№ 3505
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110107310 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковата молба на С. Х. С. против Д. С. С., с която е
предявен иск за развод по чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 СК за прекратяване на
сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на ответника, обективно съединен с небрачен
иск по чл. 59, ал. 2 СК относно родителската отговорност спрямо детето Б Д
С., иск с правно основание чл. 53 СК за фамилно име след развода, както и иск
с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76. т. 9 ЗБЛД за заместване
липсващо съгласие на ответника за пътувания на детето в чужбина и за
издаване на паспорт.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 29.04.1995
г., като от брака са родени Стефан Димитров С. на 29.08.1995 г., М. Димитров
С. на 12.03.1997 г. и Б Д С., родена на 25.03.2009 г. Твърди, че с ответника не
са сключвали брачен договор и приложим е законовият режим на семейна
имуществена общност, като по време на брака са придобити движими вещи. В
началото на брака съпружеските им отношения протичали в пълна хармония и
разбирателство, но от над 15 години са във фактическа раздяла, не поддържат
1
контакти и отношенията между тях са прекъснати. Ответникът през 2010 г.
напуснал семейното жилище и заживял на семейни начала с друга жена, а през
2011 г. заминал за чужбина. Преди раздялата живеели в семейното им жилище
в гр. Благоевград, но след като ответникът напуснал, ищцата заедно с детето
Благовеста заминала при родителите си в гр. Бургас. Сочи, че от 2014 г. живее
с детето на квартира в София. Ищцата заявява, че детето Благовеста учи в
спортно училище и се налага да пътува извън граница заради участието й в
спортни състезания. Също твърди да има роднини, които живеят в страни от
Европейския съюз и при покани от тяхна страна, за детето е невъзможно да
пътува, поради липсващо съгласие на бащата. Посочва страните от
Европейския съюз, Англия, Турция и Сърбия. Иска се бракът да бъде
прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка по вина на съпруга, родителските права по отношение на
общото на страните дете да бъдат предоставени на майката, да бъде определен
съответен режим на лични отношения на ответника с детето, ответникът да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето и за възстановяване на
предбрачното фамилно име на съпругата, както и за заместване липсващо
съгласие на ответника за пътувания на детето в чужбина и за издаване на
паспорт. В съдебно заседание поддържа исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител изразява становище за допускане на искания развод, но по вина
на двамата съпрузи. Оспорва твърденията на ищцата относно изключителна
вина на ответника за разстройството на брака. Не възразява по отношение
претенциите на ищцата за упражняване на родителските права, като на
ответника бъде определен режим на лични отношения с детето, съобразно
предложения такъв с отговора на исковата молба.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че с ответника не
поддържат отношения повече от 15 години. Заявява, че е самотен родител от
раждането на Благовеста, като ответникът не е проявявал загриженост за
детето.
Ответникът не е изслушван по реда на чл. 59, ал. 6 СК, тъй като не се
явил за провеждане на изслушване в открито съдебно заседание,
представляван е от особен представител.
Постъпили са социални доклади от компетентните социални служби. В
2
социалния доклад, изготвен от ДСП – Благоевград, след посещение на адреса
на ответника, е отразен проведен разговор с Тодорка С. – майка на ответника.
Г-жа С. е споделила със социалните работници, че Д. не поддържа връзка с
нея, сестра си Румяна, както и с другите му две пълнолетни деца – Стефан и
М. С.и, за които също не бил полагал грижи. По нейни данни последният път,
когато ответникът е звънял по телефона и са разговаряли, е било преди една
година и казал, че живее в Испания с друга жена, не поддържа контакти със
съпругата си С. и дъщеря си Благовеста от години, както и с двамата си
синове. Г-жа С. е споделила, че тя също не поддържа от години контакти със
снаха си, също не е виждала детето Благовеста и не го познава.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се по делото, че страните са сключили граждански брак на
29.04.1995 г. в гр. Благоевград, като при сключването му съпругата е
променила фамилното си име от Раева на С. /дубликат от удостоверение за
сключен граждански брак, издаден на 29.04.1995 г. от община Благоевград,
приложен към исковата молба/, както и че същите имат едно непълнолетно
дете – Б Д С. /л. 6/. По делото е разпитан доведеният от ищцата свидетел Вера
Мирославова Иванова, нейна приятелка, показанията на който свидетел съдът
кредитира като обективни и последователни. От показанията на св. Иванова
се установява, че познава ищцата от 15 години и никога не е виждала Д., нито
знае той да е полагал грижи за детето. Свидетелят заявява, че майката се
грижи за Благовеста.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска за развод: Страните са съпрузи, като отношенията
помежду им са прекратени от 15 години и няма изгледи за тяхното
възстановяване. При така установените факти за отношенията между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,
доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави
съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
3
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ищцата, но
остана напълно недоказано, поради което и следва да бъде отхвърлено. При
това положение, настоящата инстанция счита, че запазването на този брак не е
в интерес нито на семейството, нито на обществото и следва да бъде
прекратен по взаимна вина.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и
личните отношения: Страните имат едно ненавършило пълнолетие дете - Б
Д С.. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства намира, че
упражняването на родителските права спрямо него следва да бъде възложено
на майката, при която следва да бъде определено да бъде и местоживеенето
му, тъй като по делото не се установиха важни причини детето да живее
отделно от родителя, който ще упражнява родителските права, нито има
изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК. По отношение на режима на
лични отношения между бащата и детето съдът намира за подходящ режим на
лични отношения всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, с
преспиване, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и двадесет
дни през лятото, по време на ваканцията на детето, които да не съвпадат с
годишния отпуск на майката и с учебни и спортни ангажименти на детето.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
родителите дължат издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете
независимо дали е работоспособно и дали може да се издържа от
имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия факт
на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават
специално. Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо
при кого живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване
на устните състезания. Ищцата не е заявила размер на издръжка, която бащата
да бъде осъден да заплаща и затова съдът следва да е определи в минимален
размер - 269,25 лв., считано от датата на подаване на исковата молба
4
/09.02.2024 г./
Относно ползването на семейното жилище: Ищцата не претендира да
й се предостави ползването на семейното жилище, но съгласно чл. 56, ал. 1,
изр. второ СК съдът следва служебно да се произнесе по този въпрос,
доколкото детето на страните не е навършило пълнолетие. Предоставянето за
ползване на семейното жилище е последица от развода между страните -
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато
страните имат ненавършило пълнолетие дете, съдът е длъжен и служебно да
се произнесе относно ползването на семейното жилище. Съгласно §1 СК
„Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца”. С оглед
обстоятелството, че ищцата не претендира ползването на семейното жилище,
жилищните нужди на детето са задоволени от майката, на която се предоставя
упражняването на родителските права, а семейното жилище е напуснато от
ответника, то съдът не следва да се произнася относно неговото ползване.
Относно фамилното име на съпругата: Съдът намира, че искането на
ищцата по чл. 53 СК, доколкото е предявено от съпругът, който е променил
името си при сключването на брака, е допустимо, а доколкото се установява от
представеното по делото удостоверение за граждански брак, че при
сключването на граждански брак ищцата е носела фамилното име Раева,
същото се явява и основателно, и като такова, следва да бъде уважено.
Относно претенцията по чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД:
Съдът, като взе предвид конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1,
изр. първо от Конституцията на Република България, според който всеки има
право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели, намира, че е в интерес
на детето да пътува в чужбина. Ето защо съдът намира, че следва да бъде
заместено липсващото съгласие на ответника за пътуване в чужбина за срок до
навършване на пълнолетие на детето, считано от влизане в сила на решението,
за участие в спортни състезания, почивки и екскурзии, до държавите-членки
на Европейския съюз, Англия /Обединено кралство Великобритания/,
Република Сърбия и Република Турция /искането за заместващо съгласие за
последните три държави е изрично заявено в молба вх. № 388601 от
02.12.2024 г./. Съдът намира, че в посочените държави е в интерес на детето на
5
пътува с посочените по-горе цели доколкото същите са конкретни, всички са
страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца от 25.10.1980 г. По отношение на срока съдът намира, че е в
интерес на детето да бъде определен срок до навършване на пълнолетие,
считано от влизане в сила на решението, предвид обстоятелството, към
настоящия момент Благовеста е навършила 16 години и до пълнолетие й
остават три години. Следва да бъде уважена и претенцията за заместване
съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето за същия период.
Съдът при формиране на вътрешното си убеждение съобрази процесуалното
поведение на ответника и показанията на разпитания по делото свидетел, като
приема, че макар и формално да не е оспорена претенцията за заместващо
съгласие, в случая е налице спор между родителите, доколкото липсват по
делото данни за изрично заявено съгласие на ответника в тази насока,
обективирано в декларация с нотариално удостоверен подпис, наличието на
каквато е условие за преминаване на децата през някой от ГКПП на Република
България без да бъдат придружени от него.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал.
1, изр. второ ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така,
както ги е направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за
развод в размер на 50,00 лв. следва да се възложи на двете страни поравно.
Ответникът, като задължен за издръжка родител следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху определената издръжка за детето в размер на
387,72 лв., както и заплатената от бюджета на съда сума от 800 лв. за
назначения му особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД
БРАКА, сключен на 29.04.1995 г. в гр. Благоевград, за което е съставен акт за
граждански брак №0086/29.04.1995 г. на община Благоевград, гр. Благоевград
между: Д. С. С., ЕГН **********, и С. Х. С., ЕГН **********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от С. Х. С., ЕГН **********, искане с правно
основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК, като неоснователно.
6
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете Б Д С., ЕГН
**********, на майката С. Х. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
роденото от брака дете Б Д С., ЕГН **********, при майката С. Х. С., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ между бащата Д. С. С., ЕГН ********** и детето Б Д С., ЕГН
**********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, с
преспиване, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и двадесет дни
през лятото, по време на ваканцията на детето, които да не съвпадат с
годишния отпуск на бащата и с учебни и спортни ангажименти на детето.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 59, ал.
2 вр. чл. 143, ал. 2 СК на своето дете Б Д С., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител С. Х. С., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 269,25 лв., считано от 09.02.2024 г. /датата на подаване на исковата
молба/.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка на детето.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака С.
Х. С., ЕГН **********, да носи предбрачното ФАМИЛНО ИМЕ - РАЕВА.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т.
9 ЗБЛД на Д. С. С., ЕГН ********** до навършване на пълнолетие на детето,
считано от датата на влизане в сила на решението, относно пътувания на Б Д
С., ЕГН ********** в чужбина, с цел участие в спортни състезания, почивки и
екскурзии, до държавите-членки на Европейския съюз, Англия /Обединено
кралство Великобритания/, Република Сърбия и Република Турция, както и за
издаване на паспорт на детето.
ОСЪЖДА С. Х. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски
районен съд сумата 25,00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска
за развод.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски
районен съд общо сумата 1212,72 лв. - държавна такса при решаване на делото
7
по иска за развод, държавна такса върху издръжката на детето и
възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8