№ 4671
гр. София, 28.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110118487 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищцата, с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
съдът да измени постановеното решение в частта на присъдените в полза на процесуалния й
представител разноски като ги увеличи до сумата 485,71 лева, както и да отмени
възложените в нейна тежест разноски за присъдено на ответника адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 130,46 лева.
Ответникът изразява становище за неоснователност на молбата.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустимо, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
В мотивите на постановеното по делото решение съдът е изложил аргументи за това в
какъв размер следва да се присъдят разноски на страните при спазване правилото за
съразмерност на същите в съответствие с уважената, респ. отхвърлената част от исковите
претенции.
Съобразено е решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., което е
задължително за съдилищата и според което съдът има право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по – нисък от минималния предвиден в НМРАВ. В този смисъл
цитираната от ищеца съдебна практика, според която дължимото адвокатско възнаграждение
се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, е
загубила своята актуалност. В случая съдът е определил дължимото на процесулания
представител на ищцата възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото
и извършените от адвоката процесуални действия в защита интересите на неговия
доверител. Неоснователни са доводите на ищеца, че след като съдът определи дължимото на
процесуалния представител на страната адвокатско възнаграждение не следва да му присъди
сума съразмерна с уважената част от исковите претенции. Следва да се посочи, че при
безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая,
адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото
постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи
след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението
да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете
като се дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. (така в определение
1
№319/09.07.2019 г. по ч.г.р.д №2186/2019 г.) Ето защо искането на процесуалния
представител на ищеца присъденото възнаграждение за оказаната безплатна помощ да бъде
увеличено до сумата 485,71 лева следва да се остави без уважение.
Като неоснователно следва да се определи и възражението на ищеца, че не следва да
бъде осъждан да заплати сторените на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете, тъй като в причинна връзка с нейното поведение, а именно предявяване на
искове в завишен размер се явява и разпределената на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
отговорност за разноски. При присъждане на разноските съдът е съобразил и представените
доказателства за тяхното извършване.
Съобразявайки гореизложеното съдът не счита, че следва да измени размера на
присъдените на страните разноски.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ищеца за изменение на
Решение №28809 от 13.11.2024 г., постановено по гражданско дело №18487/2024 г. на СРС,
71 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2