№ 127
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ст. Г.
в присъствието на прокурора Л. Вл. Д.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100603943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 11.05.2021 г. по НОХД № 9126/2016 г. на СРС, НО, 2 състав,
подсъдимият Я. М. Б. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл.209,
ал.1 от НК и на основание чл. 304, ал. 1 НПК го оправдава по повдигнатото обвинение.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение от частния тъжител
по делото с твърдения за неправилност на постановения съдебен акт, поради
необективен и всестранен анализ на събраните доказателства. Прави се искане за
събиране но доказателства пред въззивната инстанция, а именно провеждане на очна
ставка между П. К. и В.К..
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на
подсъдимия, свидетели и/или изслушване на експертизи, като остави без уважение
искането за събиране на доказателства.
Пред въззивния съд не се явява частният обвинител, както и повериникът му. С
молба на повереника, предхождаща съдебното заседание се поддържа жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник на
подсъдимия пледира за потвърждаване на оправдателната присъда.
Представителят на СГП счита присъдата за правилна и законосъобразна и иска
потвърждаването й.
Делото е разгледано на чл.269,ал.3 от НПК в отсъствието на подсъдимото лице.
1
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението
към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
намери за установено следното:
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е положил
необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил
своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ
доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат
направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което,
споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения
собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Я. М. Б. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, женен, постоянен и настоящ адрес: гр. София, ул. *******
Към 2015г. подсъдимият Б. заемал длъжността „търговски директор“ в
еднолично дружество с ограничена отговорност „Б.И.“ с ЕИК ******* с едноличен
собственик и управител – свид. И.П.Б. – майка на подсъдимия. Дружеството се
занимавало с извършване на ремонтни дейности на леки автомобили както монтаж и
демонтаж на скоростни кутии. Във връзка със своята дейност юридическото лице
стопанисвало търговки обект – автосервиз, находящ се в гр. София, бул. ******* № 80.
Б.а се занимавал с организацията и ръководството на дейността на сервиза.
Подсъдимият разговарял с клиентите и уговарял с тях вида на търсената услуга и
цената. Дружеството има пупбликувана обява в интернет с посочени телефонни
номера за връзка на които отговаря преимуществено Бирося, чрез които клиентите се
свързвали със сервиза.
Частния обвинител – свид. О. Л. Т., бил управители собственик на „Е..-Т“
ЕООД. Дружеството притежавало лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, с рег. №
*******. Автомобилът се управлявал от подчинен на свид. Т. – свид. П. П. К.. През
лятото на 2014г. автоматичната скоростна кутия на автомобила се повредила в резултат
на което превозното средство не можело да бъде приведено в движение.
Установявайки повредата свид. К. на собствен ход закарал автомобила до
представителството на „София Франс Ауто“ с офис в ж.к. „Люлин“, гр. София, където
след извършване на диагностика служителите на сервиза установили проблема и
предложили смяна на скоростна кутия на стойност 6000 лв. Офертата била предадена
от свид. К. на ЧО, комуто обявената цена му се е сторила висока и решил да потърси
друг доставчик на услуги. В изпълнение на желанието на свид.Т., К. проверил в
интернет и попаднал на публикуваната от „Б.И.“ ЕООД обява.
В периода между 01.01.2015 и 15.01.2015 свид. К. позвънял на един от
посочените телефони в обявата, на който се е свързал с подсъдимият Я. Б. който се
представил с имената си. След като, по време на разговора, било обяснено в какво се
изразява неизправността на лекия автомобил, двамата се разбрали последният да бъде
откаран в сервиза на „Б.И.“ ЕООД на бул. ******* № 80.
На 15.01.2015г. чрез използването на репатриращ автомобил свид. К.
транспортирал л.а. „Пежо 206“ с рег. № ******* до посочения от подсъдимия адрес,
където служители на обекта – свид. В.Н.К. и П.Б.Г., които приели превозното средство
и съставили протокол. Междувременно подсъдимият отново се свърза със свид. К. по
2
телефона и го уверил, че ще прО.е тест и ще го уведоми за естеството на проблема и
стойността на работата поотстраняването му.
В автосервиза Б. извършил диагностика на автомобила, чрез специализирана
програма, при която установил износване на хидросъединителя, спирачните дискове и
предавателя и необходимост от смяна на филтър и масла. Не разчел грешки в
компютъра на скоростната кутия. Веднага след диагностиката Б. позвънял на свид. К. и
му съобщил своите констатации и споделил, че сервизът има възможност да изпълни
ремонтна дейност по отстраняване на проблемите като обявил цена и стойността й,
възлизаща на 2080,00 лв. Свидетелят изразил своето съгласие, като се уговорили
цената да бъде преведена по сметка на дружеството – „Б.И.“ ЕООД, на две вноски –
авансово плащане в размер на 1200,00 лв за осигуряване на нужните резервни части и
880,00 лв. след отстраняване на повредата. За цялата сума от дружеството съдържател
на автосервиза била издадена фактура № **********/15.01.2015г.
Свид. К. предал постигнатото съгласие на ЧО. В изпълнение на договореното на
16.01.2015г. чрез банков превод от банкова сметка № *******, открита на името на „Е..
- Т“ ЕООД при „Райфайзен Банк“ към банкова сметка № *********, открита на името
на „Б.И.“ ЕООД при „Първа Инвестиционна банка“ АД, свидетеля Т. в качеството си
на управител на дружеството собственик на процесния лек автомобил, наредил сумата
в размер на 1200,00 лв.
Ремонтната дейност по автомобила била възложена на свид В.К. подпомаган от
колегата си П.Г., той разглобил скоростната кутия. Сменили маслото и филтъра й, но
по неизяснени причини не били подменени спирачните дискове и хидросъединителя.
Няколко дни по късно, преди 21.01.2015г. свид. К. се свързал с подсъдимия,
който го уведомил, че автомобилът е готов и може да си го получи след като преведе
останала част от уговореното възнаграждение. На 21.01.2015г. чрез банков превод от
банкова сметка № *******, открита на името на „Е.. - Т“ ЕООД при „Райфайзен Банк“
към банкова сметка № *********, открита на името на „Б.И.“ ЕООД при „Първа
Инвестиционна банка“ АД, свидетеля Т. в качеството си на управител на дружеството
собственик на процесния лек автомобил, наредил сумата в размер на 880,00 лв.
На 22.01.201г. свид. К. посетил автосервиза. Посрещнали го отново само
монтьорите свид. К. и П.Г.. За предаването на автомобила те оформили гаранционна
карта за извършения ремонт. След като потеглил обаче, свид. К. установил, че
повредата в автомобила не е отстранена, като това го принудило да се върне в
автосервиза да уведоми монтьорите, Свързал се и с подсъдимия, по телефон, като му
обяснил своите оплаквания по повод качеството на извършената работа. По
предложение на Б. К. оставил превозното средство за допълнителен ремонт, като го
паркирал пред автосервиза. Била попълнена бланка на договор за поръчка на ремонт.
На 30.01.2015г. свид Т. от името на „Е.. Т“ ЕООД предявил рекламация срещу „Б. И.“
ЕООД.
В следващите месеци няколкократно свид. К. и Т. позвънявали на телефонния
номер на подсъдимия, но същия отговарял, че услугата още не е извършена.
Впоследствие Б. престанал да вдига телефона си, като дори блокирал номерата им, а
автомобилът бил оставен пред сервиза като по неизяснени причини не бил
отремонтиран.
На 01.04.2015г. подс. Б. се свързал със свид. К. и го поканил да си вземе
автомобила. На същата дата К. придружаван от свид Т., посетил отново сервиза.
Намерили процесния автомобил паркиран на същото място на което месеци по рано
3
бил оставен от свид. К.. Отключили го с носения от ЧО оригинален ключ и се опитали
да го приведат в движение. Не успели, тъй като установили, че акумулаторът му е
паднал. В този момент от сервиза излезли свид. К. и колегата му Георгиев, които
предложили да заредят батерията на акумулатора. Откачили го и влели с него вътре в
обекта, след което го заключили. След продължително изчакване и невъзможност за
установяване на контакт с монтьорите К. и Т. извикали репатриращ автомобил и
закарали превозното средства в сервиз на „София Франс Ауто“ АД, находящ се в гр.
София, ж.к. Люлин. На място след извършена диагностика била установена пълна
неизправност на автоматичната скоростна кутия.
Притеснен от пО.ението на подс. Б., свид. Т.. От името на управляваното от него
дружество – „Е.. - Т“ ЕООД, подал жалба до прокуратурата с твърдение за извършено
престъпление.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните от първата
инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията
на свидетелите О. Л. Т./дадени в хода на съдебното следствие и частично приобщени
от досъдебната фаза/, П. П. К., Х.И.Д., В.М.П., А.Е.А., И.П.Б., частично показанията на
В.Н.К., частично показанията на Г.С.Ц. и Д.Н.М. и частично обясненията на
подсъдимия Я. Б., приобщените на основание чл, 283 НПК писмени доказателства и
писмени доказателствени средства – копия на фактури, договори, копия на документи
и извлечения от програмата за диагностика на автомобил, копия на документи
представени от ЧО, документи за справка на съдимост и др.
Спазвайки принципа за преценка достоверността на доказателствата, съставът на
Софийски районен съд, постановил атакувания съдебен акт, е коментирал достатъчно
задълбочено и прецизно целия доказателствен материал по делото, констатирайки, че в
същия не се съдържат противоречия относно възникналите облигационни отношения
между „Е..- Т“ ЕООД и „Б. И.“ ЕООД по повод извършване ремонт на лек автомобил
„Пежо 206“ с рег. № *******. Еднопосочни са и доказателствата по отношение на
направените плащания от страна на търговското дружество, собственик на лекия
автомобила, а именно два банкови превода на 16.01.2015г. за сумата от 1200лв и на
21.01.2015г. за сумата от 880лв, в подкрепа на които са и проформа фактура, фактура,
извлечение от банковата сметка на „Барк И.“ ЕООД, извлечение от дневник за
продажби за месец януари 2015г, извлечение от дневници за покупки на „Е.. - Т“
ЕООД. Безспорно е установен и факта, че впоследствие е извършен ремонт на
дефектирала скоростна кутия на лекия автомобил в сервиз на „София Франс Ауто“.
Същевременно по делото е установено, че дружеството „Б.И.и“ ЕООД се е
занимавало с дейност по предоставяне на автомонтьорски услуги, в сервиз, находящ се
в гр. София, ул. *******, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите, К., М.И Ц. и
писмени документи, представени от посоченото дружество.
Обосновано районният съд се е доверил на приобщените по чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Същите са непротиворечиви по отношение на фактите,
подлежащи на доказване, допринасят за изясняване на обективната истина и се
подкрепят от събраните гласни доказателствени средства, поради което въззивният
състав също ги кредитира.
Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият състав направи въз
основа на приложената по делото справка за съдимост.
Изложеното е основание, настоящият въззивен състав да сподели както
фактическите констатации на СРС, така и неговите правни изводи.
4
В обобщение възприетите от първата инстанция фактически отношения относно
основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по
делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът е анализирал
доказателствените материали, като е обосновал съображенията си, въз основа на които
ги е кредитирал. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателства и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ
Н.О/, още повече че по делото не се излагат възражение в този смисъл.
Правните изводи на първоинстанционния съд са съобразени с доказателствата по
делото, установената фактическа обстановка и със закона, поради което въззивният съд
не намира основания за приемане на различни такива, нито преповтарянето им. Видно
от обвинението наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана за извършено
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за това, че на 15.01.2015г. в гр. София, в сервиз на
„Б. И.“ ЕООД, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у О. Л.
Т., че ще му извърши ремонт на автоматичната скоростта кутия на лек автомобил
„Пежо 206“ с ДК № ******* и с това причинил на О. Л. Т. имотна облага в размер на
2080 лв. В конкретния случай, се твърди възбуждане на заблуждения у лицето Т. т.е.
подсъдимият да е създал неврени представи у лицето. Съгласно възприетата от съда
фактическа обстановка, свидетелят К., служител на „Е..-Т“ЕООД, от името на
управителя, е превел по банков път от сметката на дружеството парични средства по
сметка на „Б.И.“ ЕООД във връзка с устните уговорки, за извършване на ремонт на
скоростта кутия на лекия автомобил.Установява се, че подсъдимият е бил служител в
„Б.И.“ ЕООД, което дружество е разполагало с автосервиз, където е била извършена
диагностика на автомобила, констатирани са повредите и са предприети действия за
отстраняването им, което се потвърждава от свидетелските показания на К. и от тези
на Б.а и К.. Безспорно по делото се установява, че дружеството, в която е бил
търговски директор подсъдимият е имала реална възможност да извърши услугата, за
която е била наета. В този смисъл липсват каквито и да било доказателства, че
уговореният от подсъдимия ангажимент за ремонтиране на автомобила изначално е
направен единствено с намерение да бъде задължено „Б.И.“ ЕООД, като е била налице
изначална невъзможност. По делото е категорично установено, че действително не е
извършен ремонт на скоростната кутия на автомобила, собственост на „Е..- Т“ ЕООД,
което е наложило и приемането му в „София Франс Ауто“, където е била извършена
услугата по отстраняване на повредата. Липсват, обаче, еднозначни доказателства, че
подсъдимият е разпоредил на свидетеля К. частично обслужване на автомобила.
Правилно районният съд е приел, че не могат да се обоснове наказателна
отговорност на подсъдимия от установените факти, тъй като не са в пряка връзка с
действията, предприети от Б. на 15.01.2015г. по посочения в обвинителния акт
механизъм на осъществяване на деянието по възбуждане в заблуждение. Налице са
възприети от съда различни факти свързани с лицата, между които са възникнали
отношения във връзка с ремонта на скоростната кутия на лекия автомобил. Именно
различието между изложеното в обвинителния акт и установените факти в хода на
съдебното следствие относно условията, срока, цената и лицата, между които са
5
водени разговори налагат извод, че на 15.01.2015г. подсъдимият не е въвел в
заблуждение частния обвинител по делото Т., тъй като същият е водил разговори със
св.К. т.е. липса в каквото й да било въздействие върху възприятията на частния
обвинител. Не на последно място съвсем правилно е посочено, че и датата, на която се
твърди да е претърпяна вредата 15.10.2015г. не е съответна на доказателствата по
делото -касае за извършване на два превода на 16.01.2015г. и на 21.01.2015г.
Обосновано, с оглед състава на престъплението, за което се води делото е изследван и
въпроса за лицето, за което са настъпили имуществените вреди. В този смисъл
представените по делото писмени доказателства категорично установяват, че е
засегната имуществената сфера на търговското дружество „Е.. – Т“ ЕООД, която не е
идентична с тази на неговия управител и собственик О. Т..
Имайки предвид изложеното и в контекста на престъплението, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия Б., въззивната инстанция не намери основание за
ревизиране на правните изводи на първостепенния съд. Подсъдимият с действията си
не е осъществил състав на престъпление по чл.209,ал.1 от НК,, поради което правилно
на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Законосъобразно с оглед изхода на делото, разноските по делото са останали по
сметка на държавата, а съответно направените от частният обвинител за процесуално
представителство в негова тежест.
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват
основания за отмяна на присъдата на СРС. С оглед гореизложеното съдът прие, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.05.2021 г. по НОХД № 9126/2016г. на СРС,
НО, 2 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6