РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. ХАСКОВО, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.А
Гражданско дело № 20225600100207 по описа за 2022 година
Гражданско дело № 207/2022 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано в
изпълнение на определение № 133/06.04.2022 г. на Апелативен съд – Пловдив по въззивно
търговско дело № 214/2022 г. по описа на съда, с което Апелативен съд – Пловдив изпраща
на Окръжен съд - Хасково т.дело 191/2018 г. по описа на ОС-Хасково за произнасяне по
исковете на Г. П. Д. и М. П. Б. като новоконституирани страни, наследници на починалата
Д.Б. Д.. Имената на новоконстиутираната страна са М. П. Б.. Г. П. Д. и М. П. Б., като
наследници на Д. Б. Д. са били конституирани като ищци с протоколно определение по
т.дело 191/2018 г. ОС-Хасково в открито съдебно заседание проведено на 07.10.2019г. И
двамата са били представлявани по делото от адв. Д., който е пълномощник и на останалите
ищци по делото: К. Т. Д., Г. Д. Д., действащ чрез своята майка и законен представител К. Т.
Д., Г. П. Д., С. Г. Д., П. Г. Д..
С исковата молба по т.дело №191/2018г. против Застрахователна компания
„Евроинс“ АД са били предявени шест преки иска с правно основание чл.226 от КЗ /отм/, с
обща цена на исковете 760 000 лв.
С Решение № 260008/18.09.2020 г.по т.дело № 336/2020 г., Апелативен съд -
Пловдив е обезсилил Решение № 139/22.11.2019 г. по т.дело № 191/2018 г. на Окръжен съд -
Хасково и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Хасково.
С решение № 32/01.04.2022 г. по т.дело 65/2021 г. ВКС,ТК, Първо отделение е
отменил решение № 260008/ 18.09.2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, в атакуваната
негова част, с която решение №139/22.11.2019г. на ОС-Хасково по т.дело № 191/2018 г. е
било обезсилено и по отношение на ищците К. Т. Д., малолетния Г. Д. Д., действащ чрез
своята майка и законна представителка К. Т. Д., Г. П. Д. и С. Г. Д. и П. Г. Д. и е върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд, в тази му част.
С решение № 32/01.04.2022 г. по т.дело 65/2021 г., ВКС, ТК, Първо отделение е
оставил в сила решение № 260008/18.09.2020 г. на АС-Пловдив, по т.дело № 336/2020 г,. в
1
останалата му част досежно обезсилването на първоинстанционното решение №
139/22.11.2019 г. на ОС-Хасково по т.дело № 191/2018 г. за отхвърлянето изцяло на
субективно съединения пряк иск срещу ЗД “Евроинс“АД, София за присъждане на
обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди спрямо ищцата Д.Б. Д. от
гр.Харманли, област Хасково, починала в течение на производството пред първостепенния
съд на 26.08.2019 г., както и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд, който да се произнесе по новия пряк иск на Г. П. Д. за обезщетяване на
неимуществени вреди от процесното ПТП, с цена 50 000 лева, която сума се претендира в
качеството му на наследник на покойната Д.Б. Д., както и по прекия иск на сестра му М. П.
Б., с предмет същите вреди, който са с цена 50 000 лева, която сума се претендира в
качеството й на наследница на покойната и майка Д.Б. Д..
С определение № 233/13.04.2022 г. по гр.дело № 207/2022 г. делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните по делото : Г. П. Д. и М.
П. Б. в качеството им на ищци и ЗД „ЕВРОИНС“ АД , гр.София, ответник по делото. Г. П.
Д. и М. П. Б. са наследници на Д.Б. Д., б.ж. на гр.Харманли, починала на 27.08.2019 г.
