№ 1166
гр. Варна, 30.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВ. Д.
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от ИВ. Д. Административно наказателно дело №
20233110201962 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Крафт Крю“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 03-2201253/04.01.2023г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение на чл.296, ал.1
от Кодекса на труда, вр. чл.6, ал.1 от Наредбата за безплатно работно и
униформено облекло.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление
за издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди, че лицето Л. А. А. не е имало трудово правоотношение с дружеството
и не е полагало труд за него. Отрича да е имало качеството работодател по
отношение това лице и оспорва наличието на задължение да му осигури
безплатно работно и униформено облекло. Привежда и доводи за неспазване
на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаването на наказателното
постановление. Възразява срещу размера на наложената санкция. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление. В условията на евентуалност моли размерът на наказанието да
бъде намален до законоустановения минимум.
1
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
не изпраща представител.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че отговорността на дружеството е
ангажирана законосъобразно. Моли за отхвърляне на жалбата, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Санкционираното дружество е
регистрирано в Търговския регистър с основна дейност: Специализирано и
неспециализирано почистване на сгради и промишлени обекти.
На 28.09.2022г. бил сключен Договор №304-2022 между
Кораборемонтен завод “Одесос“ АД-Варна като възложител и „Крафт Крю“
ЕООД като изпълнител, по силата на който последното приело да извършва
товаро-разтоварни операции, свързани с почистването на ремонтиращите се в
завода кораби. За изпълнението на дейността си и задълженията по договора
въззивното дружество ангажирало работници, с които обаче не били
сключени съответни трудови договори.
На 24.11.2022г. от Н. И. И. и Е. Д. Н.- инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, била извършена проверка за спазване на
трудовото законодателство от страна на „Крафт Крю“ ЕООД на територията
на кораборемонтен завод „Одесос“ в гр.Варна, Островна зона, където
дружеството изпълнявало договорните си задължения. На кей №6
проверяващите установили десет лица, които се занимавали с почистване на
палубата на моторен кораб “Сий лайън“, между които било и лицето Л. А. А..
Същата била поканена да попълни Декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на проверка
по спазване на трудовото и осигурително законодателство. А. била
неграмотна, но под нейна диктовка в декларацията било отразено, че работи в
„Крафт Крю“ ЕООД на длъжност общ работник-чистач, с определено работно
време и уговорено дневно трудово възнаграждение. Посочила като място на
2
работа- Островна зона, кей №6 и моторен кораб „Сий лайън“. А. декларирала
също, че е получила само каска, както и че се занимава с чистене на палубата.
Инспекторите преценили, че действителните отношения между лицето
и дружеството са такива между работник и работодател, поради което още в
деня на проверката-на 24.11.2022г., издали постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение между Л. А. и „Крафт Крю“
ЕООД. Констатирали освен това, че лицето не е облечено в специално
работно облекло, а в анцуг, като извършва дейност с висок производствен
риск, при наличие на абразиви, масла и др. под.
Във връзка с тези констатации на 08.12.2022г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на въззивното дружество за
това, че като работодател не е осигурило безплатно работно и униформено
облекло на Л. А., установена да изпълнява за юридическото лице длъжността
общ работник/чистач. Актът бил съставен в отсъствието на представител на
дружеството, след което бил изпратен на адреса на седалището му с обратна
разписка и бил получен от надлежно упълномощен представител на
13.12.2022г. Писмени възражения по акта не били депозирани в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 04.01.2023г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното
дружество било наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл.296, ал.1 от Кодекса
на труда, вр. чл.6, ал.1 от Наредбата за безплатно работно и униформено
облекло.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Н.
И. И. и Е. Д. Н., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на
данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради
което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
Фактическите изводи на съда се подкрепят и от приложените писмени
доказателства, от които с най-голямо значение са Протокол за извършена
проверка, Договор №304/2022 от 28.09.2022г., Декларация от лице, работещо
по трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на
проверка, попълнена под диктовка на Л. А. и др., които позволяват
3
изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен
начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Нормата на чл. 296, ал. 1 от КТ задължава работодателите да
осигуряват на работниците и служителите безплатно работно и униформено
облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в
колективния трудов договор. В НП не се твърди наличие на колективен
трудов договор и доколкото същото препраща към Наредбата, очевидно
наказващият орган е счел да осъществена първата хипотеза на чл.296, ал.1 от
КТ. На основание тази разпоредба е приета Наредбата за безплатното работно
и униформено облекло, с която се определят условията и редът за
осигуряване на работниците и служителите с безплатно работно и
униформено облекло. Видно от нормата на чл.6 от Наредбата, това
задължение не е абсолютно и работодателите не са задължени да осигуряват
работно облекло на всички назначени работници и служители. Според
първата алинея на цитираната норма работодателят осигурява на работниците
и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие
със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Втората
алинея на чл.6 от Наредбата задължава работодателите, след предварителни
консултации с представителите на синдикалните организации, с
представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на
труда и с комитета/групата по условия на труд, да определят писмено
работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или
униформено облекло (т.1); работниците и служителите, които имат право на
работно и/или униформено облекло (т.2); вида, характеристиките и
отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло (т.3) и т.н.
