№ 18980
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110118489 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Й. З. У., ЕГН **********, с адрес
***** срещу „Мото Пфое“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Сливница“ № 444, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, вр. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по
давност, следните вземания: 3065,70 лв. главница, 892,59 лв. неустойка, 810,50 лв.
обезщетение за направени арбитражни разноски и разходи за адвокатска защита, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по т.д. № 988/2014 г. по описа
на СГС, а за принудителното им събиране е образувано изп. дело № 20238210401383
по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 на КЧСИ.
Ищецът Й. З. У. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че срещу него е издаден изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по т.д. № 988/2014 г. по
описа на СГС в полза на ответника „Мото Пфое“ ЕООД за сумите: 3065,70 лв.
главница, 892,59 лв. неустойка, 810,50 лв. обезщетение за направени арбитражни
разноски и разходи за адвокатска защита. Въз основа на този изпълнителен лист
първоначално било образувано изпълнително дело № 20148400400478 по описа на
ЧСИ Мария Цачева, рег. № 840. Сочи се, че изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително действие е
извършено на 10.10.2017 г. Въз основа на молба на ответника през 2023 г. било
образувано ново изпълнително дело с № 20238210401383 по описа на ЧСИ Петко
Илиев, рег. № 821, по което била наложена възбрана върху собствен на ищеца имот.
Поддържа, че от последното изпълнително действие на 10.10.2017 г. не са извършвани
никакви действия по принудително изпълнение, поради което към датата на
образуване на новото изпълнително дело през 2023 г. петгодишната давност за
вземаното е била изтекла. Поради изложените съображения моли искът да бъде
уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
1
ответника „Мото Пфое“ ЕООД, който оспорва иска при възражения, че по
първоначално образуваното изпълнително дело при ЧСИ Мария Цачева са извършвани
множество изпълнителни действия, в това число запори на банкови сметки, запор на
трудово възнаграждение и възбрана на имот в гр. Пловдив, както и са подавани
многократно молби от взискателя за предприемане на действия, които са прекъсвали
давността на вземането. Позовава се на ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020
г. на ОСГТК на ВКС, в което е дадено тълкуване, че погасителна давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че нова погасителна давност е започнала да
тече на 26.06.2015 г., след която ответникът и взискател по изпълнителното дело подал
молби за действия на дата 05.10.2017 г. и на 21.11.2018 г., които са прекъснали
давността, поради което счита, че към 13.11.2023 г., когато е образувано ново
изпълнително дело при ЧСИ Петко Илиев, давността за вземанията не е била изтекла.
Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че въз основа на изпълнителен лист от
07.03.2014 г. по т.д. № 988/2014 г. по описа на СГС, издаден в полза на ответника
„Мото Пфое“ ЕООД, въз основа на влязло в сила арбитражно решение, срещу ищецът
е било образувано изпълнително дело № 20148400400478 по описа на ЧСИ Мария
Цачева, рег. № 840 за събиране на сумите 3065,70 лв. главница, 892,59 лв. неустойка,
810,50 лв. обезщетение за направени арбитражни разноски и разходи за адвокатска
защита. След прекратяване на изпълнително дело № 20148400400478 по описа на ЧСИ
Мария Цачева, рег. № 840, на дата 13.11.2023 г. било образувано ново изпълнително
дело № 20238210401383 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 на КЧСИ.
Цитирания по-горе изпълнителен лист е представен по делото.
По делото е постъпило копие на ИД № 20148400400400478 по описа на ЧСИ
Мария Цачева, рег. № 840, с район на действие СГС, от което се установява, че:
на 14.04.2014 г. е образувано изпълнително дело, като с молбата за образуване е
възложено извършването на действие по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ;
на 23.04.2014 г. е наложен запор върху дружествени дялове на длъжника;
на 22.04.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;
на 22.04.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити
в „Банка Пиреос България“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Централна
кооперативна банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Сибанк“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД,
„Юробанк България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД;
на 06.06.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника;
на 06.06.2014 г. е наложена възбрана върху имот на ищцата;
поканата за доброволно изпълнение е връчена на 10.07.2014 г. по реда на чл. 47
ГПК;
на 05.10.2017 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, в случай че се открият такива, след справка в
2
регистъра на банковите сметки и сейфове;
на 10.10.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити
в „Обединена българска банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД;
на 21.11.2018 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД;
на 18.10.2023 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т.8 ГПК.