която е била ищца по т.дело № 191/2018 г по описа на ОС-Хасково. С протоколно
определение от 07.10.2019 г. по т.дело № 191/2018 г. по описа на ОС-Хасково надлежно са
били конституирани като ищци по делото М. П. Б. и Г. П. Д., наследници на покойната
Д.Б. Д.. Г. П. Д. е участвал в производството по делото до приключване на устните
състезания пред първата инстанция в двойно качество - като баща на починалия в резултат
на ПТП на 29.11.2013 г.Д. Г. Д. с претенция за обезщетяване на неимуществини вреди от
30 000 лева, предявена като частична от 150 000 лева и като наследник на покойната си
майка Д.Б. Д. за още 50 000 лева, тъй като наследодателката му е претендирала 100 000
лева, съгл. чл.5, ал.1 от ЗН/. М. П. Б. участва в процеса като новоконстуирана ищца
единствено в качеството й на наследник на починалата първоначална ищца Д.Б. Д.,
встъпвайки до размер на ½ от претенцията на последната за обезщетяване на
неимуществени вреди – за сумата в размер на 50 000 лева, съгл.чл.5, ал.1 от ЗН.
Предявените искове са с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Обстоятелствата по делото, от които произтичат правата на ищците Г. П. Д. и М.
П. Б., са изложени подробно в искова молба с вх. № 9783/ 23.11.2018 г., по която е било
образувано т.дело № 191/2018 г. по описа на ОС-Хасково.
Твърди се в исковата молба, че на 29.11.2013г., около 06,15 часа, на път III-554,
км.71+280, Община – Харманли, при управление на автобус марка ***, модел ***, с рег. №
****, собственост на „Юнион Ивкони“ООД, с действията си, водачът Д. Д. в нарушение на
правилата за движение - чл.28,чл.37 ал.3,чл.97 и чл.98 от ЗДвП причинил по
непредпазливост смъртта на Д. Г. Д., водач на МПС микробус марка ***, модел ****, с рег.
№***, движещ се след автобуса.
В исковата молба се твърди,че поради възникнала техническа повреда по време на
движение водачът Д. Д. Д. спрял в дясно от пътното платно, на банкета, без да обезопаси и
обозначи повреденото МПС с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг
по подходящ начин, за да бъде забелязан навреме от водачите на приближаващите се
превозни средства. Водачът Д. не подал допълнителен сигнал за обозначаване на
повреденото МПС, като например включени аварийни светлини, което било в нарушение
на чл.97 от ЗДвП. Допуснал и нарушение на чл. 98 от ЗДвП, като е престоял на място
където превозното средство създава опасност и пречка движението, като ако се установи, че
е престоял на самото пътното платно и разстоянието между автобуса и пътната маркировка е
по-малко от 3 метра е допуснал нарушение на чл.98, ал.1,т.7 от ЗДвП. След като автобусът
възстановил нормалния си режим на работа на двигателя, водачът Д. предприел рязко
навлизане на пътното платно в лентата за движение на микробус марка *** модел ****, с
рег. №***, управляван от Д. Г. Д., без да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал
със светлинен пътепоказател и без да изчака идващият за него и движещ се правомерно в
лентата си за движение микробус, при което става причина за ПТП. От момента, в който Д.
е навлязъл в лентата за движение на правомерно движещият се водач Д., ударът за
2
последния е бил непредотвратим, като Д. се е движел със съобразена с конкретните пътни
условия скорост. В резултат на ПТП водачът Д. по непредпазливост причинил смъртта на
Д. Г. Д..
За настъпилото ПТП бил съставен протокол № 47 от 29.11.2013г. и образувано ДП
№191/2014г. по описа на ОД МВР- Хасково, прекратено с постановление на Окръжна
прокуратура- Хасково по прокурорска преписка №501/2014г. Видно от изготвената в хода
на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп, на Д. Г. Д., при ПТП
Д. получил следните травматични увреждания : политравма, травматичен шок, контузия на
главата,счупване на лицев череп/ двете ябълчени кости, двете очници, счупване на челната
кост вляво и слепоочната кост вдясно, контузия на мозъка,травматичен кръвоизлив в
мозъка, оток на мозъка, хематоми под твърдата и меката мозъчни обвивки вляво контузия
на гръден кош и белите дробове, счупване на дясното бедро. От СМЕ по писмени данни се
установява, че смъртта на Д. Г. Д. се дължи на тежката политравма, с водеща роля на
черепномозъчната травма ,която е била непреодолима въпреки проведеното специализирано
лечение.От заключението се установява,че смъртта е в пряка и и непосредствена причина
връзка с настъпилото ПТП.
