Р Е
Ш Е Н
И Е № 283
гр.Пловдив,04.07.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в открито заседание на пети април през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря М.К.,като разгледа докладваното от съдията
търг. дело №757/2014 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правна
квалификация по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Ищцата Т.А.А. твърди,че
по силата на договор за прехвърляне на вземане от 02.09.2014 г. е придобила от А.
Х. А. вземането му по изпълнителен лист от 25.07.2014 г.,издаден по
ч.гр.д.№11501/2014 г. на ПРС,ІІ-ри гр.с. в размер на 35 000 лв.,ведно със
законната лихва,считано от 22.07.2014 г. до окончателното му
изплащане.Твърди,че съгласно договора за цесия е придобила и всички акцесорни
вземания-лихви,неустойки,разноски и др.,както и че вземането произтича от запис
на заповед,издаден от ответника П.П.Д. *** и платим на предявяване.Същият бил
предявен на 15.07.2014 г. и вземането било придобито от ищцата,след като
цедента е предприел мерки за принудителното му събиране-образувано било
изпълнително дело №20148300400188/2014 г. на ЧСИ С. Т. с рег.№ *** и район на
действие-ПОС.Твърди се още,че записът на заповед е издаден във връзка със
задължение на ответника по договор за заем от 15.02.2013 г.,сключен между
цедента А. А. като заемодател и ответника П.Д. като заемател, за сумата от
35 000 лв.,която следвало да бъде върната до 15.07.2014 г.
Ищцата твърди също така,че след като бил уведомен
от ЧСИ за издадения срещу него изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело,длъжникът П.Д. е депозирал на 10.09.2014 г. възражение по
ч.гр.д.№11501/2014 г. по описа на РС-Пловдив,ІІ гр.с. против заповедта за
изпълнение,на основание на която е издаден изпълнителния лист,а на 22.10.2014
г. праводателят на ищцата - А. А. уведомил ответника за сключения догоовр за
цесия и че задължението,което последният има към А. следва да бъде изпълнено на
ищцата.Ответникът обаче отказал да получи уведомлението,който отказ бил
удостоверен в присъствието на двама свидетели.
Въз основа на горните твърдения ищцата моли да
бъде постановено съдебно решение,с което да се признае за установено по
отношение на ответника П.П.Д.,че същият й дължи сумата от 35 000
лв.,представляваща главница по запис на заповед,издаден на 15.02.2013 г. от
ответника в полза на А. Х. А.,с падеж-на предявяване и предявен на 15.07.2014
г.,ведно със законната лихва,считано от 22.07.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата,както и разноските по заповедното производство.Моли да й се
присъдят и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът П.П.Д. не признава иска.Твърди,че не е
подписвал сочения от ищцата договор за заем от 15.02.2013 г.,както и записа на
заповед от 15.02.2013 г. и е оспорил подписите си по тези документи.
ПОС,като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на страните,прие за
установено следното:
По приложеното ч.гр.д.№11501/2014 г. по описа на
РС-Пловдив,ІІ гр.с.,е издадена заповед №7415 от 24.07.2014 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.Със същата заповед е
разпоредено настоящият ответник П.Д. в качеството му на длъжник да заплати на А.
Х. А. с ЕГН ********** в качеството му на кредитор сумата от 35 000
лв.,дължима по запис на заповед,издаден от Д. ***,платим на предявяване и
предявен на 15.07.2014 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на
заявлението в съда-22.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.Въз
основа на същата заповед за изпълнение и за същата сума /ведно със законната
лихва/ по частно гражданското дело е издаден и изпълнителен лист от 25.07.2014
г.,както е удостоверено от съда върху приложения към делото оригинал на записа
на заповед от 15.02.2013 г.Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено от
длъжника П.Д. възражение по чл.414 от ГПК с вх.№40139 от 10.09.2014 г.,с което
длъжникът е оспорил дължимостта на вземането по същата заповед.Възражението е
подадено в законоустановения 14-дневен срок,като се има предвид,че подаването
му е извършено на следващия ден,след като на 09.09.2014 г. е връчена на
длъжника Д. покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20148300400188 по описа
на ЧСИ С. Т.,рег.№830 и с район на действие-ОС-Пловдив,образувано въз основа на
изпълнителния лист,издаден по посоченото частно гражданско дело.За подаването
на възражението заявителят в заповедното производство А. А. е уведомен от съда
със съобщение,връчено му редовно на 01.10.2014 г.,като заедно с това му е
указано,че може в едномесечен срок от съобщението да предяви иск против
длъжника Д. относно вземането си по заповедта за изпълнение.Процесният иск е
предявен в рамките на указания от съда и законоустановен едномесечен срок,тъй
като исковата молба е входирана в ПОС на 27.10.2014 г.