При тази нормативна уредба следователно за работодателя не възниква
автоматично задължение да осигурява на работниците и служителите работно
облекло, а първоначално се поражда задължението да проведе консултации с
посочените субекти и да вземе решение по въпросите, предвидени в ал.2.
Едва след писменото определяне на работните места и видовете работа, за
които се осигурява работно облекло, както и работниците и служителите,
които имат право на такова, за работодателя възниква и задължението да
осигури на тези категории лица безплатно работно облекло.
4
В разглеждания случай липсват данни, а и твърдения, работодателят
да е изпълнил задълженията си по чл.6, ал.2 от Наредбата и да е определил
кои работници имат право да получат безплатно работно облекло. При това
положение не би могло да се приеме, че дружеството е извършило вмененото
му нарушение. След като не е определил писмено, че за изпълняваната от А.
длъжност следва да се осигурява безплатно работно облекло, както и че тя е
от лицата по чл.6, ал.2, т.2, работодателят не следва да носи отговорност за
това, че не й е осигурил такова облекло, тъй като това задължение все още не
се е било породило. Налице е следователно друг вид административно
нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл.6, ал.2 от
Наредбата. Районният съд обаче има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под
друга нарушена законова разпоредба, но не разполага с възможност да приеме
различна фактическа обстановка от описаната в НП. Поради това
наказателното постановление следва да бъде отменено като необосновано и
противоречащо на материалния закон, тъй като не се установява
санкционираното лице да е извършило вмененото му нарушение.
Отделно от изложеното, съдът установи, че наказателното
постановление е издадено в нарушение и на процесуалните правила.
Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като
при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
(видно от приложеното копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Описанието на нарушението обаче не е достатъчно ясно и пълно.
Посочено е в обстоятелствената част, че А. е установена да престира труд за
дружеството и е следвало да й е осигурено безплатно работно и униформено
облекло. Работно облекло обаче следва да бъде осигурено съобразно
спецификата на извършваната работа, а в наказателното постановление не се
посочва въз основа какви специфики на работата на лицето се приема, че е
следвало да й бъде осигурено такова облекло. Неяснота е допусната и с
посочването на двата вида облекло, които работодателите са задължени да
осигуряват -работно и униформено облекло. Според нормата на чл.3 от
Наредбата работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на
работниците и служителите при извършване на възложената работа, а според
чл.4 от с.н. униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на
5
задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от
останалото население, както и с оглед дейността на предприятието.
Посочването, че работодателят е следвало да осигури на работничката
работно и униформено облекло, е довело до неяснота какво точно задължение
се твърди, че не е изпълнило дружеството, тъй като работното и
униформеното облекло имат различно предназначение и задължението за
осигуряването им е свързано с различни предпоставки. Тази неяснота е
особено съществена, тъй като несъмнено е накърнила правото на защита на
наказаното лице и същото е било лишено от възможността да се защити, като
оспори например необходимостта работниците да се отличават от останалите
граждани. Налице е следователно съществено нарушение на процесуалните
правила, което обуславя на самостоятелно основание основателността на
подадената жалба.
За изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че не
споделя изложените в жалбата доводи за липса на трудово правоотношение
между дружеството и Л. А.. След като същата е извършвала функции по
почистване на обект, на който въззивното дружество е изпълнявало
договорните си задължения, под контрола и съобразно изискванията на
дружеството, съдът приема, че се касае за прикрити трудови отношения, като
действителните отношения между санкционираното лице и А. в момента на
проверката са били трудовоправни отношения между работодател и работник.
Следователно лицето има всички права, предоставени му от трудовото
законодателство, а дружеството е натоварено със съответстващите им
задължения. Това становище се споделя и в практиката на ВАдмС- в Решение
№ 605 от 28.04.2023 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 554/2023 г.,
постановено по сходен случай, се приема изрично, че реално съществувалото
правоотношение между страните, следва да се квалифицира като трудово, при
наличието на всички материално-правни негови характеристики, и
произтичащи от него допълнителни задължения.
Предвид всичко изложено съдът приема жалбата за основателна, а
наказателното постановление- за незаконосъобразно, което поради това
следва да бъде отменено изцяло.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски, поради липса на съответно искане, а и на данни такива
да са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 03-
2201253/04.01.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна,
с което на „Крафт Крю“ ЕООД с ЕИК: *********, на основание чл.416, ал.5,
вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7