Р Е Ш Е Н И Е № 337
гр. Видин, 29.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Владимир Крумов
при секретаря Г.Начева, като разгледа докладваното от съдията
Крумов гр. дело № 632
по описа за 2020г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените обективно съединени
искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, чл.128 и чл.224 КТ.
Твърди
се от ищцата Т.Ц. ***, че е била в трудово правоотношение с ответника “ Стар Пост”
ООД гр.София , като е изпълнявала длъжността ”Мениджар” в офис гр.Видин.
Поддържа, че със заповед № 180/23.01.2020г. на управителя на ответното
дружество е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.188,
т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.2, вр. с чл.187, т.1,предл.3 КТ, считано от датата
на връчване на заповедта. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение
е незаконосъобразно поради нарушение на чл.193 КТ, чл.195 КТ , както и поради
обстоятелството, че не е извършила посоченото нарушение.
Иска се от Съда да постанови
решение, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени заповедта, както
и да осъди ответното дружество да заплати сумата 2250.00 лева, представляваща
трудово възнаграждение за периода 22.06.2018г.- 02.03.2020г., обезщетение за
забавено плащане върху главницата в размер 200.00 лева за периода 22.06.2018г.
– 02.03.2020г., считано от падежа на всяко месечно възнаграждение до
предявяване на иска и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер
500.00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
издължаване. Претендират се и разноските
по делото .
Ответникът,
чрез своя процесуален представител е оспорил исковете в основанието им. Твърди,
че заповедта е законосъобразна, че е установено извършеното нарушение, и е
наложено адекватно наказание. Предявени са и насрещни искове с правно основание
чл.221, ал.2 КТ за сумата от 560.00 лева, и чл.207, ал.1,т.2 КТ в размер
1560.00 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното издължаване.
В производството са събрани писмени и
гласни доказателства, назначени са съдебно-счетоводни експертизи, по които са
изслушани заключенията на вещо лице.
Открито е производство по оспорване
на истинността автентичност и вярност на 12 броя Приемо - предавателни
протоколи от 03.12.2019г., 04.12.2019г., 09.12.2019г., 06.12.2019г.,
05.12.2019г., 09.12.2019г., 11.12.2019г., 12.12.2019г., 19.12.2019г.,
20.12.2019г., 23.12.2019г., 27.12.2019г.
Открито е производство и по
оспорване на истинността -автентичност на
подписите на ищцата върху РКО №739/29.11.2019г., РКО 1727/13.09.2018г. и
платежни фишове за м.септември и м. ноември 2019г.
От
събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното:
Безспорно
е по делото, че страните са били в трудово правоотношение,видно и от трудов
договор №158/22.06.2018г., изменен с
допълнително споразумение №158/03.01.2019г. в частта на трудовото възнаграждение,
по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността ”мениджър ” в ответното
предприятие.
Със заповед № 172/07.01.2020г. на управителя на
ответното дружество е открита процедура за преценка на извършените
дисциплинарни нарушения по чл.187, т.1, предложение трето от КТ-неявяване на
работа, което се изразява в неявяване на работа в продължение на три
последователни дни или за времето от 02.12.2019г. до 07.01.2020г. Представена е
фактура **********/08.01.2020г. от Еконт Експрес за куриерска услуга с клиент ответника по
товарителница 05300161304760/08.01.2020г. Представен е и документ от Еконт за
куриерска услуга с номер 5300165541536 ,приета на 24.01.2020г. и посочен ден за
разнос 27.01.2020г.
Представена покана без дата и подпис на получател
съдът не обсъжда, поради неотносимост. Видно от разписка №01000788654722 /13.09.2018г. на Изи пей от Д.Д.В.в
полза на ищцата са изпратени 1550.00 лева, без да е посочено основание за
превода.
От свидетелските показания на свидетеля П.се
установява, че същата е работила в
ответното дружество в офиса в гр.Видин като куриер от 18.10.2019г. Преди това е
работила на граждански договор, преди 2018г.
Познава ищцата , тя и плащала възнаграждението по
гражданския договор. Молила ищцата да звъни в София за да и изплатят парите,
ищцата и казвала, че не отговарят.Давала и от своите пари, само за да работи,
защото била само тя куриер.При напускането Т. и предала офиса, както и
ключовете от служебния автомобил и картата за зареждане на гориво, тъй тъй като
нямало други. Не помни да е правен ремонт на служебния автомобил докато ищцата
е била на работа. Ремонт е правен през април 2020г., преди да съкратят и
свидетелката на 10.08.2020г. и струвал около 1000.00- 1300.00 лева.
Свидетелката не е превеждала пари за ремонта.
Свидетелят Димитров сочи, че е работил в ответното
дружество като шофьор-куриер, после като мениджър от февруари 2017г и напуснал
на 18.07.2018г. ,поради неизплатено възнаграждение, което било платено два-три
месеца по –късно, след подадена жалба на 13.09.2018г. до ИТ. Ищцата му се
обадила и казала, че са му пуснали парите, срещнали се и му ги дала на
ръка.Бланките от приемо-предавателни протоколи по делото са за пратки,
пристигнали от София за разнасяне във Видин. На бланките се пишат имената на
мениджъра, който ги е приел и датата. В края на месеца бланките се събират и
изпращат в София. Тези протоколи се съставят от нощния куриер, който идва от
София и кара пратките , и се намират вътре в пратките. Когато от Видин се
събират пратки изготвят същия вид протоколи , запечатват се в кашона с пратките
до София и го приемат по същия начин. На самите пратки има товарителница с
баркод, който после се вкарва в системата. При всички пратки има товарителница.
Регистрационния номер на пратката е баркода.
Свидетелят М. излага, че работи като мениджър на офиса
на ответника в Монтана. Идвала е във
Видин ,за да разнесе пратки. Не са се разнасяли в срок, имало забавяне на писмата. Идвала в различно
време в офиса във Видин, защото е била пращана от ръководството в София.Виждала
Десислава в офиса. Парите за заплати и разходи на офиса, заедно с ордер и с
платежен документ са пращани по куриер, който идва от София в запечатан плик,
за което са уведомявани предварително.Същият ден се раздават и оформят
документи и се връщат с куриер до София по същия начин. Понякога парите за
офиса във Видин са били изпращани до офиса в Монтана и свидетелката ги
изплащала срещу подпис.
От назначената съдебно счетоводна експертиза се
установява, че на ищцата са изплатени всички дължими трудови възнаграждения,
като на разплащателна ведомост ищцата се е подписала.Няма данни обаче, кога са
изплатени сумите, тъй като не е отбелязана дата, поради което и не е изчислено
обезщетение за забава. Сумата , която е начислена за неползван платен годишен
отпуск е изплатена на ищцата на 08.05.2020г., след предявяване на иска.Излага
се от вещото лице, че съгласно аналитична партида на ищцата по счетоводна
сметка 4221 „Подотчетни лица“ за периода 01.01.2018г. до 28.02.20г. откъдето са
видни всички получени и отчетени разходи по суми и видове, през 2018г. по
партидата на ищцата са осчетоводени като получен служебен аванс общо 2100.00
лева, включително и 1560.60 лева, за която е съставен РКО №1727/13.09.2018г. на
името на ищцата с основание „аванс ремонт на кола“, приложена е и разписка
№01000788654722/13.09.2018г. за направен превод на пари в брой чрез Изи пей. По
партидата са осчетоводени направени разходи в размер 546.00 лева или са
останали неотчетени 1554.60 лева. През 2019г. са осчетоводени като получен
служебен аванс още 819.50 лева., отчетени като разход са 1017.43 лева , като отчетените
в повече са от неотчетените през 2018г.При прекратяване на правоотношението по
партидата на ищцата остават неотчетени 1356.67 лева. В допълнително заключение
се установява, че за нуждите на офис Видин е предоставен автомобил с рег.№ СА
8172 ММ. При постъпване на всеки служител , който има достъп до ползване на
служебен автомобил се предоставя
служебна карта за зареждане с гориво от бензиностанции на Лукойл България. На
ищцата са предоставени 2 броя карти за дизелово гориво и бензин. С двете кати
са направени зареждания , дадени по дати и стойност за периода 01.12.2019г. до
31.01.2020г. в размер на 734.11 лева, които са осчетоводени по партидата на
ищеца. В счетоводството на ответника не са представяни пътни листове за
изминати километри със служебния автомобил, нито с личен такъв. Липсват
направени писмени искания от ищцата за предоставяне на средства за гориво за
личен и служебен автомобил.
С оглед установените
от страните факти и обстоятелства, съдът намира уволнението на ищцата за
незаконосъобразно.
Фактическите основания, посочени в заповедта за
прекратяване на трудово правоотношение са неявяване на работа на ищцата в
продължение на 36 последователни работни дни- от 02.12.2019г. до 23.01.2020г. и
от правна страна е квалифицирано като нарушение по чл.187, т.1, предложение 3 КТ- неявяване на работа и чл.190, ал.1,т.2 КТ – неявяване на работа в течение
на два последователни работни дни. В заповед №172/07.01.2020г., с която е
открита процедура за преценка на дисциплинарни нарушения е поискано обяснение
за неявяване на работа на ищцата за периода 02.12.2019г. до 07.01.2020г.Заповедта
е изпратена с Еконт Експрес ООД от София на 08.01.2020г. до Видин. От писмо
№4213/22.21г. от Еконт Експрес е посочено, че на 09.01.2020г. е направен опит
за доставка до адрес, но не е посочен адрес, за да е видно дали това е адресът
на ищцата, и е констатирано отсъствие на получател. Няма данни дали служител е
направил опит да се свърже по телефон, или да е оставено известие и къде е оставено. Изпратена е в офис Видин
ж.к.Крум Бъчваров.На 16.01.2020г. е дадено разпореждане да се върне към подател, което е
направено на 17.01.2020г. С оглед изложеното, съдът намира, че не е спазена
разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ за
изпращане на заповедта с препоръчано писмо с обратна разписка.
Съгласно
константната съдебна практика ( решение
по гр. дело № 985 по описа за 2011г. на ІV ГО приема, че в изпълнение на
задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от
работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави
разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане
може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е
направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето
от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на
работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга, или по всеки друг
начин, допустим съобразно общите правила, уредени в глава шеста, раздел първи
на ГПК – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно разпоредбата на
чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му
е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда
спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата
на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или
служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно
поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения
(писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е
достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на
обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без
извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде
изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно
поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, е
налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина,
той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на
работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато
то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за
получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя,
макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника
или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя
си за това и пр.
В случая не може да се приеме, че е налице знание у
служителя за отправеното искане на обяснения, както и че същата виновно е
препятствала даването на обяснения, тъй като не се установи на какъв адрес е
търсена, търсена ли е в офиса на ответника в гр.Видин или по телефон, фигуриращ
в трудовия договор. Поради горното съдът намира, че заповедта следва да бъде
отменена само на това основание.
Не се установи и връчване на заповедта за прекратяване
на правоотношението на ищцата. Съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ, при прекратяване
на правоотношението без предизвестие същото се счита прекратено от момента на
получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Не се установи в
поризводството на кой адрес е правен
опит и в какво се изразява същия, за връчване на пратката с товарителница
5300165541536 , приета в Еконт Експрес на 24.01.2020г., видно от електронно изявление и изявление в писмо №
4219/22.02.2021г.
По отношение иска за заплащане на трудово
възнаграждение, установи се от вещото лице, че на ищцата са изплатени всички
дължими за исковия период трудови възнаграждения, както и обезщетението за
неползван платен годишен отпуск, макар последното след предявяване на исковата
молба, което прави предявения иск неоснователен, както и акцесорния, за присъждане
на обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение.
По отношение на оспорените в
производството писмени доказателства, не са събрани доказателства, установяващи
неавтентичност на документите.
По отношение на верността на оспорените протоколи също
не се събраха доказателства. Свидетелските показания сочат, че такива протоколи
са изготвяни от куриер за пратки ,пътуващи от София за Видин, което означава,
че не би могло да са изготвени нарочно от ищеца, за целите на
производството.Следва да бъде прието, че оспорването е недоказано.
Насрещните
искове в производството също са неоснователни. Фактическият състав на иска по
чл.207, ал.1,т.2 за липси от отчетническа включва установяване на липси,
допуснати от материално отговорно лице, причинени виновно при изпълнение на
служебни задължения. В случая липсват правила за работа на офиса, с оглед
отдалечеността н а счетоводството на ответника в гр.София, за да бъде
установено кои и то виновни действия на ищцата са довели до установените липси.
Установява се от вещото лице , че ищцата е материално отговорно лице. Не се
установи безспорно обаче твърдяната сума от 1550.00 лева да е получена от
ищцата и за какво е изпратена. Видно от разписка от Изипей сумата е изпратена
от Д.Д.В.на Т.Ц.В. без посочено основание. Няма данни за получаване. В
счетоводството на дружеството е отразено,че сумата 15560 лева, в която е
включенан и цената на превода от 10.60 лева аванс ремонт на кола.Не се
установява ищцата да е правила искане за ремонт на кола ,видно от заключението,
нито такъв да е извършен ,видно от свидетелските показания. Съгласно чл.182 ГПК
съдът преценява счетоводните вписвания според тяхната редовност, за което няма
данни и с оглед на другите обстоятелства по
делото.
Искът по чл.221, ал.2 КТ е неоснователен, с оглед
основателността на иска по чл.344, т.1 КТ.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски не следва да бъдат присъждани, а страните
следва да ги понесат както са направени в производството, с оглед уважените, респективно отхвърлени
искови претенции. Воден от горните
съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ,че оспорването на 12 броя приемо
- предавателни протоколи от 03.12.2019г., 04.12.2019г., 09.12.2019г., 06.12.2019г.,
05.12.2019г., 09.12.2019г., 11.12.2019г., 12.12.2019г., 19.12.2019г.,
20.12.2019г., 23.12.2019г., 27.12.2019г.е недоказано.
ПРИЗНАВА ,че оспорването на
истинността -автентичност на подписите
на ищцата върху РКО №739/29.11.2019г.,
РКО 1727/13.09.2018г. и платежни фишове за м.септември и м. ноември 2019г. е
недоказано.
ПРИЗНАВА,
че уволнението на Т.Ц.В. *** В.*, ЕГН:**********, извършено със заповед № 180/23.01.2020г.
на управителя на “ СтарПост ”ООД, ЕИК ******* и седалище и адрес на управление
гр.София , ул.Околовръстен път №106В на основание чл.188, т.3, вр. с чл.190,
ал.1, т.2, вр. с чл.187, т.1, предл.3 КТ
е незаконно и ОТМЕНЯ същата
заповед.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Т.Ц. *** против “ Стар Пост ”ООД гр.София за заплащане
на трудово възнаграждение в размер 2250.00 лева за периода 22.06.2018г.-
02.03.2020г., обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер 200.00
лева за периода 22.06.2018г. – 02.03.2020г., считано от падежа на всяко месечно
възнаграждение до предявяване на иска и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер 500.00 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното издължаване.
ОТХВЪРЛЯ предявените “ Стар Пост ”ООД,
ЕИК ******* и седалище и адрес на управление гр.София , ул.Околовръстен път
№106В против Т.Ц.В. *** В.*, ЕГН:**********
искове за заплащане на сумата 1560.60 лева по чл.207, ал.2 КТ и по чл.221, т.2 КТ в размер 560.00 лева.
Решението
в може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :