№ 14048
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110107358 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН,
от В. С. Г., ЕГН: **********, с която търси защита от домашно насилие за
себе си от дъщеря си С. Б. Н., ЕГН **********.
Твърди се, че ответницата е осъществила актове на насилие спрямо
своята майка, както следва:
В периода от 15.12.2023г. до 25.12.2023г. в съвместно обитаваното от
страните жилище в гр.София, .... ответницата упражнявала психическо
насилие спрямо молителката, нейна майка, тъй като употребявала алкохол,
предимно в късните часове на деня, в резултат на което по всяко време на
денонощието пускала силна музика, крещяла и обиждала майка си. Крещяла
на майка си различни изрази и обиди, сред които „Ти уби баща ми.“, „Ще ми
препишеш апартамента.“, „Ти не даваше на баща ми да затваря вратата.“,
„мръсницо“. По всяко време на денонощието я дърпала за косата, влачила я по
пода, удряла й е шамари.
На 23.12.2023 г. й нанесла побой чрез дърпане, удари с шамари и влачене
по пода. След него молителката В. Г. останала на земята и не е могла да се
изправи дълъг период от време. Многократно молила ответницата С. Н. да я
остави и да я вдигне от земята, защото е трудно подвижна, но помощ не е
последвала, а ударите по главата продължили.
На 25.12.2023 г. тормозът бил прекратен, тъй като жилището е било
посетено от полицейски органи след подаден сигнал. В резултат на актовете на
физическо насилие, молителката имала множество травми, както и изпитва
силен и непреодолим страх за живота и здравето си.
По допустимостта на молбата:
1
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответницата е дъщеря
на молителката към сезиране на съда, поради което съдът приема, че е
подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно
чл. 3, т. 5 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата-
низходящ на молителката. Налична е активна и пасивна легитимация на
страните, с оглед на което молбата е допустима.
По основателността:
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за основателна.
Изложеното в сезиращата и уточнителната молба се подкрепя от
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която е необорена от други доказателства,
намира и подкрепа в останалите доказателствени източници.
Поведението на ответницата съставлява акт на домашно физическо,
психическо и емоционално насилие спрямо молителката.
Ето защо молбата е основателна, като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
следва да се издаде заповед за защита.
Приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че молителката В. Г. и ответницата С. Н. са обитавали
заедно жилище, находящо се в гр.София, ...., като с тях живеел и синът на
ответницата.
От приложените по делото декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, приетата
по делото пр. пр. № 5040/2024 г. по описа на Софийска районна прокуратура и
показанията на свидетеля Емилия Б.-Н. се установяват всички твърдения в
сезиращата и последващата молба за защита. Изброените доказателствени
източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
последователни. Ответницата не проведе успешно насрещно доказване на
оспорванията си.
От представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установяват
релевантните за производството факти. Тя съдържа надлежно описание на
декларираните актове на домашно насилие, извършени от ответницата, както
и доказателства относно авторството на деянията. Изложеното в декларацията
не е оборено от останалите доказателствени източници и съдържанието й
следва да бъде кредитирано в цялост, доколкото на основание чл. 13, ал. 2, т. 3
ЗЗДН представлява годно доказателствено средство.
От декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява, че в периода от
15.12.2023г. до 25.12.2023г. ответницата упражнявала по отношение на
молителката физически и психически тормоз, употребявала алкохол, пускала
силна музика, крещяла срещу молителката и я обиждала. В посочения период
ответницата упражнявала физически тормоз спрямо молителката, изразяващ
се в дърпане за косата, влачене по пода и удряне на шамари. При последния
нанесен побой молителката останала на земята и не могла да се изправи,
молела ответницата да я остави и да я вдигне от земята, при което на всяка
нейна молба ответницата й нанасяла отново удари по главата и крещяла към
молителката, че ще лежа на земята. На 25.12.2023 г. вратата на молителката
била отворена от полицаи и същите влезли вътре. Обстоятелствата около
деянието на 25.12.2023 г. се установяват от декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
2
която намират подкрепа в дадените от полицейските служители, посетили
адреса на молителката на посочената дата след подаден сигнал на
националния телефон за спешни случаи 112 от страна на съсед на
молителката.
