. въз
основа на възлагателно писмо за събиране на публични вземания от СО, на основание
чл.163, ал.1 и 3 от ДОПК, вр. чл.2, ал.3 от ЗЧСИ, за събиране на глоба от 200 лв., наложена с
горното наказателно постановление, за извършено административно нарушение на
25.02.2017г. и съставен АУАН №305725/09.03.2017г., съставен за пътуване в линия на
обществения градски транспорт без редовен превозен документ. Изготвени са справки и на
24.03.2021г. е наложен запор върху вземане на ищцата в „Банка ДСК“ АД. На 05.12.2021г. е
връчена на ищцата покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнението, чрез
работодателя му и са извършени действия по налагането на запор върху трудово
възнаграждение.
Представен е от ответника препис на образуваната административнонаказателна
преписка.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
С разпоредбите на чл.82 от ЗАНН е дадена правната регламентация на
изпълнителската давност в административнонаказателното производство, с изтичането на
която се погасява възможността наказващият орган да реализира изтърпяването на
наложената административна санкция. Изпълнителската давност е обикновена, предвидена в
чл.82, ал.1 от ЗАНН и абсолютна такава, по реда на чл.82, ал.3 от ЗАНН. При наложено
наказание глоба административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли повече от 2
години, като давността започва да тече от влизането в сила на акта, с който е наложено
наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо
наказания за изпълнение на наказанието.
На основание чл.163 от ДОПК, общината има възможност да избира реда и органа,
който да извърши принудителното изпълнение - публичен изпълнител по реда на ДОПК или
съдебен изпълнител по реда на ГПК. Когато събирането на публични задължения, каквото е
глобата, е възложено на съдебен изпълнител, редът за събиране е по ГПК, съгласно
разпоредбата на чл.163, ал.4 от ДОПК. Горното предопределя и реда за защита срещу
изпълнението. Защитата по реда на чл.128, ал.1, т.4 от АПК и чл.292 от АПК е допустима
единствено в изпълнително производство по реда на чл.267 и сл. от АПК, съгласно
съдебната практика на ВАС. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен
иск по чл.439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането
на ответния взискател. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на
конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за
длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ
изпълнителен процес срещу него за принудително събиране на вземане. Надлежен ответник
2
по иска е кредиторът, респ. лицето, което е встъпило в правата му. С оглед на горното за
ищеца е налице правен интерес по реда на настоящия исков процес да търси съдебна защита.
В настоящия случай следва да се приеме, че горното наказателно постановление е
влязло в законна сила на 21.07.2017г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Изпълнителното производство пред съдебния изпълнител е образувано на 04.11.2020г., след
изтичането на изпълнителската давност по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Доказателства за
прекъсване теченето на давността чрез предприети действия на надлежните органи спрямо
наказания за изпълнение на наказанието не са налице. С оглед на горното процесното
задължение за глоба се явява погасено по давност, като не е налице правна възможност да
бъде реализирано принудително изтърпяването на наложената административнонаказателна
санкция и поради това предявения иск следва да бъде приет за основателен.
За пълнота следва да се посочи и че съгласно императивната разпоредба на чл.15, ал.2
от ЗАНН, наказанието глоба се заменя с обществено порицание, когато се налага на
непълнолетни лица, каквото е била ищцата към датата на извършване на административното
нарушение, като въпросите относно законосъобразността на процесното наказателно
постановление и наложено административно наказание не подлежат на разглеждане в
настоящото съдебно производство.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В настоящия случай се претендира присъждането на
следните разноски, съгласно представен списък: адвокатско възнаграждение от 300 лв.,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие и сума от 50 лв.- заплатена
държавна такса, като в тежест на насрещната страна следва да се присъди сумата от общо
350 лв., с оглед изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ........, представлявана от ......, че
ищецът АДР. АЛ. СП., ЕГН:**********, не дължи на ответника .... със седалище: гр.......
№.... представлявана от ......, сумата от 200 /двеста/ лв., представляваща глоба, наложена с
Наказателно постановление №305725/14.03.2017г., издадено от Зам.- кмет на .... на
основание чл.35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО, поради погасяването му по давност по реда на
чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН.
ОСЪЖДА .... със седалище: гр....... №.... представлявана от ......, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, да заплати на АДР. АЛ. СП., ЕГН:**********, сума в размер общо на 350
/триста и петдесет/ лв., представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4