Гореизложените обстоятелства са предпоставки за
допустимостта на процесния установителен иск.Такъв иск е допустим,ако има
издадена заповед за изпълнение относно вземането,предмет на иска,ако срещу
същата е подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника по заповедта и то в
установения от закона срок,като заедно с това възражението съдържа оспорване
дължимостта на вземането по заповедта и на следващо място,ако самият иск е
предявен от заявителя в законоустановения срок и с него се претендира
установяване на същото вземане,за което се отнася заповедта за
изпълнение.Всички тези предпоставки в случая са спазени,както става видно от
изложените по-горе обстоятелства,с тази разлика,че процесният иск е предявен не
от заявителя в заповедното производство,а от ищцата Т.А. като приобретател на
вземането на основание договор за цесия от 02.09.2014 г.,представен по
настоящото дело в заверено копие.Видно от същия договор,А. Х. А.-заявителят по
ч.гр.д.№11501/2014 г. по описа на ПОС,ІІ гр.с.,е прехвърлил безвъзмездно на
ищцата вземанията си към П.П.Д. в размер на 35 000 лв.,произтичащи от
запис на заповед,издаден от последния на 15.02.2013 г. в гр.Пловдив,платим на
предявяване и предявен на датата 15.07.2014 г.,ведно със законната лихва,считано
от 22.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.В чл.1 от договора
изрично е отразено,че за описаното вземане е издаден изпълнителен лист на
25.07.2014 г. от Районен съд-Пловдив,ГК,ІІ състав,по ч.гр.д.№11501/2014 г. по
описа на съда.При тези данни е очевидно,че по силата на сключения с А. А.
договор за цесия от 02.09.2014 г.,ищцата е придобила вземането по заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист,издадени по посоченото частно гражданско дело,а
процесният иск е предявен от нея в качеството й на цесионер по договора за
прехвърляне на вземанията.Съгласно разрешението,дадено в т.10б от Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,при частно
правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,настъпило в
периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда
на чл.422,респ. чл.415,ал.1 ГПК,легитимиран да участва в производството по
установителния иск е цедентът,като намира приложение нормата на чл.226 ГПК,но
легитимиран да предяви иска е и цесионерът,ако е спазил срока по чл.415,ал.1 от ГПК.В случая вземането по заповедта за изпълнение е прехвърлено на ищцата след
издаването на заповедта и преди предявяването на процесния иск,а срока за
предявяването на последния е спазен от ищцата-приобретател на вземането по
силата на договора за цесия.Следователно тя разполага с активна процесуална
легитимация за предявяването на иска,с оглед на което,а и предвид всичко
изложено по-горе,искът е процесуално допустим и като такъв подлежи на
разглеждане по същество.
По съществото на иска:
За спорното вземане в размер на 35 000 лв.
ищцата твърди,че произтича от записа на заповед,издаден в гр.Пловдив на
15.02.2013 г. от ответника П.Д. в полза на А. Х. А.-заявителят в заповедното
производство и цедент по сключения с ищцата договор за цесия.Както се посочи
по-горе,оригиналът на този запис на заповед е приложен към ч.гр.д.№11501/2014
г. на РС-Пловдив,а с исковата молба по настоящото дело е представено и заверено
копие от него.Такова копие ищцата е представила и от договор за заем с
дата,съвпадаща с датата на издаване на записа на заповед,и със страни-А. Х. А.
