О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………………………2017 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на двадесет и първи март 2017г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 240/2017г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпило е заявление от СНЦ „ОГС Варна“ чрез К.П.Б. в което сочи, че не приема наложената му с Определение № 371/13.02.2017г. по адм.д. 240/2017г. глоба поради незаконосъобразност. Сочи, че чл.89, т.3 от ГПК касае обида на съда по време на открито съдебно заседание, а не в закрито съдебно заседание и, че глобата му е наложена като физическо лице, а той не участвал в производството като такова. Моли за отмяна на глобата.
Постъпила е частна жалба от Обединено гражданско сдружение Варна, чрез К.П.Б. – зам.председател на УС и представляващ сдружението по делото с.д. 3325/02.03.2017г. в което е посочил, че сдружението обжалва наложената глоба в размер на 50лв. на физическото лице К.П.Б.. Намира, че Определение № 371/13.02.2017г. по адм.д. 240/2017г. в частта, в която е наложена глобата на К.П.Б. е незаконосъобразно, т.к. глобата била предвидена за обида при разглеждане на делото, а такова още не се било състояло. Сочи, че понятието „функционална неграмотност“ използвано по отношение на решаващият състав на съда в молба с.д. 1883/06.02.2017г. не било „просто обида, а било диагноза“ и цитира определението, което гласяло, че функционално неграмотен е „човек, които при прочитане на даден текст не разбира прочетеното“.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Глобата е наложена на представляващия сдружение Обединено гражданско сдружение Варна, а не на сдружението, тъй като не е представен акт на сдружението, упълномощаващ представляващия го да впише в молба до съда всички квалификации относно съдебния състав, включително и обидните. След като глобата е наложена на К.П.Б., а не на сдружението и жалбата срещу глобата е следвало да бъде подадена от глобеното лице, а не от трето лице – представляваното от Б. сдружение, жалбата срещу наложената глоба се явява недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.
Съдът констатира, че в жалбата срещу наложената глоба е посочено, че квалификацията по отношение на съдията докладчик „функционално неграмотен“ е не просто обида, но и диагноза, което представлява обида на съда в писмен вид от представляващият сдружението, като се налага извод, че К.П.Б. е осъществил състава на нарушението по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК - обида на съда. Тези изрази са употребени от лицето, в качеството му на представляващ сдружението по делото, в подадената от негово име частна жалба срещу Определение № 371/13.02.2017г. по адм.д. 240/2017г..
Съгласно разпоредбата на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК, съдът налага глоба за обида на съда. Тази санкция е установена от законодателя в процесуалния закон, с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви, чрез употреба (устно или писмено) на изрази или чрез всяко друго поведение, на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи съдебната институция, но и въобще към съда, като правораздавателен орган. Това ясно следва от употребения от законодателя израз "обида на съда" (а не например - "обида на член на състава на съда" или "обида на съдия"). Също от императивността на формулировката на разпоредбата - "съдът налага глоба" (а не "може да наложи глоба") следва, че съдът не само има право, но има задължение при всяка проява на неуважение към съда (както и към страна, представител, свидетел или вещо лице), осъществена от който и да било участник в процеса и по какъвто и да било начин, да му наложи глоба в размерите по чл. 91 от ГПК. Налага се извод, че понятието за нарушението "обида на съда" по чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК е много по-широко от това за престъпленията "обида" и "обида на длъжностно лице" съответно по чл. 146, ал. 1 и по чл. 148, ал. 1, т. 3, предл. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 89, т. 3 от ГПК няма за цел да дублира съставите на тези престъпления (установяването на които предполага наличие на влязла в сила присъда) и да санкционира участник в гражданското производство за извършено престъпление против конкретно физическо лице, което е съдия (респ. и длъжностно лице), страна, представител, свидетел или вещо лице по съответното гражданско дело. Тази санкционна разпоредба се намира в глава IХ "Глоби" на ГПК и установява едно от множеството основания за налагане на глоба от съда, с оглед дисциплинирането на участниците в гражданското съдопроизводство. От горното следва, че обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите. От такова естество са употребените в случая от представляващия сдружението изрази. С тези изрази по недопустим начин, още повече – за лице, представляващо сдружение имащо за цел формиране и отстояване на гражданска позиция, чрез заявяване на обобщени и неконкретизирани твърдения, се изразява подчертано неуважително отношение и се подронват авторитета и доверието не само към конкретния съдия докладчик по делото, към Административен съд Варна и към съдиите в него, но и към всички съдилища и съдии в Република България.
Съгласно чл. 10, т. 1, изр. 1 и 2 от ЕКЗПЧОС и чл. 11, т. 1 от Х. (2010/С83/02), които са с почти идентична формулировка, всеки има право на свобода на изразяването на мнения, като това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Съгласно чл. 39, ал. 1 от КРБ, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. От друга страна, чл. 10, т. 2 (in fine) от ЕКЗПЧОС изрично постановява, че "ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество ... за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието". В този смисъл и както беше посочено и по-горе, именно с оглед поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието е установена от законодателя санкционната разпоредба на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК за налагане на глоба за обида на съда. Представляващият жалбоподателя, като гражданин, несъмнено има право свободно да изразява своето мнение. Цитираните изрази на представляващия жалбоподателя са изложени, по недопустим за съдебния език начин, при подчертано неуважително отношение към съда, поради което следва да бъде наложена на представляващият сдружението глоба в размер над средния - 200лв..
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата на СНЦ „ОГС Варна“ чрез К.П.Б. срещу Определение № 371/13.02.2017г. по адм.д. 240/2017г., в частта на наложената на К.П.Б. глоба.
НАЛАГА на К.П.Б., ЕГН: ********** глоба в размер на 200лв.
Определението в частта, в която е прекратено производството по жалбата на СНЦ „ОГС Варна“ чрез К.П.Б. срещу Определение № 371/13.02.2017г. по адм.д. 240/2017г., в частта на наложената на К.П.Б. глоба подлежи на обжалване пред ВАС в 7 дневен срок от съобщаването, а в частта на наложена глоба на К.П.Б. подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването на определението по реда на чл.92 от ГПК.
Съдия: