№ 19062
гр. С., 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следН.
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110107357 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Н. А. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „Г.“, бл. 7, вх. 3,
ет. 2, ап. 173, срещу „Ю. Б.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „О. П.“ № 260:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за
прогласяване недействителността на Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-************ от 26.07.2023 г.
Ищецът твърди, че страните сключили процесН. договор за сумата от 10000 лв.
със срок на погасяване 15.08.2030 г., при ГПР от 23,83 %, лихвен процент от 20,63 % ,
платим на 84 месечни вноски, както и застрахователна премия от 4981,20 лв., чието
плащане бива разсрочено като част от всяка месечна погасителна вноска, такса
ангажимент от 250 лв. срещу задължението на кредитора да сключи договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК. На 15.01.2024 г. ищецът погасил
предсрочно задължеН.та си за сумата от 10000 лв., като банката му издала извлечение,
с което удостоверила, че претендира заплащане на главница от 9297,08 лв. и мораторна
лихва от 23,72 лв. Сочи, че дължи само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23
ЗПК поради нищожност на процесН. договор на следните основаН.: липса на размер
на лихвеН. процент на ден; не всички елементи на договора, включително приложеН.
застрахователен сертификат и условията на застраховката са съставени с шрифт поне
12; шрифтът бил един вид за договора и друг за сертификата и условията на
застраховката, които също били елемент от процесН. договор, тъй като сумата на
застрахователната премия е час от посочената в потребителския договор обща
стойност на плащаН.та и е включена като разсрочено погасяване в месечните
погасителни вноски по кредита; неправилно посочен ГПР от 23,83 % и съответно в по-
нисък размер от реално приложеН. в процесното правоотношение, тъй като не били
включени таксата за ангажимент от 250 лв. и застрахователната премия.
В срока по чл. 131 ГПК „Ю. Б.“ АД оспорва исковете по основание. Не ставало
1
ясно кой или кои точно елементи ищецът счита, че са съставени с по-дребен шрифт,
като за процесН. договор е използван шрифт 12 или по-голям. Изискването за размер
на шрифта от 12 не следвало да се съпоставя с изискването за писмена форма на
договора или за разбираемост на употребимия език, както и неговото ясно изписване,
тъй като размерът на шрифта може да е по-малък от законово предвидеН., но
интересите на кредитополучателя да не са увредени, след като размерът на шрифта
позволява на потребителя да прочете договора и да разбере неговото съдържание.
ЗастрахователН.т договор не можел да се счита за част от процесН. договор, тъй като
представлявал отделен договор за отделна, застрахователна услуга, тоест
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Таксата „ангажимент“ била
включена в ГПР, но това не следвало да бъде направено за застрахователната премия,
тъй като застраховката представлявала допълнителна незадължителна услуга. Клаузата
относно таксата ангажимент е действителна, тъй като гарантира непроменлив размер
на погасителните вноски и създава еквивалентност между правата и задължеН.та на
страните по процесН. договор, при положение че генерира разходи за кредитора, от
когото се поемали промените на финансовите пазарни условия. ПроцесН.т договор
съдържал погасителен план, в който се счита посочен лихвеН.т процент на ден, тъй
като договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент, и в т. 11 от договора било
посочено, че лихвеН.т процент на ден е равен на лихвеН. процент, посочен в договора,
разделен на 365 дни. Невярно било твърдението на ищеца, че не било посочено кои
точно разходи формират ГПР, който включвал таксата ангажимент и
възнаградителната лихва.
С влязло в сила Определение от 21.03.2024 г. е върната исковата молба на Н. М.
срещу „К. Ж., клон България“ и „К. О. З., клон България“, поради което „Ю. Б.“ АД е
единствеН.т ответник по делото.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявеН. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
докаже сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в
исковата молба съдържание, а ответникът – че процесН.т договор съдържа валидни и
равноправни клаузи, както и своите възражеН..
С окончателН. доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
са отделени следните обстоятелства, които се установяват и от приложеН. към
исковата молба Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
************/26.07.2023 г., Сертификат № PLUS-************ за застраховка
„Защита на плащаН.та“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит,
предоставен от „Ю. Б.“ АД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“, предоставена от ФИРМА, както и от преводно нареждане за кредитен превод
от 15.01.2024 г.
между страните е сключен процесН.т договор със соченото в исковата молба
съдържание,
по силата на който на ответника бил отпуснат заем от 10000 лв.;
по който договор ответникът на 15.01.2024 г. погасил сумата от 10000 лв.
Към процесното правоотношение по отпускане на кредит са приложими
правилата на Закона за потребителския кредит, тъй като по делото липсват както
2
твърдеН., така и данни процесН.т кредит да е отпуснат на ищеца като физическо лице
в рамките на евентуално осъществявана от него професионална или търговска дейност
(арг. чл. 9, ал. 3 ЗПК, § 13, т. 1 ДР на ЗЗП). Ищецът сам заявява, че сключил процесН.т
договор поради това, че бил заблуден от свой познат, че той ще погасява вноските по
отпуснатия кредит, каквито твърдеН. ищецът навежда и в приложената към исковата
молба кореспонденция с ответната банка. Поради това е неоснователен доводът на
ответника, че ищцата не може да се ползва от потребителска защита, тъй като не
сочела доказателства, че е сключила процесН. договор в качеството си на потребител
(Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о.).
По делото са приети неоспорени от страните заключеН. на съдебно-счетоводна
и съдебно-техническа експертиза, които съдът цени като компетентни и обективно
изготвени.
Неоснователен е ищцовият довод, че процесН.т договор за потребителски
паричен кредит не съдържа размера на лихвеН. процент на ден. В разпоредбата на чл.
11, ал 1, т. 20 ЗПК е предвидено в договора за потребителски кредит да бъде включен
размерът на лихвеН. процент на ден. В т. 11 от процесН. договор изрично е посочено,
че лихвеН.т процент на ден е равен на лихвеН. процент, посочен в договора, разделен
на 365 дни, а посочеН.т в договора лихвен е фиксиран в размер на 20,63 %, при които
данни потребителят може лесно чрез проста аритметична сметка да изчисли какъв е
лихвеН.т му процент на ден, дейност, за която не се изискват специални познаН. в
областта на математиката. На следващо място, договорът за кредит е сключен при
фиксиран лихвен процент съгласно т. 2 от договора, който съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка погасителна вноска
съобразно законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, без да е необходимо
посочването на реда на разпределение на вноските между различни неизплатени суми,
дължими при променлив лихвен проценти за целите на погасяването, какъвто
настоящият случай не е (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3855/2021 г., IV г. о.; Решение № 106 от 3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III
г. о.; Решение № 50007 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1023/2022 г., I т. о.).
Неоснователен е доводът на ищеца, че размерът на шрифта на процесН. договор
бил по-малък от 12, след като според заключението на съдебно-техническата
експертиза видът, големината и графичН. рисунък на шрифта на печатН. текст на
целият договор е стандартен шрифт, размер 12.
Неоснователен е и ищцовият довод, че размерът на шрифта на приложеН.
застрахователен сертификат и условия на застраховката по договора за кредит е с по-
малък на размер на шрифт. Според заключението на същата експертиза шрифтът на
горепосочеН. застрахователен сертификат е с размер 9, като някои от текстовете са с
размер на шрифта 7 и 8. Законът не поставя изрично изискване касателно
действителността на договора относно останалите съпътстващи потребителския
договор споразумеН. да бъдат напечатани с шрифт не по-малък от 12, каквото е
изискването само за договора за потребителски кредит (чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК).
Доколкото се установява, че шрифтът на процесН. договор е с размер 12, то липсват
основаН. да се приеме, че поради по-малък размер на шрифта на застрахователН.
сертификат договорът е недействителен (арг. от Определение № 50706 от 4.10.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 851/2022 г., IV г. о.). Именно в този случай няма основание да се
приеме, че потребителят може да бъде заблуден, тъй като изискването на чл. 10, ал. 1
ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде
достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда
3
опасност важна информация относно правата и задължеН.та на потребителя да бъде
пропусната от него (Определение № 1713 от 20.06.2024 г. на ВКС по к. т. д. №
384/2024 г.).
С Определение на СЕС от 14 април 2021 година по дело C-535/20 („ФИРМА"
С.А. Париж срещу T.Г.M.) е прието, че чл. 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба,
която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12, но с
решаващите си мотиви СЕС е счел, че чл. 10, параграф 1 от Директива 2008/48
предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на хартиен или друг траен
носител и всяка от страните по договора да получава екземпляр от тях, а чл. 10,
параграф 2 от Директивата изброява информацията, която трябва да се съдържа в
договора за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се уточнява в съображение
31 от посочената директива, потребителят да може да се запознае с правата и
задължеН.та си по съответН. договор, а доколкото в Директива 2008/48 не се
определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които тази информация трябва
да бъде предоставена на длъжника при сключването на договор за потребителски
кредит, държавите членки остават по принцип компетентни да установят правила
както относно конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно
последиците от неспазването й от страна на търговците, при условие че тези правила
допринасят за представянето на посочената в чл. 10, параграф 2 от Директивата
информация по ясен и кратък начин. В определението на СЕС не е направено
разграничение кога застрахователН.т договор представлява елемент на потребителския
договор, а това разграничение има важно значение с оглед преценката кои съществени
права и задължеН. е могъл ясно да разбере потребителят при сключването на
потребителския договор.
Според разпоредбата на чл. 3, б. „ж4 на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по кредита за
потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита
или получаването му при предлаганите условия. Договорът за застраховка
представлява елемент от договора за потребителски кредит, когато неговото
сключване е задължително условие за сключването на потребителския договор, в който
случай застрахователната премия следва да бъде включена като разход в общия размер
на годишН. процент на разходите по кредита (Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.; Определение № 50401 от 28.07.2023 г. на ВКС по
т. д. № 1124/2022 г., II т. о.).
В случая ищецът не е бил длъжен да се застрахова, за да му бъде отпуснат
процесН.т кредит. Видно от неоспореН. от ищеца договор за потребителски паричен
кредит, в раздел „УдостоверяваН.“ кредитополучателят е потвърдил, че е изрично
информиран, че за получаването на отпуснатия кредит не се изисква задължително
4
сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, както е посочено и
в част III, т. 3 от представеН. от ищеца Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити. Поради това е неоснователен
ищцовият довод, че застрахователната премия е следвало да бъде включена в ГПР по
процесН. договор, което се отнася и за таксата ангажимент. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза записаН.т в договора ГПР в размер на 23,83 % е
изчислен при включването на такса ангажимент от 250 лв., като ГПР е изчислен по
формулата, предвидена в Приложение № 1 към ЗПК.
В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е предвиден максимално допустимият
размер на годишН. процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължеН. в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет (основен лихвен процент плюс 10
%), която законна лихва към датата на сключване на договора на 26.07.2023 г. е била в
размер на 13,12 % (ОЛП 3,12 % (служебна справка на сайта на БНБ) + десет
процентни пункта), откъдето следва, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 65,60 % от отпуснатата сума, а в случая ГПР по договора с включена такса
ангажимент, дори и с включена застрахователна премия не надвишава максимално
допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на иска при липса на сочените от
ищеца нарушеН. на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, като
съдът не откри други нарушеН. сред предвидените в императивната норма на чл. 22
ЗПК, които да обуславят недействителност на процесН. договор (ТР № 1 от 27.04.2022
г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК; Решение № 50002 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 701/2022 г., III г. о.; Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3578/2020 г., III г. о.; Решение № 82 от 7.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 871/2021 г., I т.
о.).
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 300,00 лв., от които 250 лв. –
депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, имайки предвид, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност
на делото, обема на извършените процесуални действия от ответниковия представител,
броя на проведените по делото открити съдебни заседаН. с негово участие, както и
материалН. интерес по делото съдът може да присъжда възнаграждеН. и под
минималН. предвидеН. размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
По изложените съображеН., съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеН. от Н. А. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., кв. „Г.“, бл.
7, вх. 3, ет. 2, ап. 173, срещу „Ю. Б.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „О. П.“ № 260, иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за
5
потребителски паричен кредит PLUS-************ от 26.07.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. А. М., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., кв. „Г.“, бл. 7, вх. 3, ет. 2, ап. 173, да заплати на „Ю. Б.“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О. П.“ № 260, сумата от 300,00 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6