№ 413
гр. В., 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110116623 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 ГПК и следващите, във фаза на извършване
на делбата.
С влязло в законна сила решение № 2963 от 22.08.2023г, постановено по гр. д. №
16623/2022г. по описа на ВРС, 10-ти състав, съдът е допуснал делба на следния недвижим
имот: апартамент с номер **, ет. *, находящ се на адрес в гр. В., ул. „Д-р П.“ **, със ЗП от
79.35 кв.м., ведно с принадлежащото таванско складово помещение с номер **, с полезна
площ от 9,60 кв.м., както и 5,510 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя в кв. *** по плана на 10-ти микрорайон на гр. В., описан подробно в
НА с номер ***, том *, рег. номер ****, дело *** от ****г. на нотариус Е.Д., а по настоящия
кадастрален план - с ид. номер ***, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността
за всеки от тях, както следва:
-1/2 ид.ч. за А. П. Д., ЕГН **********;
-1/2 ид.ч. за С. Г. М., ЕГН **********.
Съдът е допуснал и делба на лек автомобил, марка и модел „***“, с рег. номер ***, с
идентификационен номер на превозното средство *** и номер на двигателя ***, между
съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва:
-1/2 ид.ч. за А. П. Д., ЕГН **********;
-1/2 ид.ч. за С. Г. М., ЕГН **********.
А. Д. е направил искане по реда на чл. 346 ГПК, а именно на осн. чл. 30, ал. 3, пр. 1
ЗС да бъде осъдена С. М. да заплати обезщетение за ползването на ½ ид.ч. от общата
съсобствена вещ – недвижим имот, считано от 10.02.2021г. в размер на 600,00 лв. месечно,
до датата на постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва за забава
върху сумата.
С. М. е направила искане по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК, а именно – възлагане на
процесния недвижим имот в нейна полза, тъй като тя няма друго жилище и има
здравословни проблеми. Жилището е било СИО, като след развода е налице обикновена
съсобственост, а страната живее в имота. А. Д. има дялове в други имоти.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В съдебно заседание бе изслушан свидетелят М. П., която изложи следното: Сестра
съм на А.. Познавам страните. Имат имот в гр. В., но не знам кога е закупен. В момента брат
ми живее при майка ни в гр. К.. В апартамента живее С. със сина си и със снаха си, и бебето.
Брат ми не е посещавал имота от 2021г. Той няма възможност да преспива в имота, никога
не е преспивал, връща се в К.. Не знам как му отварят апартамента и не знам дали има
ключ за него. Брат ми работи в чужбина, в А.. Ходи за четири месеца, връща се и така.
Няколко пъти ходи. Като се върне в Б. живее в наследствената къща с майка ни.
На страната на ответника бе изслушан свидетелят П. П., който изложи, че е син на
страните по делото. Посочи, че баща му има ключ и чип, с който може да влиза
постоянно в имота, когато си поиска, но той не ги ползва. Има и негови дрехи в една от
стаите. Никой не е спирал достъпа до имота на ищеца. Напуснал е жилището в началото на
2022г., като заминал за А. и след това не се прибрал повече в имота.
Съдът допусна извършването на САТОЕ, като от заключението на вещото лице В. се
установява следното: Експертизата изследва стойността на л.а. „П.“ ***, с рег. номер ***.
Няма данни към момента този автомобил да е бракуван, катастрофирал или да е в друго
негодно техническо състояние, поради което същият може да се ползва по предназначение.
Автомобилът е с регистрация и застраховка „гражданска отговорност“, валидна от 13:00ч.
на 03.11.2023г. до 23:59:59ч. на 02.11.2024г. Автомобилът е и с валиден периодичен
технически преглед. Налице са увреждания по колата – откачен в дясната си част спойлер
десен под предна броня, деформиран капак преден в предната си лява част, наранено лаково
покритие и деформация в дясната странична част на броня предна и в предна част на калник
преден десен, пукнато стъкло челно и деформация по калник заден десен, деформирана
лайстна в задна броня и наранено покритие на лайстна в предна лява врата, наранено лаково
покритие на капачка ляв огледало и омасляване на помпа хидравлика. Средна пазарна
стойност на аналогичен л.а. към момента на изготвяне на експертизата е в размер на 4221,64
лв. Съответно средната пазарна цена на процесния лек автомобил е в размер на 4200,00 лв.
Предвид обаче техническото състояние на колата към 20.12.2023г. и изминатия пробег от
над *** хил. км. пазарната стойност е в размер на 3000,00 лв.
По делото бе допусната и СТОЕ, като от заключението на вещото лице О. се
установява следното: Допуснатият до съдебна делба недвижим имот е реално неподеляем на
два дяла. Стойността му е в размер на 214 200,00 лв., т.е. 107 100,00 лв. за по ½ ид.ч. от
него.
Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон, следва да се
извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата, т.е. за имотите,
допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техните
законни правоприемници. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява
посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК,
чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан,
като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответствa на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността
на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е
налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти,
както и становището на съделителите относно начина на нейното извършване. Основният
принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален
дял от съсобственото имущество.
Страните по делото направиха съответни искания по реда на чл. 349 ГПК и чл. 346
ГПК.
По искането по реда на чл. 349 ГПК:
Тази норма урежда, че ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска
2
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и
преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по
негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с
други имоти или с пари. Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който
при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари.
Изложеното води до извод, че поставяне в дял на неподеляем имот е допустим начин
да се реши въпросът за делбата му в случаите, когато имотът, предмет на делбата, е бил
наследствен или в случаите, при които имотът е бил в режим на СИО. Апартамент с номер
**, ет. *, находящ се на адрес в гр. В., ул. „Д-р П.“ **, със ЗП от 79.35 кв.м., ведно с
принадлежащото таванско складово помещение с номер **, с полезна площ от 9,60 кв.м.,
както и 5,510 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя
в кв. *** по плана на 10-ти микрорайон на гр. В., описан подробно в НА с номер ***, том *,
рег. номер ****, дело *** от ****г. на нотариус Е.Д., а по настоящия кадастрален план - с
ид. номер *** е бил в режим на СИО, като няма спор между страните, че след развода
същите са станали обикновени съсобственици. От брака си страните нямат непълнолетни
деца, поради което и съдът, който е прекратил брака не се е произнасял по въпросите,
касаещи упражняването на родителски права. За да бъде уважена тази претенция следва да
са налице всички уредени в закона предпоставки. В конкретната хипотеза не са налице
условията за уважаване на претенцията. Установи се по делото, че страните А. Д. и С. М.
нямат ненавършили пълнолетие деца, спрямо които някой от родителите да упражнява
родителски права. Самата законова уредба цели защита интересите на ненавършилите
пълнолетие деца от брака, поради което е налице и тази задължителна предпоставка.
Искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложеното и доколкото се установи от СТОЕ, че допуснатите до делба
имоти са реално неподеляеми, то съдът намира, че следва да ги изнесе на публична продан.
По искането по реда на чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС:
Чл. 30, ал. 3 ЗС урежда, че всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. За да се приложи въобще тази разпоредба следва да се
установи по делото, че някой от съсобствениците е извършил подобР.я в имота или е
заплатил тежести на имота, като по този начин е намалил стойността или е увеличил
стойността на своя патримониум. В настоящия казус не се установи нищо такова. Няма
данни А. Д. да е осъществявал действия спрямо имотите, допуснати до делба, чрез които да е
намалил или увеличил тяхната стойност или стойността на своя патримониум. Дори да се
приеме, че исковата претенция не е такава, каквато е посочена от процесуалния
представител на ищеца, а е такава по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, който урежда, че когато
общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване, то тя
отново е неоснователна. Липсват данни за отправено писмено поискване до С. М. за период
с начална дата 10.02.2021г. да заплаща обезщетение на А. Д. за лишаване от право на
ползване на апартамента. Задължителна предпоставка за уважаване на такава претенция е
страната да е отправила покана за предоставяне на достъп до имота или покана за заплащане
на обезщетение, от който момент именно започва да тече и задължението на другата страна.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че моментът на писменото
поискване е моментът на приемане от съда на претенцията по сметки, то не се събраха
доказателства, от които да се установи безспорно, че А. Д. е бил лишен от право на ползване
спрямо имота, а С. М. му е ограничила достъпа до него. Синът на страните беше разпитан
като свидетел по делото и категорично заяви, че баща му притежава ключ за имота, като го
е напуснал по своя воля и е заминал да работи в чужбина. Съдът намира, че за да уважи
3
претенция по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС следва да е събрал достатъчно доказателства, че
единият съсобственик е пожелал, изразил е воля, достигнала до другия съсобственик, да
използва съсобствената вещ, при което положението ползващият съсобственик е ограничил
тази възможност или е отказал да предаде фактическата власт на имота. Такива
доказателства не се събраха.
Претенцията е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Акцесорната
претенция по реда на чл. 86 ЗЗД също се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските:
В чл. 355 ГПК е посочено, че страните заплащат разноските, съобразно стойността на
дяловете им. От заключенията на вещите лица се установи, че стойността на лек автомобил,
марка и модел „***“, с рег. номер ***, с идентификационен номер на превозното средство
*** и номер на двигателя *** е в размер на 3000,00 лв., а стойността на апартамент с
номер **, ет. *, находящ се на адрес в гр. В., ул. „Д-р П.“ **, със ЗП от 79.35 кв.м., ведно с
принадлежащото таванско складово помещение с номер **, с полезна площ от 9,60 кв.м.,
както и 5,510 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя
в кв. *** по плана на 10-ти микрорайон на гр. В., описан подробно в НА с номер ***, том *,
рег. номер ****, дело *** от ****г. на нотариус Е.Д., а по настоящия кадастрален план - с
ид. номер ***, е в размер на 214 200,00 лв. Следователно и доколкото квотите в
съсобствеността са по ½ ид.ч. всяка страна получава дял на стойност 108 600,00 лв. Върху
тази сума следва да се изчисли дължимата държавна такса в производството, която е в
размер на 4344,00 лв.
Доколкото в производството по делба всяка страна има качество на ищец и на
ответника, съдът намира, че разноски не се дължат. Нещо повече. Всяка страна направи
съответно искане във втората фаза на делбата – за поставяне в дял и за заплащане на
обезщетение за лишаване от право на ползване, като и двете искания се явяват
неоснователни.
А. Д. дължи държавна такса и по претенцията си по сметки по реда на чл. 346 ГПК
вр. чл. 30, ал. 3 ЗС в размер на 1144,00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният
недвижим имот: Апартамент с номер **, ет. *, находящ се на адрес в гр. В., ул. „Д-р П.“ **,
със ЗП от 79.35 кв.м., ведно с принадлежащото таванско складово помещение с номер **, с
полезна площ от 9,60 кв.м., както и 5,510 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавна земя в кв. *** по плана на 10-ти микрорайон на гр. В., описан
подробно в НА с номер ***, том *, рег. номер ****, дело *** от ****г. на нотариус Е.Д., а по
настоящия кадастрален план - с ид. номер ***.
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следната
движима вещ: Лек автомобил, марка и модел „***“, с рег. номер ***, с идентификационен
номер на превозното средство *** и номер на двигателя ***.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от А. П. Д., ЕГН **********, искане по реда на чл. 346
ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника С. Г. М., ЕГН **********, да му заплати
сумата от 19 800,00 лв., представляваща сбор от дължимото обезщетение за еднолично
ползване на имота, представляващ апартамент с номер **, ет. *, находящ се на адрес в гр. В.,
ул. „Д-р П.“ **, със ЗП от 79.35 кв.м., ведно с принадлежащото таванско складово
4
помещение с номер **, с полезна площ от 9,60 кв.м., както и 5,510 ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавна земя в кв. *** по плана на 10-ти
микрорайон на гр. В., описан подробно в НА с номер ***, том *, рег. номер ****, дело ***
от ****г. на нотариус Е.Д., а по настоящия кадастрален план - с ид. номер ***, за периода от
10.02.2021г. до 16.11.2023г. , поради неоснователност, както и ОТХВЪРЛЯ претенцията по
реда на чл. 86 ЗЗД за осъждане на С. Г. М., ЕГН **********, да му заплати сумата от
8800,00 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 10.02.2021г. до
16.11.2023г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Г. М., ЕГН **********, за възлагане на
делбения имот - апартамент с номер **, ет. *, находящ се на адрес в гр. В., ул. „Д-р П.“ **,
със ЗП от 79.35 кв.м., ведно с принадлежащото таванско складово помещение с номер **, с
полезна площ от 9,60 кв.м., както и 5,510 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавна земя в кв. *** по плана на 10-ти микрорайон на гр. В., описан
подробно в НА с номер ***, том *, рег. номер ****, дело *** от ****г. на нотариус Е.Д., а по
настоящия кадастрален план - с ид. номер ***, в нейна изключителна собственост, поради
неоснователност.
ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - В.
държавна такса по иска за делба в размер на 4344,00, представляваща 4 % върху стойността
на дела й в размер на 108 600,00 лв., на основание чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА А. П. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - В.
държавна такса по иска за делба в размер на 4344,00 лв., представляваща 4 % върху
стойността на дела му в размер на 108 600,00 лв., както и държавна такса по претенцията по
реда на чл. 346 ГПК в размер на 1144,00 лв., на основание чл. 355 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от
получаването му, пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5