По делото е постъпило копие на ИД № 20238210401383 по описа на ЧСИ Петко
Илиев, рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив, от което се установява, че:
на 13.11.2023 г. взискателят е депозирал молба за образуване на изпълнително
дело, в която са обективирани искания за извършване на изпълнителни действия –
налагане на запор върху трудово възнаграждение, в случай че се установи наличие на
трудов договор, налагане на запор върху банкови сметки, след справка в регистъра на
банковите сметки и сейфове, налагане на възбрана, в случай че се установи наличие
на недвижими имоти. С молбата за образуване на съдебния изпълнител е възложено и
извършването на действия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ;
на 16.11.2023 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника,
разкрити в „Обединена българска банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД;
на 04.12.2023 г. е наложена възбрана върху имот на ищцата;
на 04.12.2023 г. до ищцата е изпратена призовка за принудително изпълнение,
която съдържа уведомление за наложената възбрана, както и уведомление относно
пристъпване към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, насрочен за
29.01.2024 г. от 11:00 ч.;
на 07.12.2023 г. е постъпило удостоверение от НАП, видно от което ищцата има
публични задължения;
на 19.04.2024 г. е наложена възбрана върху друг имот на ищцата;
на 08.05.2024 г. е изпратено съобщение до длъжника за насрочен опис на
недвижим имот на 22.05.2024 г. от 13:00 ч.;
на 20.05.2024 г. изпълнението по изпълнителното дело е спряно.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът
претендира защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност
за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на
ответника изпълнителен лист. С оглед изложените в исковата молба фактически
твърдения претенцията по чл. 439 от ГПК е допустима - молителят основава иска си на
твърдение за факти, настъпили след постановяване на арбитражното решение, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист. При наведени твърдения за настъпили
след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва
недължимост на претендираното от ответника /твърдение за факти, с които се
3
отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск по чл. 439 от ГПК е
допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху
дължимостта на процесното вземане. Съобразно приетото становище в правната
теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото
вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането
продължава да съществува и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да
бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 от ЗЗД. В
този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния отрицателен установителен
иск съдебна защита - установяване недължимост на вземания поради давност като
правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното
им изпълнение. В конкретния случай предявеният отрицателен установителен иск по
чл. 439 от ГПК се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са
погасени по давност към датата на подаване на исковата молба.
По делото е установено, че процесните вземания са предмет на арбитражно
решение, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът
на новата давност е всякога пет години. Доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, от които да е видно кога е влязло в сила арбитражното решение, то най-
ранната дата от която би могло да се приеме, че започва да тече давността е 17.01.2014
г. /дата на постановяване на арбитражното решение/.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т.ч. налагане на запор. Взискателят
има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния
процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес
давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не
действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление
№ 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Според даденото с ППВС № 3/1980 г.
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато
трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото
Тълкувателно решение е дадено противоположно разрешение като е прието, че в
4
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не спира.
Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения /чл. 130,
ал. 2 ЗСВ/, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено,
че с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, е
обявено изрично за загубило сила ППВС № 3/1980 г., следователно до този момент то
не е било мълчаливо отменено и даденото с него тълкуване е било задължително. Това
следва и от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която е
предмет на тълкуване с ППВС № 3/1980 г., не е изменяна от момента на влизане в сила
на ЗЗД. При непроменена правна уредба, която е била подложена на задължително
тълкуване, нито от органите по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, нито от останалите правни субекти,
които са адресат на тази норма, може да се изисква друго, освен да се съобразят с това
тълкуване до обявяване на постановлението за загубило сила. Следователно
извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 г. поражда действие от
датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от
Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са
приключили преди това.