като заемодател и ответника П.П.Д. като заемател.Именно във връзка със
задължението на заемателя по този договор ищцата твърди,че е бил издаден записа
на заповед и сочи,че уговорения срок за връщане на заетата сума от 35 000
лв. е до 15.07.2014 г.,каквато е и датата на предявяване на процесния запис на
заповед.Ответникът е оспорил записа на заповед,като твърди,че не го е подписвал
в графата „издател:”,нито ръкописните три имена,положени под фигуриращия в
същата графа подпис са положено собственоръчно от него.Заявява още,че срещу
текста за предявяване подписът също не е негов,нито фигуриращите там имена са изписани
собственоръчно от него.Оспорил е и представения договор за заем от 15.02.2013
г. със същото твърдение,а именно-че не съдържа неговия подпис,нито
собственоръчно изписване от него на трите му имена.
По повод заявените от ответника оспорвания на
автентичността на двата документа-записа на заповед и договора за заем,е
назначена съдебно-графологична /почеркова/ експертиза,чието заключение е
изготвено от вещото лице М.С. и дава следните резултати от проведеното
изследване на оспорените подписи и ръкописни текстове:изписаните ръкописно
имена на ответника П.Д. и двата подписа,положени от негово име в записа на
заповед в графите „издател” и
„предявяване за изплащане” не са изпълнени от него,както не са изпълнени от
същия текста и подписа,положени „за заемодателя” в договора за заем от
15.02.2013 г.След оспорване на това заключение от ищцата,съдът е назначил
тройно съдебно-графологична експертиза.Заключението на тази
експертиза,изготвено от вещите лица М.С.,Н.Г. и Н.Б.,прави същите
констатации,каквито се съдържат в това на единичната експертиза,а именно:че
двата подписа и ръкописно изписаните имена,положени за „издател” и на
„предявяване” в записа на заповед,както и текста и подписа,положени „за заемателя”
в договора за заем не са изпълнени от ответника П.Д..Наред с изложеното,и двете
експертизи-единична и тройна,заключават,че не е установена промяна в подписа и
почерка на Д. от 2012 г. до момента на изготвянето им.Що се касае до
изследваните от експертизите подписи за „получил сумата” в представена по
делото от страна на ищцата разписка от 28.12.2012 г.,то това изследване няма
значение за съществото на процесния правен спор,защото разписката е издадена по
повод други правоотношения между страните и изследването е относимо към
настоящото дело само дотолкова,доколкото разписката е представена от ищцата,за
да бъде ползван от вещите лица-графолози като сравнителен материал фигуриращ в
нея подпис на ответника.
Съдът намира,че и заключенията и по двете
съдебно-графологични експертизи /единична и тройна/ са
пълни,обосновани,компетентно и обективно изготвени,отчитайки в частност относно
заключението на единичната експертиза и устно дадените в съдебно заседание
обяснения от вещото лице С..С оглед на това,посредством тези експертизи,съдът
счита за категорично доказано възражението на ответника,че не е подписвал
записа на заповед от 15.02.2013 г.,на който ищцата основава вземането си по
предявения установителен иск.Този извод не се разколебава и от показанията на
доведените от ищцата свидетели-А. А. и К. Х..На първо място,съдът отчита
възможната заинтересованост на тези двама свидетели,като се има предвид
степента на родство между тях и ищцата-първият е неин съпруг,а втората-нейна
дъщеря,а за свидетелят А. следва да се отчете и обстоятелството,че той е
заявителят в заповедното производство относно процесното вземане преди да го
прехвърли на ищцата с горепосочения договор за цесия.На второто място,дори и да
бъдат кредитирани показанията на същите свидетели,то от тях става ясно,че
свидетелите не са били преки очевидци на подписването на процесния запис на
заповед от ответника.И двамата свидетели заявяват,че присъствали на среща с
ответника П.Д. през м. февруари 2015 г. в негова заложна къща,намираща се в
гр.Пловдив на ул.”Иван Вазов”,но понеже било много тясно,били помолени да
изчакат навън и докато били пред къщата в един момент излязъл Д. и подал на
свидетеля А. А. подписани запис на заповед и договор за заем,който след това
бил подписан от самия този свидетел като заемодател.Очевидно е при така
описаната от свидетелите фактическа обстановка,че те не са станали преки
свидетели на фактическа ситуация,при която ответникът П.Д. пред тях да е
подписвал запис на заповед,а и не изнасят по-конкретни данни,от които да се
направи заключение,че предадения през заложната къща запис на заповед на
свидетеля А. е бил именно процесния такъв.Що се касае до показанията на
ангажирания от ответника свидетел Е.М.,за когото свидетелите на ищцата сочат,че
също е присъствал на срещата през м. февруари 2013 г.,състояла се в заложната
къща на ответника в гр.Пловдив,то от тези показания не се установяват никакви
обстоятелства във връзка с издаването на процесния запис на заповед,понеже
свидетелят заявява,че дори не си спомня дали е присъствал на въпросната среща,а
относно самия запис на заповед /след като същият му е показан в съдебното
заседание на 09.02.2016 г./ свидетелят заявява,че за пръв път го е видял в
Икономическа полиция,след като ищцата и св.А. са пуснали там жалба срещу него.
