№ 11962
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110114853 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал.1 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответното „АПС Б.Б.” ЕООД, че ищецът Г. С. Й.
не дължи принудително изпълнение на сумата 657,09 лева - главница, 228,00 лева - такса за
обслужване, ведно със законна лихва от 20.08.2014 г. до изплащане на вземането, 579,63
лева - договорна лихва, 329,29 лева - съдебни разноски, по изпълнителен лист от 31.10.2014
г., издаден по ч.гр. дело №45769/2014 г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че в полза на
"Т.Б.А.К." ЕАД, чийто частен правоприемник е ответното дружество, е издаден
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.дело. Счита, че поради
бездействие на взискателя са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изтекъл
давностен срок, поради което правото на принудително изпълнение е погасено. Претендира
съдебни разноски.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не са настъпили твърдените факти, водещи до
погасяване правото на принудително изпълнение. Намира, че давността е прекъсната с
предприети действия по изпълнение, вкл. в срока по чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК в
доказателствена тежест на ответника е да установи, че разполага с правото на принудително
изпълнение, вкл. настъпването на факти, които имат за последица прекъсване или спиране
на погасителната давност. Съгласно приетия и неоспорен проект за доклад по делото, съдът
по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, указа на ответната страна, че не сочи доказателства в
подкрепа на изложените в отговора твърдения и възражения, а до края на съдебно дирене
страната не ангажира доказателства. При това положение и по арг. от чл. 154 от ГПК за
съда се явяват ненастъпили твърдените от ответника факти по чл. 116 от ЗЗД и предявеният
иск приема за основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо 431,76 лв. за платени
1
държавна такса и възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС Б.Б.” ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***********, че Г. С. Й., с
ЕГН:**********, с адрес: ************, не дължи принудително изпълнение на сумата
657,09 лева - главница, 228,00 лева - такса за обслужване, ведно със законна лихва от
20.08.2014 г. до изплащане на вземането, 579,63 лева - договорна лихва, 329,29 лева -
съдебни разноски, по изпълнителен лист от 31.10.2014 г., издаден по ч. гр. дело №
45769/2014 г. по описа на СРС, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „АПС Б.Б.” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на Г. С. Й., с ЕГН:**********, с адрес: ************,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 431,76 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2