От представените по делото доказателства се установява, че първото
изпълнително дело (ИД № 20148400400478 по описа на ЧСИ Мария Цачева) е
образувано на 14.04.2014 г., като с оглед изложеното по-горе, следва изводът, че по
изпълнителното дело давност не е текла до 26.06.2015 г. Следващото действие, годно
да прекъсне давността, след посочената дата (26.06.2015 г.), е от 05.10.2017 г. –
депозирана молба от взискателя, в която е обективирано искане за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника. Вследствие депозираната молба, на 10.10.2017 г.
са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „Обединена
българска банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.
Действително молбата на взискателя е депозирана след изтичането на двугодишния
перемпционен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но извършените след това изпълнителни
действия прекъсват погасителната давност.
В т. 3 от мотивите на Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д.
№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС окончателно е дадено разрешение на въпроса, че
погасителната давност в изпълнителния процес се прекъсва и от изпълнителни
действия, извършени по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Мотивите на ВКС са, че „кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие
прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен
ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната
давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като
поиска изпълнителни действия отново“. ВКС приема, че ново писмено искане по
делото за извършване на действия, отправено от кредитора след настъпване на
перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. „Съдебният
изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
5
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния
лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение
има искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се
прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора“.
Според ВКС погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на
кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния
изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът
не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността,
защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за
действие е на съдебния изпълнител.
При съобразяване на цитираната съдебна практика, следва да се посочи, че
давността за процесните вземания, е прекъсната както бе посочено и по-горе с молбата
на взискателя от 05.10.2017 г., с която е поискано налагането на запор върху банкови
сметки на длъжника. След това давността е прекъсната с налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника на 10.10.2017 г. Молбата на взискателя, подадена на
21.11.2018 г., според съда не е прекъснала давността за вземането, тъй като след
подаването й действието не е извършено и изпълнителното дело е прекратено с
Разпореждане от 18.10.2023 г., като в същото съдебния изпълнител надлежно е отразил
датата на последното изпълнително действие, а именно на 10.10.2017 г. След тази дата
е започнала да тече нова давност за вземането, което обаче е била прекъсната на
13.11.2023 г., когато взискателят е подал молба за образуване на ново изпълнително
дело, в която молба са обективирани искания за извършване на действия по
принудително изпълнение. На 16.11.2023 г. са наложени запори върху банкови сметки
на длъжника, а на 04.12.2023 г. е наложена възбрана. С така посочените действия,
също е прекъсната давността. Последното изпълнително действие, водещо до
прекъсване на 5-годишната погасителна давност за вземанията по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
наложената на 19.04.2024 г. възбрана върху недвижим имот на ищцата.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав приема за установено, че в хода
на изпълнителното производство са извършвани действия по изпълнението, всяко едно
от които подновява срока на давността. От последното валидно изпълнително действие
до настоящия момент не е изтекъл период от пет години.
За пълнота във връзка с наведеното в последното о.с.з. възражение от страна на
ищеца за изтекла абсолютна погасителна давност, съдът намира за необходимо да
посочи, че десетгодишният давностен срок се прилага само занапред, т.е. считано от
влизане в сила на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите -
01.06.2021 г., доколкото с Решение № 4 от 20.04.2021 г. на КС на РБ по к. д. № 1/2021
г., обнародвано в ДВ, бр. 35 от 2021 г., е обявена за противоконституционна
разпоредбата на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
допълнение на Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр. 102 от 1.12.2020 г.), която
предвиждаше действие и за заварените случаи.
С оглед гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 1000,00 лева – адвокатско
6
възнаграждение. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски за производството в размер на 1000,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. З. У., ЕГН **********, с адрес ***** срещу
„Мото Пфое“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Сливница“ № 444, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
вр. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, чрез
принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните вземания:
3065,70 лв. главница, 892,59 лв. неустойка, 810,50 лв. обезщетение за направени
арбитражни разноски и разходи за адвокатска защита, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по т.д. № 988/2014 г. по описа на СГС, а за
принудителното им събиране е образувано изп. дело № 20238210401383 по описа на
ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 на КЧСИ.
ОСЪЖДА Й. З. У., ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на „Мото
Пфое“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Сливница“ № 444, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000,00 лв. – разноски
за производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7