Предвид гореизложената фактическа обстановка,при
която експертите,участвали в изготвянето на единичната и тройна графологични
експертизи,са единодушни,че фигуриращия за „издател” подпис в процесния запис
на заповед и положените там ръкописни имена на ответника П.Д. не са изписани от
него,а разпитаните по делото свидетели не сочат обстоятелства,противоречащи на
заключението на експертите,тъй като нито един от свидетелите не е бил пряк
очевидец на подписването от ответника на какъвто и да било запис на
заповед,съдът намира за категорично установено,че процесния запис на заповед не
е подписан от ответника Д. като негов издател.А щом това е така,то записа на
заповед от 15.02.2013 г. е неистински /неавтентичен/ документ и като такъв не може да породи никакви правни
последици.Въз основа на този неистински документ не може да бъде ангажирана
отговорността на ответника в качеството му на лице,посочено като негов
издател,за заплащане на отразената в съдържанието на документа сума.Неавтентичността
на подписа на издателя в процесния запис на заповед обосновава извод и за
нередовността на последния като ценна книга по смисъла на чл.535 от ТЗ,защото
липсва задължителен реквизит от съдържанието му,а именно реквизита по т.7 от
посочената разпоредба-подпис на сочения в документа издател,като този
недостатък не може да бъде преодолян по правилата на чл.536 от ТЗ.Всичко
изложено налага крайния извод,че ищцата не доказва валидността на основанието,от
което черпи правата си по предявения иск и въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение в производството по ч.гр.д.№11501/2014 г. на
РС-Пловдив,респективно-на същото основание не може да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на процесната главница от 35 000
лв.
Понеже не се доказва основанието,от което ищцата
твърди,че произтича вземането по предявения иск и въз основа на което е
издадена заповедта за незабавно изпълнение,настоящият състав счита за излишно
да се изследва съществуването на соченото в исковата молба каузално
правоотношение,въз връзка с което се твърди да е издаден процесния запис на
заповед.Това правоотношение,въведено в исковия процес от ищцата,подлежи на
изследване,ако бе установена редовността на записа на заповед като ценна книга
и абстрактна сделка,от която произтича спорното парично вземане.Все пак,само
следва да се маркира,че събраните по делото доказателства не установяват и
твърдяното в исковата молба каузално правоотношение,а именно-сключен между страните
договор за заем от 15.02.2013 г.,с който А. А. предоставил на ответника като
заем парична сума в размер на 35 000 лв.Този договор,според твърденията на
ищцата,е сключен в писмена форма и заверено копие от него е представено по
делото,но от заключението на двете графологични експертизи с категоричност се
доказва,че положеният в договора подпис за „заемател” не е изпълнен от П.Д.,сочен
като негов автор в документа,нито са изпълнени от това лице ръкописно
изписаните негови имена.Следователно,писмения договор за заем,на който ищцата
се позовава,е неавтентичен документ,също като записа на заповед,и като такъв не
поражда никакви правни последици.Що се касае до ангажираните от ищцата гласни
доказателства за установяване предаването на сочената от нея заемна сума от
35 000 лв. от заемодателя на заемателя по договора,то настоящият състав ги
намира за недопустими предвид разпоредбата на чл.164,ал.1,т.3,предл. 2-ро от ГПК,като се има предвид,че стойността на договора е над 5000 лв.В тази връзка
следва да се отчете,че предаването и получаването на заемната сума са
обстоятелства,чрез които се доказва самото сключване на договора за заем,тъй
като това е реален договор и като такъв той се сключва с предаването на отдадената
в заем парична сума или друга заместима вещ.Така че,същите обстоятелства не
могат да бъдат разглеждани отделно от сключването на договора и от тази гледна
точка да се счита за неприложима спрямо тях посочената законова забрана за
установяването им с гласни доказателства.Ето защо събраните по делото гласни
доказателства относно предаването на сумата от 35 000 лв. от лицето,сочено
като заемодател,на лицето,сочено като заемател,въобще няма да бъдат подлагани
на коментар.И в допълнение следва да се посочи,че самият запис на заповед не
може да служи като доказателство за сключването на сочения в исковата молба
договор за заем,респективно-за получаване в заем от ответника на сумата от
35 000 лв.,защото най-напред се установи такъв порок на записа на заповед-неавтентичен
подпис на издателя,който изобщо изключва обективирането в документа на каквото
и да е волеизявление или удостоверяване от страна на ответника,а и защото
поначало е тряйно наложено в съдебната практика сатновището,споделяно и от
настоящия състав,че записа на заповед не може да служи като разписка за
предаване на заемна сума и поради правната си природа на едностранна и
абстрактна сделка не може да служи като доказателство за сключването на един
договор за заем.По тези съображения съдът счита за недоказано и твърдяното от
ищцата каузално правоотношение.
Предвид всички изложени по-горе съображения и
обстоятелства,съдът счита процесния установителен иск за главницата от
35 000 лв. за недоказан и неоснователен в пълния му предявен размер и като
такъв същият ще се отхвърли изцяло.
Що се касае до искането за установяване
дължимостта и на направените в заповедното производство разноски,то в тази част
иска е недопустим предвид приетото в ТР №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,че
е недупистимо с такъв иск да се установяват същите разноски,а същите подлежат
на присъждане от съда в исковото производство с осъдителен диспозивит,ако бъде
доказан самия предявен иск по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.Ето защо в
частта за установяване дължимостта на същите разноски производството по иска
следва да се прекрати като недопустимо.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 1780
лв.,включващ платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1580
лв. и платено възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв.
Тъй като ищцата не е внесла в дадения й от съда
срок /съгласно протоколно определение от 05.04.2016 г./ допълнителния депозит
от 450 лв. за тройната поречкова експертиза,същата следва да бъде осъдена с
настоящото решение да заплати тази сума по сметка на ОС-Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен иска на Т.А.А. с ЕГН ********** против П.П.Д. с ЕГН **********,с
който е поискано да се признае за установено по отношение на ответника,че
същият дължи на ищцата сумата от 35 000 лв.,представляваща главница по
запис на заповед,издаден на 15.02.2013 г. от ответника в полза на А. Х. А.,с
падеж-на предявяване и предявен на 15.07.2014 г.,ведно със законната
лихва,считано от 22.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,за която
сума ведно със законната лихва са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 24.07.2014 г. и изпълнителен лист от 25.07.2014 г. по ч.гр.д.№11501/2014
г. по описа на Районен съд-Пловдив,ІІ-ри гр.състав срещу ответника П.П.Д. в
полза на А. Х. А.-заявител в заповедното производство,цедирал след издаване на
заповедта вземането си по нея в полза на ищцата Т.А.А. с договор за цесия от
02.09.2014 г.
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството по процесиня иск в частта,с която ищцата Т.А.А.
претендира да се признае за установено по отношение на ответника П.П.Д.
дължимостта от последния на разноските,направени в заповедното производство по
ч.гр.д.№11501/2014 г. по описа на Районен съд-Пловдив,ІІ-ри гр.състав.
ОСЪЖДА Т.А.А. с
ЕГН ********** и с адрес:г*** да заплати на П.П.Д. с ЕГН ********** и с адрес:***
сумата от 1780 лв. /хиляда седемстотин и осемдесет лева/ съдебни
разноски,направени в настоящото първоинстанционно исково производство.
ОСЪЖДА Т.А.А. с
ЕГН ********** и с адрес:г*** да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд
сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ допълнително възнаграждение за
тройната почеркова експертиза.
В прекратителната част
решението има характер на определение,обжалваемо с частна жалба пред Апелативен
съд-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част
решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :