№ 11505
гр. София, 26.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110108433 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото, като следва:
Предявени са от „...............“ АД против ......... кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните съществуването в полза на ищеца на следните парични вземания: сумата от
1 509,64 лева, представляваща главница за регресно вземане, включваща сумата от 1 494,64
лева – изплатено застрахователно обезщетение по комбинирана автомобилна застраховка за
вреди по лек автомобил ".........." с рег. № .........., настъпили на 22.09.2021 г., в резултат от
преминаването му през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно
(дупка) и сумата от 15 лева – сторени ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението, ведно със законна лихва върху главницата от 1 509,64 лева, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 31,32 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.05.2022 г. до
28.09.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 52432/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 10.10.2022 г.
Ищецът „...............“ АД твърди, че по силата на договор за комбинирана автомобилна
застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 0312210160020864
от 29.07.2021 г. и със срок на действие от 31.07.2021 г. до 30.07.2022 г. е заплатил сумата от
1 494,64 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди,
определени от стойността на необходимите части, материали и труд за възстановяването им)
на застрахования при него ".........." с рег. № .........., вследствие на пътно-транспортно
произшествие от 22.09.2021 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в гр. София, по време на
движение в ................. при попадане на застрахования автомобил в необезопасена и
несигнализирана неизправност на пътното платно – дупка. Намира, че отговорна за
настъпването му е ответната ........., тъй като пътят, по който се е движил, представлява част
от общинската пътна мрежа – публична общинска собственост и именно Общината отговаря
за поддържането му. В случая основанието за отговорността на ответната страна е
неподдържането на участъка от пътя, несигнализиране и неотстраняване на посочената
неизправност. Твърди, че във връзка с ПТП-то при него е образувана щета № *********,
като е съставен опис за констатираните увреждания по автомобила. Ищцовото дружество
определило и изплатило застрахователно обезщетение в размер на 1 494,64 лева в полза на
1
извършилия ремонта сервиз чрез два парични превода, като е сторил и ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лева. Заявява, че с регресна
покана, получена на 10.05.2022 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума, но
сумата не била възстановена. За процесните вземания по заявление на „...............“ АД била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в хода на
производството по ч. гр. дело 52432/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав. Срещу
последната било депозирано възражение от длъжника, поради което и с оглед дадени от
съда указания по реда на чл. 415 ГПК ищецът предявил процесните искови претенции. С
последните същият отправя искане за признаване за установено, че ответната ......... му
дължи, съответно, че в правната му сфера съществуват следните вземания: 1 509,64 лева,
представляваща главница за регресно вземане, включваща сумата от 1 494,64 лева –
изплатено застрахователно обезщетение по комбинирана автомобилна застраховка за вреди
по лек автомобил ".........." с рег. № .........., настъпили на 22.09.2021 г., в резултат от
преминаването му през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно
(дупка) и сумата от 15,00 лева – сторени ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението както и сумата от 31,32 лева, представляваща лихва за забава за периода от
27.05.2022 г. до 28.09.2022 г. Намира за дължима и претендира законната лихва върху
главницата от 1 509,64 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.09.2022 г. до изплащане на вземането. С тези съображения ищецът обосновава правния
си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете като
основателни. Претендира и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната ......... оспорва
предявените искове по основание и размер с довод за липсата на доказателства относно
мястото, на което е реализирано процесното ПТП, механизма на настъпването му,
наличието на неизправност на пътното платно – дупка, както и размерът на твърдените
вреди. Оспорва да е доказано настъпването на твърдяното ПТП при посочения в исковата
молба механизъм, вследствие на което да са причинени вреди на застрахования при ищеца
автомобил, тъй като не се доказва наличието на дупка, точното й местоположение, размера
на същата, както и състоянието на пътната настилка. Сочи, че липсата на необходимост от
репатриране на автомобила, обуславя възможността вредите да са настъпили на друго място
и по друг начин, различни от описаните. Намира за недоказано твърдението на ищеца за
липсата на пътен знак за сигнализиране на пътната неравност. Заявява, че липсата на
съставен протокол за ПТП е в нарушение на чл. 6 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд. Липсват доказателства относно наличието на дупка на пътното
платно към датата на процесното ПТП. Допълва, че водачът на увредения лек автомобил не
е съобразил скоростта си на движение с конкретните условия и състоянието на пътя, което е
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и е довело до съпричиняване на вредите. Оспорва размера
на изплатеното обезщетение, намирайки, че заплатените суми са силно завишени в
сравнение с обичайните разноски, които биха се направили при същата щета. Не са налице
доказателства относно състоянието на конкретно увредените елементи от автомобила към
момента на реализиране на процесното ПТП. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на увреденото
МПС, тъй като приложените Общи условия не са подписаните от страните. Намира за
недължима претендираната лихва за забава поради липсата на доказателства писмото на
„...............“ АД, обективиращо искането му за заплащане на регресната сума, да е реално
получено от .......... С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените
искове, евентуално за присъждане в полза на ищеца на по-нисък размер на обезщетение.
Претендира присъждане на разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
2
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Основателността на суброгационния иск по чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, респ.
ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се обуславя от
доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: 1. наличие на
застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и пострадалото лице
относно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е възникнало право
на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия случай хипотеза на
чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие) на работник или
служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо
персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите, в т. ч. и необходимостта на
всички сторените разходи.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага - до доказване на противното от ответната страна.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи: наличието на главен дълг; изпадането на ответната
страна в забава и размера на обезщетението.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил вземането, в случай на такива твъредния.
С оглед неоспорването им от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят обстоятелствата: че соченото място на настъпване на ПТП – ...................
представлява пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на ответника - .........;
че застрахователното обезщетение в размер на сумата от 1 494,64 лева е било изплатено от
ищеца в полза на сервиза, извършил ремонта на процесния автомобил; че ищецът е сторил
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на сумата от 15,00 лева,
както и, че размерът на обезщетението за забава за процесния период възлиза на сочената от
ищеца стойност.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо, като относно годността им да установят твърдяните факти съдът ще се
произнесе по същество на спора с крайния съдебен акт.
Предвид относимостта му към предмета на спора и с оглед разпределената между
страните доказателствена тежест следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на
гласни доказателства чрез разпит при призоваване на свидетеля А.А.Ц., с оглед твърденията,
че същият е управлявал увреденото МПС по време на процесното ПТП - за установяване на
обстоятелствата около реализирането му, механизма и причинените от него вреди.
Свидетелят следва да бъде призован, след установяване на адресите му със служебна
справка от НБДН, с цел процесуална икономия. В тази връзка и с оглед изричното
оспорване с отговора на исковата молба, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника срещу допускането на това доказателство, обосновано с доводи, че свидетелят не
би възпроизвел обективно и в пълнота факти, относими към предмета на доказване, предвид
изминалия период от време от датата на ПТП, доколкото този въпрос е от значение за
3
преценка на показанията по същество и е неотносим към преценката за допустимостта им
като доказателствено средство в процеса.
С оглед конкретните оспорвания, направени от ответника и предвид доказателствената
тежест в процеса, следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-автотехническа
експертиза, която да отговори на задачите, поставени от ищеца в исковата молба, с
изключение на задача № 4, тъй като касае безспорни факти. Вещото лице следва да отговори
и на въпроса каква от техническа гледна точка е причината за настъпване на процесното
ПТП, както и стойността за отремонтиране на увредения автомобил по средни пазарни цени
към момента на настъпване на процесното ПТП – 22.09.2021 г.
В тази връзка искането на ответника ищецът да бъде задължен да представи снимки от
извършения оглед на автомобила при сключване на застрахователния договор с цел
установяване на състоянието му към този момент, предвид конкретните оспорвания в
отговора, следва да бъде уважено, като вещото лице при необходимост да използва същите
при формиране на експертните си изводи.
Искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за представяне
в оригинал на подписани между страните по договора за имуществена застраховка Общи
условия следва да бъде оставено без уважение, предвид липсата на твърдения такива да са
изготвяни, а наред с това на обосноваване на оспорването с конкретни недостатъци в
представения заверен препис от външна страна - арг. чл. 178 ГПК.
По настоящото дело следва да бъде приложено ч. гр. дело № 52432/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, до приключване на исковото с окончателен
съдебен акт.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.05.2023 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от писмения отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля А.А.Ц., с ЕГН: **********, за който ДА СЕ НАПРАВИ служебна справка за
регистриран адрес, от който да бъде призован.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на сумата от 25 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от получаване
на съобщението да представи снимки от извършения оглед на процесния автомобил при
сключване на застрахователния договор, като му УКАЗВА, че при неоснователното им
непредставяне в срок съдът ще приложи правните последици на чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161
ГПК.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебноавтотехническа експертиза по
въпросите, поставени в от ищеца в исковата молба, с изключение на задача № 4, както и от
съда в мотивната част на настоящото определение, а именно: каква от техническа гледна
4
точка е причината за настъпване на процесното ПТП, както и стойността за отремонтиране
на увредения автомобил по средни пазарни цени към момента на настъпване на процесното
ПТП – 22.09.2021 г. УКАЗВА на вещото лице при изготвяне на заключението и в случай на
необходимост за отговор по поставените задачи, да използва и представените от ищеца
снимки относно извършения оглед на автомобила при сключване на застрахователния
договор.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., адрес: ..........................., специалност: транспортна
техника и технологии, оценител на МПС, включен в Списъка на специалистите, утвърдени
за вещи лица за съдебния район на СГС за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 350 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за
съдебно заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за задължаване
на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи в оригинал Общи условия, които да носят
подписите на двете страни по договора за имуществена застраховка.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 52432/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която
предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5