№ 1239
гр. Русе, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520101625 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази: Предявени са искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Изи Финанс” ЕООД против П. Н. Б., в
която се твърди, че на 02.12.2022г. между ищцовото дружество в качеството на
кредитор и ответника като кредитополучател бил сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние, сключен при условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сключването на
самия договор се извършвало въз основа на подробна информация на посочен
в исковата молба уеб адрес. В резултат на сключения договор на ответника
била предоставена в заем сума в размер на 4000лв., която била преведена по
посочена от него банкова сметка в „Банка ДСК“. Било уговорено кредитът да
бъде върнат на 24 вноски, всяка от които включваща главница и договорна
лихва за периода от 01.01.2023г. до 21.11.2024г. Твърди се, че е платена
главница в размер на 333,34 лв., с която били погасени изцяло вноските с
падежи 01.01.2023г. и 31.01.2023г.Чрез имейл, изпратен на 18.01.2024г. била
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, а в случай, че съдът
не приеме това за доказано, съгласно установената съдебна практика по този
въпрос се моли да се приеме, че с депозираната искова молба това е
направено. Дължимият размер на неизплатената главница възлизал на 3666,66
1
лв., а размера на неплатената договорна лихва на 1028,27 лв. Въпреки опитите
за доброволно уреждане на отношенията между страните такова не
последвало, поради което кредиторът депозирал заявление по реда на чл. 410
ГПК и за посочените по-горе суми била издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № *** от 2024г. на Районен съд - Русе. С оглед постъпилото възражение
от ответника, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се
признае за установено задължението му към "Изи Финанс“ ЕООД в размер на
4694.93лв., от които: 3666.66 лв. главница по предоставения кредит и
1028.27лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода 31.01.2023г. -
27.12.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното
погасяване на задължението, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ***/2024г. по описа на Районен съд - Русе.
Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски както в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, а в съдебно
заседание процесуалният му представител оспорва предявеният иск по
основание и размер. Не оспорва, че процесният договор е сключен между
страните, но счита, че претендираната от ответника договорна лихва
произтича от нищожна клауза и в тази част претенцията не следва да бъде
уважена. Не се оспорва, че е извършено плащане от ответника на 2
погасителни вноски, но се счита, че със сумите по тях е намален размера на
главницата, дължима по договора. Също така оспорва да е обявена надлежно
предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор. Счита, че
дължима от ответната страна е единствено получената в заем главница,
намалена с извършените плащания, както и тази част от нея, чийто падеж е
настъпил до датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2022г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и
ответника в качеството на длъжник е сключен договор за предоставяне на
кредит №*** при условията на ЗПФУР – чрез използване на електронни
устройства за комуникация от разстояние. Параметрите на договора са: сума
2
на кредита 4000лв., срок за погасяване на задължението 720 дни при
намаляващи вноски с падеж през 30 дни, първата на 01.01.2023г., а последната
на 21.11.2024г., ГПР – 48,44%; ГЛП – 40,15% и общо задължение по кредита в
размер на 5649,61лв., а при непредставено обезпечение по чл. 3 от договора –
6939,43лв.
Няма спор по делото, че договорът е сключен без представено
обезпечение от ответника, както и че е получил сумата от 4000лв. по банкова
сметка.
Също така страните нямат спор, че по договора е погасена сумата от
1051,77лв.
За неизплатените суми по договора, ищцовото дружество е депозирало
заявление, по което е образувано ч.гр.д. №***/2024г. по описа на РС – Русе и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№*** от 26.01.2024г. за сумите 3666,66лв. главница, ведно със законната лихва
считано от 25.01.2024г. до изплащане на вземането, 1028,27лв. договорна
лихва за периода 31.01.2023г. до 27.12.2023г., 93,90лв. държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срока по чл.
414 ГПК възражение от ответника, с оглед на което съдът е дал указания до
кредитора за предявяване на установителен иск за претендираното вземане по
издадената заповед.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Съвкупната преценка на представените по делото доказателства дава
основание да се приеме, че между страните по делото са възникнали
облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и
сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Договорът е сключен по
реда на ЗПФУР, чрез използване на средствата за комуникация от разстояние,
3
без полагане на квалифициран електронен подпис, каквото изискване законът
не въвежда. Потвърждение за този извод е и безспорното установяване в
настоящото производство, че ответникът е получил отпуснатата му в заем
главница по процесния договор по банковата си сметка, по който въпрос няма
и спор.
Съобразявайки направените от ответната страна възражения за
неравноправността съответно и недействителност на процесния договор и
отделни негови клаузи, както и след извършена служебна проверка за това от
съда, съобразно константната съдебна практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, съдът намира, че
договорът, на който основава исковата си претенция ищцовото дружество е
сключен в нарушение на императивни изисквания на ЗПК и се явява
недействителен по следните съображения:
В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен
размер от 48,44%, а ГЛП е определен на 40,15%. Липсват данни за други
разходи по кредита, освен предвидената договорна лихва, поради което не
става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него
освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на
законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна
практика (относно необезпечени кредити) е уговорка нарушаваща добрите
нрави. Също така доколкото представянето на обезпечение по чл. 3 от
договора не е въведено като предпоставка за отпускане на кредита, т.е. за
сключване на договора, то предвидената неустойка следва да бъде включен в
ГПР, доколкото е задължителен разход за потребителя, без който няма да му
бъде отпусната в заем сума. Посочените „обезпечения“ от кредитора имат
единствената цел да създадат допълнително оскъпяване на кредита и
всъщност клаузата на чл. 3 представлява предварително, недобросъвестно и
незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорени между
страните) допълнителни разходи, с които многократно се надвишава
максимално допустимия ГПР. Включването на неустойката по чл. 3, ал.2 към
разходите по кредита е основание да се приеме (и без притежанието на
специални знания), че ГПР по процесния договор значително надвишава
4
допустимия максимум уреден в ЗПК.
Изложеното дава основание да се приеме, че процесният договор е
недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1 т. 10 и чл. 19, ал.4 ЗПК,
което е достатъчно основание за обявяването му за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
Въпреки, че ищецът не е претендирал в настоящото производство
дължимостта на неустойката по чл. 3, ал.2 от договора, доколкото тази клауза
има отношение към недействителността на целия договор, което е от значение
за основателността на исковата претенция за договорна лихва и обезщетение
за забава, съдът излага горните мотиви.
С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, която намира приложение към спора,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. На това основание следва да се приеме, че исковата
претенция се явява основателна само по отношение на претендираната
главница, намалена с платената от ответника сума или за сумата от 2 948,23
лв. (4000 – 1051,77), а по отношение на разликата за главница (до
претендирания размер от 3666,66лв.) и за сумата 1028,27лв. договорна лихва
като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед становището на съда за недействителността на процесния
договор, не следва да се обсъждат наведените от страните доводи и
възражения свързани с предсрочната изискуемост на задължението по него,
доколкото тези въпроси следва да бъдат обсъдени и становището по тях би
имало значение за изхода на спора при действителен договор, в който има
уговорен срок на заема. При недействителност на договора, ответникът губи
преимуществото на срока уговорен в него и не би могъл да се позове на
ненастъпил падеж на част или цялото претендирано вземане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът
дължи разноски на ищцовото дружество за настоящото производство
пропорционално на уважената част от исковата претенция. Платената
държавна такса е в размер на 100,17лв, а с оглед предмета на производството,
юрисконсултско възнаграждение за него следва да се определи на 250лв. От
общия размер на тези разноски възлизащ на 350,17лв. следва да се присъди
пропорционално на уважената част от исковата претенция сумата от 219,89лв.
За заповедното производство от общия размер на разноските по заповедта –
5
193,90лв., следва да се присъдят 121,76лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Н. Б. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, ********, дължи на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК201196810, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Балша“ №17,
ап.1, представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев сумата
2948,23лв., представляваща неизплатена главница по Договор за предоставяне
на кредит №***/02.12.2022г., ведно със законната лихва върху нея считано
от 25.01.2024г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед №***/26.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд – Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК201196810,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Балша“
№17, ап.1 против П. Н. Б. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** иск за
установяване дължимостта на сумата над 2948,23лв. до пълния претендиран
размер от 3666,66лв. главница, както и за сумата от 1028,27лв. договорна
лихва за периода 31.01.2023г. до 27.12.2023г., за които суми има издадена
Заповед №***/25.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд – Русе, като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. Н. Б. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** да
заплати на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК201196810, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Балша“ №17, ап.1, сумата от
219,89лв. разноски за настоящото производство и 121,76лв. разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6