Загиналият от ПТП Д. Г. Д. имал съпруга, дете, родители, брат и баба, на които
внезапната му смърт се отразила изключително тежко психически.С баба си Д. Б. Д.,
починала в хода на производството по т.дело № 191/2018 г. по описа на ОС-Хасково имали
създадени много близки отношения на базата на уважение и любов, били изключително
привързани и имали трайна и дълбока емоционална и духовна връзка. Отгледала го, тъй
като родителите му били млади и работили. Всички живеели в едно домакинство в една
къща, преди внука й Д. да създаде свое семейство, а и след като се оженил. Отделил се в
отделен апартамент само два месеца преди катастрофата и преди да почине. С нетърпение
цялото семейство очаквали раждането на неговото дете, като най-щастлив бил Д.. Макар и
възрастна баба му помагала в отглеждането на детето му. Д. отглеждал с внимание детето
си, грижел се за съпругата си, като се отнасял с изключителна загриженост към всички
свои близки ,както и към баба си. Като баба и внук взаимно си оказвали морална подкрепа, а
той и оказвал и материална такава като пазарувал и купувал лекарства. Внезапната му смърт
се отразила на баба му изключително зле психически,чувствала се самотна и безпомощна,
изгубила смисъл за живот. Изпитвала силен стрес и изпаднала в дълбока депресия.
Непрекъснато сънувала внука си, което нарушило съня й, и никакви медикаменти, и
сънотворни лекарства не й помагали.Продължавала да изпитва болка и мъка с които ще
трябва да живее до края на дните си.За една баба нямало по –страшна болка и ужас от това
внучето й да почине.
Автобусът марка ***, модел ***, с рег. № ****, собственост на „Юнион
Ивкони“ООД, управляван от Д. Д. Д. е застрахован по застраховка „ГО“ в ответното
застрахователно дружество със застрахователна полица №07113001626816/27.07.2013г.,
валидна до 26.07.2014г., видно от представената по делото застрахователна полица.
Предмет на настоящото гражданско дело са прекия иск на новоконстиураната ищца
М. П. Б. и съединеният с него нов пряк иск на Г. П. Д., и двата иска за сумата в размер на
по 50 000 лева - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП на 29.11.2013 г. лично от тяхната майка Д.Б. Д., починала в
хода на производството по т.дело № 191/2018 г. по описа на ОС-Хасково.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Застрахователна
компания „Евроинс“ АД, да заплати на М. П. Б. и на Г. П. Д. по 50 000 лева - претендирано
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, претърпени лично от тяхната
майка Д.Б. Д., б.ж. на гр.Харманли вследствие на процесното ПТП на 29.11.2013 г.,
изразяващи се в болки и страдания, депресивни състояния, загуба на сън,чувство на
непълноценност. Претендират и присъждане на законна лихва върху сумите, считано от
12.12.2013г. – датата на смъртта на Д. Г. Д., б.ж. на гр. Харманли до окончателното
изплащане на сумите.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, вх.№ 1187/04.02.2019 г. от ЗК
3
"Евроинс"АД, гр.София,/ л.65 от т.дело № 191/2018 г./, с който ответникът оспорва
предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ от Д.Б. Д., наследодотелка на
ищците М. П. Б. Г. П. Д. и по основание и размер. Изложени са съображения за
недопустимост на предявения иск от бабата на починалия.ПТП настъпило преди
постановяване на ТР №182016 от 21.06.2018 г. по т.дело № 182016 г. на ОСНГТК, с което е
разширен кръга на лицата материално легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техен близък поради което бабата не била
легитимирана да предяви иск за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 29.11.2013 г.
вследствие на което на 12.12.2013 г. е почнал внук й. Ответникът оспорва сочения в
исковата молба механизъм на станалото ПТП, като твърди, че няма данни за виновно и
противоправно поведение от страна на застрахования водач, както и че единствено
пострадалият е станал причина за ПТП, тъй като е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, като се е
врязъл в движещото се пред него МПС. Считат,че от приложените към делото писмени
доказателства се установява, че починалият водач на л.а. *****, с рег.№ *** е станал
причина за настъпване на процесното ПТП. Видно от постановлението на Окръжна
прокуратура- Хасково за прекратяване на образуваното наказателно производство по
прокурорска преписка №501/2014г. починалият водач на микробус *** модел ****, с рег.
№*** Д. Г. Д. е имал видимост и можел да възприеме движещия се пред него автобус от
повече от 480 метра, като видно от същото постановление водачът на автобуса отклонил
автобуса на отбивка и докато спирал микробусът се врязъл в него.В този смисъл считат за
несъстоятелни твърденията в исковата молба,че водачът на автобуса не бил изпълнил
задълженията си по ЗДвП,в т.ч. да постави триъгълник,тъй като процесното ПТП е
настъпило в момент, в който автобусът е отбивал, т.е все още е бил в движение.При това
положение считат,че единствено поведението на водача на микробуса е станало причина за
настъпване на ПТП и че не може да се ангажира отговорността на деликтвента, а оттам и
функционалната отговорност на застрахователя ответник по предявените
искове.Евентуално и в случай, че съдът приеме, че причина за станалото ПТП е водачът на
МПС, чиято отговорност е застрахована при ответника, оспорват иска по отношение на
разширения кръг на лица търсещи обезщетение и навеждат възражение за съпричиняване,
което се изразявало в обстоятелството, че починалият е управлявал МПС без да е поставил
предпазен колан,с което е е допринесъл в голяма степен за получените от него
увреждания,както и е имал възможност да възприеме спиращия автобус от голямо
разстояние и е можел да спре преди автобуса и така да предотврати настъпването на
процесното ПТП, каквото задължение водача има по чл.20,ал.2 от ЗДвП. Ответникът
оспорва и размера на предявените искове с твърдения, че размерът е изключително
завишен и не е съобразен с трайната съдебна практика по сходни случаи към годината на
ПТП.Позоват се на пар.96 от ПЗР на ЗИДКЗ приет с ДВ,бр.101 от 07.12.2018 г.По отношение
на претенцията за присъждане на законна лихва правят възражение за изтекла тригодишна
давност и считат,че претенцията за присъждане на законна лихва от датата на ПТП е
неоснователна. По изложените в отговора на исковата молба доводи и съображения молят
съда да отхвърли предявените искове.Претендират присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. ищците Г. П. Д. и М. П. Б. , чрез процесуалните си представители адв.С. Д.а
и адв.Н. Д. поддържат предявените искове и молят за уважаването им в пълен размер.
Претендират присъждане на направените разноски, съгласно списък на разноските вкл. и
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
В с.з. ответникът- Застрахователна компания „ЕВРОИННС“АД, представлявано
от упълномощен представител юрисконсулт Н. Китанов редовно упълномощен, поддържат
възраженията, направени с отговора на исковата молба. Претендират разноски съгласно
списък по чл.80 от ГПК./ л.134/ като правят възражение за недължимост и прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищците.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл.
4
377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК и въз основа на представените по делото съдебни
експертизи, установи следното:
На 29.11.2013г. около 06, 15часа, на път III-554, км.71+280, Община Харманли
между автобус марка *** модел *** с рег. № ****, собственост на „Юнион
ивкони“ООД,управляван от водача Д. Д. и микробус марка *** модел **** с рег. №***,
управляван от пострадалия Д. Г. Д. е настъпило ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на Д. Г. Д., починал на 12.12.2013г.
За настъпилото ПТП е бил съставен протокол №47/29.11.2013г., в който е записоно,
че поради неспазване на дистанция,водачът на микробус марка ***, модел ****, с рег. №***
блъска движещия се пред него и с намаляваща скорост автобус марка *** модел *** с рег. №
****, собственост на „Юнион ивкони“ООД, управляван от водача Д. Д.. Съставен е и
АУАН №2296/29.11.2013г.,в който е констатирано,че пострадалият водач е нарушил чл.23
ал.1 от ЗдвП, не е съобразил дистанция и блъска движещия се пред него автобус. Актът не е
подписан от виновния водач, поради смъртта му, поради което и административната
преписка е прекратена.
Страните не спорят за наличие на валидно сключена към 23.11.2019 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответното застрахователно дружество ЗК „ЕВРОИНС“
АД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София и „Юнион Ивкони“ООД, с
адрес на управление гр.София на автобус марка ***, модел ***, с рег. № ****, собственост
на „Юнион Ивкони“ООД, който към датата на ПТП – 23.11.2019 г. е застрахован по
застраховка „ГО“ в ответното застрахователно дружество, видно от застрахователна полица
№07113001626816/27.07.2013г., валидна до 26.07.2014г., което се установява и от
извършената проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“/л.24, т.дело
№191/2018г./ Застрахователната полица наред с другите писмени доказателства част от
т.дело № 191/2018 г. е приета по делото като писмено доказателство / л.33./
По случая е било образувано ДП №191/2014г. по описа на ОД МВР - Хасково срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“,вр. чл.342 ал.1 от НК, което е
прекратено с Постановление на Окръжна прокуратура - Хасково по прокурорска преписка
№501/2014г.В мотивите на постановлението за прекратяване е прието, че липсва
престъпление, поради това, че ПТП и настъпилия общественоопасен резултат не са в
причинна връзка с нарушение на правилата за движение от страна на Д. Д., управлявал
автобус марка *** модел ***, с рег. № ****, или друг участник в движението.
Във връзка с установяване механизма на ПТП и за претърпените от ищците
неимуществени вреди, по делото са събрани гласни доказателства. Видно от показанията
на свид. Д. К. Д., който е пътувал в автобуса управляван от свид. Д. Д. Д. на излизане от
гр.Харманли извън града е възникнал технически проблем, което наложило шофьорът да
намали скоростта и да отбие плътно в банкета. Приблизителната скорост с която се движел
автобусът според свидетеля била 20 км/ч. Автобусът бил с включени аварийни светлини и
когато автобусът спрял светлините мигали. По пътя шофьорът карал бавно с около 20 км/ч.
Свид. Д. имал видимост към контролното табло на автобуса, но не го следял. В резултат на
удара автобусът се преместил напред, като преди да настъпи удара автобусът бил с включен
двигател. Доколкото свидетелят си спомня автобусът отбил на банкета. В тази част нямало
уширение.Според свид. Д. ударът станал когато автобусът спрял върху банкета, като при
удара автобусът минал напред. Когато слязъл от автобуса разбрал,че микробус се е ударил в
автобуса.Не обърнал внимание къде точно е бил автобуса след удара, къде и как е бил
позициониран на платното за движение.Не си спомня дали е имало мантинела или
мост.Свид. В. Г. К. не помни включени ли са били аварийните светлини на автобуса,а само
че е имало светлини. Не си спомня автобусът дали е бил в покой по време на удара или се е
движел. Събудил се от удара.Шофьорът на автобуса свид. Д. Д. в показанията си пред съда
заяви,че ударът е последвал в момента в който щял да позиционира автобуса изцяло на
банкета. Били останали само последните задни гуми да влязат на банкета, когато последвал
удара. Непосредствено преди удара бил подал мигач, а след това подал и аварийни
светлини.Когато предприемал маневрата навлизане в банкета не видял светлини, имал
5
видимост около 50-100 метра назад.
Видно от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза/ л.51
– 73 /, скоростта на движение на автобус М. преди ПТП и в момента на удара е била около
20 км/ч , а опасната зона за спиране на автобуса при тази скорост е била около 14 м.
Скоростта на движение на микробус М. преди ПТП и в момента на удара е била около 89
км/ч. Мястото на удара между автобус М. и микробус М., съгласно обективните находки е
в дясната лента за движение като в момента на удара автобуса е бил разположен успоредно
на осевата линия и ляв габарит на 0,9 м. вдясно от разделителната линия на лентите за
движение. реди удара двете МПС са се движили в дясната лента за движение на къси
светини на фаровете. Водачът на микробус М. е достигал до дистанция около 42 м. зад
задната част на автобуса или на около 54 м. от мястото на удара, когато водачът е възможно
да е възприел опасността. Преди удара не са налице спирачни следи, което означава,че
водачът на микробус М. не е възприел опасността на разстояние по голямо от 54 м. от
мястото на удара.Технически съобразената дистанция на движение между двете МПС е
била около 94 метра, като водачът на микробус М. е следвало да предприеме спиране
разстояние близко до определената дистанция,за да предотврати удара.Водачът на
микробус М. е имал техническата възможност да намали скоростта или спре преди мястото
на удара при своевременно възприемане на опасността. Светлините на намиращия се в
дясната лента автобус М. са били видими за водача на микробус М. на около 480 м. от
мястото на удара.
Водачът на автобус М. е нямал техническата възможност да предотврати ПТП при
така предприетите действия от водача на микробус М..
Според експертизата техническата причина довела до възникването на удара е
движението на микробус М. на разстояние по-малко от минималната дистанция зад
автобус М. в условията на намалена видимост, определена от движението в тъмната част на
денонощието. Водачът на микробус М. е имал техническата възможност да намали
скоростта на движение,която да е съобразена с далечината на видимост и с дистанцията до
преднодвижещото се превозно средство.
Във връзка с установяване механизма на ПТП по делото са събрани и гласни
доказателства. Видно от показанията на свид. Д. К. Д., който е пътувал в автобуса
управляван от свид. Д. Д. Д. на излизане от гр.Харманли извън града е възникнал
технически проблем, което наложило шофьорът да намали скоростта и да отбие плътно в
банкета. Приблизителната скорост с която се движел автобусът според свидетеля била 20
км/ч. Автобусът бил с включени аварийни светлини и когато автобусът спрял светлините
мигали. По пътя шофьорът карал бавно с около 20 км/ч. Свид. Д. имал видимост към
контролното табло на автобуса, но не го следял. В резултат на удара автобусът се преместил
напред, като преди да настъпи удара автобусът бил с включен двигател. Доколкото
свидетелят си спомня автобусът отбил на банкета. В тази част нямало уширение.Според
свид. Д. ударът станал когато автобусът спрял върху банкета като при удара автобусът
минал напред. Когато слязъл от автобуса разбрал,че микробус се е ударил в автобуса.Не
обърнал внимание къде точно е бил автобуса след удара, къде и как е бил позициониран на
платното за движение.Не си спомня дали е имало мантинела или мост. Свид. В. Г. К. не
помни включени ли са били аварийните светлини на автобуса,а само,че е имало светлини.
Не си спомня автобусът дали е бил в покой по време на удара или се е движел.Събудил се
от удара. Шофьорът на автобуса свид. Д. Д. в показанията си пред съда заяви,че ударът е
последвал в момента в който щял да позиционира автобуса изцяло на банкета. Били
останали само задните гуми да влязат на банкета когато последвал удара. Непосредствено
преди удара бил подал мигач,а след това подал и аварийни светлини. Когато предприемал
маневрата навлизане в банкета не видял светлини, имал видимост около 50-100 метра.
По настоящото дело, в с.з. на 12.12.2022 г. е изслушано и вещото лице д-р Х. Д. Е.,
на който е възложена назначената по т.дело № 191/2018 г. по описа на ОС-Хасково
съдебно-медицинска експертиза / л.181 от делото/. Видно от заключението на назначената
съдебно- медицинската експертиза, която вещото лице е изготвило по писмени данни №
6
129/19, смъртта на Д. Г. Д. е настъпила в резултат на ПТП. При ПТП на 29.11.2013 г. Д. Г. Д.
е получил следните увреждания: политравма, травматичен шок, контузия на
главата,счупване на лицев череп/ двете ябълчени кости,двете очници, счупване на челната
кост вляво и слепоочната кост вдясно, контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив в
мозъка, оток на мозъка, хематоми под твърдата и меката мозъчни обвивки вляво контузия
на гръден кош и белите дробове, счупване на дясното бедро. Травматичните увреждания
получени от Д. Г. Д. според експерта са причинени от действието на твърди тъпи предмети
и са характерни за автомобила травма получена от водач на лек автомобил в купето на
автомобила при блъскане по начина и при обстоятелствата отразени в материалите по
делото.На трупа на Д. Г. Д. не е правена аутопсия и вещото лице не разполага с конкретно
описание на травмите. По тази причина и по наличните данни вещото лице не установява
наличието на едно или повече увреждания, които да сочат по категоричен начин,че Д. Д. по
време на ПТП е бил с коректно поставен предпазен колан. Въпреки проведеното лечение на
12.12.2013 г. след като преди това е изпаднал в мозъчна смърт Д. Д. умира,като смъртта е в
пряка и непрекъсната причинна връзка с ПТП от 29.11.2013 г. От заключението се
установява, че смъртта е в пряка и непосредствена причина връзка с настъпилото ПТП. В
с.з на 12.12.2022 г. вещото лице заяви, че травмата още в началната си фаза на развитие
много бързо е довела до фаталния резултат, като водещите увреждания са тези на главата и
на гръдния кош. Според експертизата смъртта на Д. Г. Д. се дължи на тежката политравма, с
водеща роля на черепномозъчната травма, която е била непреодолима въпреки проведеното
специализирано лечение.В с.з., след предявяване на вещото лице на снимката към
заключението на автотехническата експертиза / на л.55/ вещото лице заяви,че водачът на
микробуса има теменна травма, която е получена от тавана на автомобила, който е хлътнал
и го е премазал. Травмата според вещото лице е типично характерна травма за лице, което
се намира отпред в предната част на автомобила като водач на автомобила, който
автомобил е изключително опасно според вещото лице превозно средство и получаването
на тежка травма в този случай за този който стои отпред не зависи от това дали е бил без
предпазен колан.
По искане на ищците като свидетел е разпитан Н. Г. Б., от показанията на който се
установява,че между Д.Б. Д. и внук й Д., починал в резултат на процесното ПТП е
съществувала изключително силна и емоционална връзка. Грижел се за нея като и купувал
храна и лекарства.Живеели в една къща заедно от раждането му, като месец или два преди
катастрофата, след като се оженил Д. се преместил заедно със семейството си в апартамент.
До смъртта си постоянно плачела и била много съкрушена. Непрекъснато говорела за него
и постоянно повтаряла Защо той? Не можеше ли да съм аз?.След смъртта му не могла да се
възстанови.Постоянно плачела и много била съкрушена.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 226,ал.1 от КЗ /отм/.
В тежест на ищците, в настоящото производство е да докажат, че е налице сложният
фактически състав, който да ангажира отговорността на ответното застрахователно
дружество, а именно: противоправно деяние от страна на делинквента, вреда, причинна
връзка между деянието и претърпените вреди, вина, валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на управляваното от делинквента
МПС и настъпило застрахователното събитие като юридически факт, пораждащи
отговорността на застрахователя. Съгласно договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в самия
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане
на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Законът предоставя на
7
пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител.Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. В гражданското
производство, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства и въз основа на приетите
по делото експертизи САТЕ и СМЕ не се установява и доказва по категоричен начин
противоправно поведение и вина от страна на делинквента.
По делото е установено, че движението на автобуса и микробуса се е извършвало
по прав, хоризонтален, асфалтов участък в платно за двупосочно движение, през тъмната
част от денонощието, при нормална видимост и сух участък от пътя. Видно от заключението
на САТЕ според обективните находки, ударът между МПС е настъпили в дясната лента за
движение, като в момента на удара автобуса е бил разположен успоредно на осевата линия
и ляв габарит на 0,9 м. вдясно от разделителната линия на лентите за движение, като и
преди удара двете МПС са се движили в дясната лента за движение на къси светини на
фаровете. Водачът на микробус М. достигал до дистанция около 42 м. зад задната част на
автобуса, или на около 54 м. от мястото на удара, в който момент е възможно водачът да е
възприел опасността. Няма спирачни следи преди удара, което означавало, че водачът на
микробус М. не е възприел опасността на разстояние по голямо от 54 м. от мястото на
удара. Технически съобразената дистанция на движение между двете МПС била около 94
метра, като водачът на микробус М. е следвало да предприеме спиране на разстояние
близко до определената дистанция, за да предотврати удара. Водачът на микробус М. е имал
техническата възможност да намали скоростта или спре преди мястото на удара при
своевременно възприемане на опасността, тъй като светлините на намиращия се в дясната
лента автобус М. са били видими за водача на микробус М. на около 480 м. от мястото на
удара.
Мястото на удара между двете МПС според експерта е кос и ударът е възникнал в
дясната лентата за движение и на двете МПС, като микробусът на пострадалия с предна
челна дясна част е ударил задната лява част на автобуса. Според заключението на САТЕ
водачът на автобус М. е нямал техническа възможност да предотврати ПТП при така
предприетите действия от водача на миркобуса. Техничеката причина, довела до възникване
на удара е движението на микробус М. на разстояние, по-малко от минималната дистанция
зад автобус М. в условията на намалена видимост, определена от движението в тъмната част
на денонощието. Според експертизата светлините на намиращия се в дясната лента автобус
М. са били видими за водача на микробуса на около 480 м. от мястото на удара (близо
половин километър). Водачът на микробус М. е имал техническа възможност да намали
скоростта или да спре преди мястото на удара при своевременно възприемане на опасността.
Опасността от своя страна е можело да бъде възприета на 480 метра и водачът на микробус
М. според експертизата е имал техническа възможност да намали скоростта на такава,
която да е съобразена с далечината на видимост и с дистанцията до предно движещото се
превозно средство, което налага и извода, че причина за възникването на ПТП е липсата на
навременна и адекватна реакция от страна на водача на микробуса, който е можел да избегне
ПТП. Имал е и обективна възможност да стори това, тъй като от данните по делото и от
заключението на експретизата е могъл да възприеме габаритните светлини на автобуса от
480 метра разстояние, много по-голямо от опасната му зона за спиране и да извърши една от
следните маневри - заобикаляне, изпреварване,или спиране.
Липсата на спирачен път в момента преди удара налага извода, че водачът на
микробуса не се е съобразил с конкретните пътни обстоятелства-движение извън населено
място,в тъмната част на деня, Д. видимост, прав участък от път. Пострадалият не е
съобразил и предвидимите рискове- спазване на дистанция, възможност от внезапно
спиране на предно движещо се превозно средство - в случая автобуса, който се е движел с
8
намаляваща скорост, като в случая значение имат както опита му като водач, така и
концентрацията му по време на шофиране, времето за реакция и избраната скорост на
движение.
Предвид гореизложените съображения предявените искове с правно основание
чл.226,ал.1 КЗ/отм/ против ЗК“Евроинс“АД София се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ прекия иск на М. П. Б. и съединения с него нов пряк иск на Г. П. Д.,
ЕГН**********, и двамата наследници на Д. Б. Д., б.ж. на гр.Харманли, конституирани
като ищци с протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на
07.10.2019 г., по т.дело 191/2018 г., по описа на ОС-Хасково против ЗК „ЕВРОИНС“ АД,
София с ЕИК*** за сумата в размер на по 50 000 лева по всеки иск - застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП на 29.11.2013 г.
лично от Д.Б. Д., починала в хода на производството по т.дело № 191/2018 г.. по описа на
ОС- Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9