Доказателствени източници, които да внесат съмнение в достоверността
на декларацията по отношение на релевантния период от време периода от
15.12.2023г. до 25.12.2023г. липсват. От дадените по образуваната преписка №
230р-51812/2023 г. по описа на 06 РУ обяснения от лицата Е Ч, Е Н., В Р, М С,
С П безпротиворечиво се установява, че в посочения период от съвместно
обитаваното от страните в този времеви диапазон жилище, находящо се в
гр.София, ...., се е чувало силна музика от сутрин до късно вечер, както и
разправии на висок гласи и силен шум от падане на предмети.
На 23.12.2023 г. възникнал скандал в обитавания от страните имот на
същия адрес, които бил възприет от съседи от жилищната сграда, за което те
уведомили домоуправителя.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установени и обстоятелствата, че на 25.12.2023 г. ответницата е пускала силна
музика в жилището на посочения адрес от сутринта, създавала е силен шум в
имота, викала и трошала предмети и дограма в имота, хвърляла предмети по
площадката пред апартамента, говорила несвързано и отказвала да отвори
входната врата. Това наложило съседи на страните да подадат сигнал на
телефон за спешни случаи 112, във връзка с който имотът бил посетен от
полицейски служители и от екип на ЦСМП-София. Пристигайки на място
полицейските служители са видели ответницата от втория етаж на
кооперацията,, която била изпочупила стъклата на дограмата на терасата,
както и видели и изхвърлени вещи и предмети през прозореца. Полицейските
служители видели ответницата да държи в ръка сатър с дължина около 40
сантиметра. По данни на същите, ответницата била с видими психични
отклонения. Ответницата отново отказала да отвори вратата на имота, което
наложило полицейските служители да разбият входната врата на апартамента
на молителката с разрешението на роднини на молителката, които били
извикани от живущи в блока. Молителката била открита да лежи в хола на
земята жива, но неподвижна, след което бил изискан втори екип на ЦСМП-
София, за да я прегледа Ответницата била арестувана и изведена от имота.
Изложените в декларацията и уточняващата молба обстоятелства
относно 25.12.2023 г. хармонират безпротиворечиво на изисканата докладната
записка в проверката под № 230р-51812/2023 г. по описа на 06 РУ – СДВР и от
обясненията на разпитаните в хода на същата лица - Е Н., В Р, М С, С П,
Емилия Н..
Показанията на свид. Емилия Б. Н., дадени в хода на настоящото
производство, се преценяват с оглед възможната й заинтересованост, но
доколкото са логични и последователни, следва да се кредитират. Съобщеното
от свидетеля относно събитията на 25.12.2023 г. косвено кореспондира със
съдържанието на декларацията. Свидетелят сочи, че след като входната врата
на жилището била разбита, видяла молителката в трагично състояние и
същата била много зле - имала е видими следи от наранявания по лицето и
цялото тяло, отоци на главата, синини по краката и гърба, което сочи, че
ответницата проявява системна склонност към извършване на физическо
3
насилие спрямо молителката, въпреки безпомощното й състояние.
Посочените доказателствени средства имат производен характер, но могат да
служат за проверка на достоверността на първичните доказателства, каквато е
декларацията.
По делото е прието и писмо от ДПБ „Св. Иван Рилски“, от което се
установява, че за период от 25.12.2023 г. до 16.01.2024 г. ответницата е
провела лечение в стационара на ДПБ „Св. Иван Рилски“. Видно от
приложената към медицинската преписка епикриза ИЗ. № 000526/2023,
ответницата е приета по спешност на 25.12.2023 г., в 14:20 ч., и е изписана
16.01.2024 г. с диагноза „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод–
маниен с психотични симптоми“.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 02.05.2024 г. относно събитията в
периода от 15.12.2023г. до 25.12.2023г. съдържа доказателства за релевантните
за производството факти за осъществени от ответницата на описаните деяния
по време и начина на извършване. Изложените в декларацията обстоятелства
относно посочените дати хармонира с приетите материали по пр. пр. №
5040/2024 г. по описа на Софийска районна прокуратура.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че в периода от 15.12.2023г. до
25.12.2023г. в съвместно обитаваното в този времеви диапазон жилище,
находящо се в гр.София, ...., се е чувало силна музика от сутрин до късно
вечер, както и караници на висок глас и силен шум. На 23.12.2023 г. възникнал
скандал в обитавания от страните имот на същия адрес, като от страна на
ответницата бил нанесен побой на молителката чрез дърпане, удари с шамари
и влачене по пода, като след него молителката В. Г. останала на земята и не е
могла да се изправи дълъг период от време. На 25.12.2023 г. жилището е било
посетено от полицейски органи след подаден сигнал. В резултат на актовете на
физическо насилие, молителката имала множество травми, както и изпитва
силен и непреодолим страх за живота и здравето си.
