№ 26568
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110118489 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца ********* срещу Решение № *********,
постановено по настоящото дело, в която се съдържат доводи за прекомерност на
присъдените разноски на насрещната страна, което въззивната инстанция е приела за
искане по чл. 248 ГПК, поради което с Протоколно определение от дата 16.05.2025 г. е
прекратила производството по в.гр.д. № ********. и е върнала делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК.
С отговора на въззивната жалба насрещната страна е взела становище по
искането за изменение на решението в частта за разноските с доводи за неговата
неоснователност.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С постановеното по делото решение съдът е присъдил в тежест на ищеца
сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Искането за присъждане на разноски от страна на ответника е направено и списък по
чл. 80 ГПК, заедно с доказателства за платеното адвокатско възнаграждение са
представени в съдебното заседание, в което съдът е прекратил съдебното дирене и е
дал ход на устните състезания. В това съдебно заседание ищецът не е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът не
извършвал преценка при постановяване на решението.
Съдебната доктрина и практика са се обединили около становището, че крайния
срок, до който може да бъде упражнено възражението за това право, е до приключване
на последното заседание пред съответната съдебна инстанция, след което тази
процесуална възможност е преклудирана. В този смисъл съдът съобрази, че
разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, от която произтича правото на страната да
възрази за перкомерност на адвокатското възнаграждение, се намира в логическа
връзка с тази на чл. 80 от ГПК, според която списъка на разноските следва да бъде
представен от страната, най-късно в последното по делото открито съдебно заседание,
като при този пропуск страната не само загубва възможността да иска изменение на
решението в частта му за разноските, но същата не би могла да направи и възражение
за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК. В този смисъл е Определение № 362
1
от 22.10.2012 г. по гр.д. № 149/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС.
Следователно крайният срок, до който всяка от тях може да направи възражение
за прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско
възнаграждение, обосновано с визираните в чл.78, ал.5 ГПК предпоставки за
намаляването му, е до приключване на устните състезания в съответната инстанция.
В случая, ответникът своевременно е заявил искането си за присъждане на
разноски по делото. До приключване на устните състезания пред първата инстанция
ищецът не е възразил срещу несъответствието на размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора. Това възражение ищецът
е направил едва в молбата по чл.248 ГПК, поради което същото се явява преклудирано.
Поради изложеното молбата на ищеца по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ********* за изменение на Решение №
*********, постановеното по гр.д. № 18489/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
157 с-в, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2