Съдът намира, че поддържаната от ответницата процесуална позиция не
е достоверно отражение на действително случилото се, доколкото от ответната
страна не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да поставят под
съмнение извода на съда относно приетите за установени актове на домашно
насилие спрямо молителката.
Поведението на ответницата съставлява акт на домашно психическо,
емоционално и физическо насилие. Ето защо молбата е основателна, като на
основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да се издаде заповед за защита.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходящи за осъществяване на защита на
молителката и пострадалото лице се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3, а именно: да се задължи нарушителят да се въздържа от извършване на
4
домашно насилие спрямо молителката, да бъде отстранена от съвместно
обитаваното жилище, находящо се в гр. София, ...., общ. Столична, обл. София
(столица), и да бъде наложена забрана да приближава молителката, жилището
на молителката, местоработата и местата, които посещава за отдих, местата,
където осъществява социални контакти, на по- малко от 200 метра.
Касае се до физическо и психическо насилие с висок интензитет,
упражнено спрямо лице в безпомощно състояние. Това налага определяне на
горния комплекс от мерки, тъй като данните по делото сочат, че ответницата
проявява системна агресия спрямо молителката по време на съвместното им
съжителство в жилището на посочения адрес в гр. София, ...., общ. Столична,
обл. София (столица).
Срокът на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН е необходимо да бъде
12 месеца. От този срок от 12 месеца на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН следва да
бъде приспаднат периодът на действие на Заповед за незабавна защита №
57/22.02.2024 г. в периода 22.02.2024 г. 17.02.2024 г., следователно
максималната продължителност на мярката по-горе може да бъде до
21.02.2025 г. (включително).
Във връзка с условията и продължителността на мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 3 ЗЗДН съдът съобрази доказаните рискове за молителката при липса на
подобна мярка. Касае се до прояви на психическо и емоционално насилие,
както и обстоятелството, че в хода на производството ответницата не
демонстрира, че е идентифицирала проблемите в собственото си поведение и
желае да ги разреши. Психическото и физическо насилие спрямо молителката
е с висок интензитет и разкрива опасност за живота и здравето й, като самата
тя е изразила и сериозното си притеснение за телесния си интегритет.
Към момента на постановяване на съдебното решение законодателят не
е изпълнил задължението си да изготви методика за оценка на риска в
ППЗЗДН. При това положение съдът е в невъзможност да изпълни вмененото
в чл. 15, ал. 4 ЗЗДН задължение за извършване на такава оценка, тъй като при
липса на методика, критериите, по които ще бъде направена, няма да бъдат
еднакви за всички извършители на домашно насилие, респективно налице е
реална възможност ответницата да бъде третирана неравно спрямо други
лица, извършили домашно насилие.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответницата, която съгласно чл. 3 от
Тарифата е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно
чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН разноските, сторени от молителката в
размер на 1000 лв., следва да бъдат възложени на ответницата.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу С. Б.
Н., ЕГН **********, и й НАЛАГА мерки за защита на основание чл. 5, ал. 1, т.
5
1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, като я ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие спрямо В. С. Г., ЕГН **********,
ОТСТРАНЯВА я от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. „Овча купел“, ул. „Народно хоро“ 40, вх. 3, ет. 2, ап. 4, общ.
Столична, обл. София (столица) за срок до 21.02.2025 г. (включително), и й
ЗАБРАНЯВА ДА ПРИБЛИЖАВА В. С. Г., ЕГН **********, жилището,
което обитава, находящо се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, ул. „Народно хоро“
40, вх. 3, ет. 2, ап. 4, общ. Столична, обл. София (столица), местоработата,
местата, които посещава за отдих, и местата, където осъществява социални
контакти, на по- малко от 200 /двеста/ метра, считано от датата на издаване на
заповедта, за срок до 21.02.2025 г. (включително).
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН С. Б. Н., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА С. Б. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Б. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Г., ЕГН
**********, сумата от 1000 лв. - разноски в производството на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от 19.07.2024 г., като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта за защита да се изпрати на страните,
РУ на МВР по настоящия и установения в хода на производството адрес на
ответницата и пострадалото лице на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист на основание чл. 22 ЗЗДН.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6